Решение № 265768 от 16.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. София, 16.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря

Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8644/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 135351/29.06.2020 г. по гр. д. № 57962/2019 г. по описа на СРС, 126 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.П.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 783, 22 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., в имот с аб. № 157372 и сумата от 18, 56 лв. - възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода м. 09.2016 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва от 27.05.2019 г. (подаване на заявлението) до погасяване на задълженията, като изцяло са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - за сумата от 181, 69 лв. - обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. - 15.05.2019 г. и за сумата 2, 19 лв., лихва за забава върху задължението за услугата дялово разпределение за периода 30.10.2017 г. - 15.05.2019 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Решението са оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД в частта, в която исковете за установяване на задължения за лихви за забава са отхвърлени с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон в тази част. Поддържа, че законосъобразно съдът е приел, че ответникът е потребител на ТЕ в периода. Излага съображения, че в процесният период са се прилагали ОУ на дружеството в сила от 14.03.2014 г. и тези в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, които не са заплатени в срока по чл. 32, ал. 2 ОУ – 2014 г. Твърди, че купувачът изпада в забава в 30 - дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за отоплителния сезон на интернет страницата, за което са съставени съответните констативни протоколи за датата на публикуване. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ - 2016 г. купувачите заплащат месечните си задължения в 45 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят и от този момент изпадат в забава. Поддържа, че неоснователно са отхвърлени исковете за заплащане на лихви за забава върху главните задължения. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете за установяване на задължения за лихви за забава да се уважат изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът Б.П.К. оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК с доводи, че правилно СРС е отхвърлил исковете за установяване на задължения за лихви за забава върху главните вземания. Обосновано съдът е приел, че за част от периода, до м. 06.2016 г., са действали ОУ от 2014 г., според които падежът на задълженията е свързан с публикуването на фактурите в интернет. Въпреки предоставената възможност и указаната от СРС доказателствена тежест в доклада по делото, ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата на дружеството. Довод, че са издадени констативни протоколи се прави за първи път пред въззивния съд и е преклудиран. За периода след м. 07.2016 г. правилно е прието, че са приложими ОУ на дружеството от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ – 2016 г. клиентите заплащат задълженията по фактурите за потребена ТЕ в 45 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Според ответника основателно СРС е направил извод, че нормата на чл. 33, ал. 4 ОУ - 2016 г. е неприложима, защото изчисляването на реално дължимите суми, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общата фактура за 2017 г. и 2018 г. е настъпило след изтичане на предвидения 45 - дневен срок за плащане. Тъй като обезщетението за забава може да се начислява само върху реално дължими суми, а не върху прогнозни сметки, правилно е прието, че ответникът не е изпаднал в забава преди издаването на изравнителните сметки и общата фактура. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски.

Недоволен от решението в уважителната част, в която са уважени исковете са установяване на задължения за главниците за доставена ТЕ и дялово разпределение, е останал и ответника Б.П.К., който го обжалва с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено в тази част. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По делото не са представени категорични доказателства, че страните са обвързани в облигационна връзка в периода, както и че ответникът е собственик или ползвател на имота в процесния период. Това обстоятелство не се установява от представения пред СРС нотариален акт, поради отдалечеността във времето, нито от представена молба - декларация за откриване на партида, който има само счетоводно значение и е с дата преди исковия период. Поддържа, че ответникът не е ползвал имота и за него реално не е изразходвана ТЕ за битови нужди, нито топла вода. Излага доводи, че за част от периода топлата вода е начислявана на база брой потребители (за един потребител), което не отразява реалния разход на топла вода. За периода 2016 г. - 2018 г. потреблението на топла вода е нулево, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Ответникът е обжалвал изравнителните сметки, като е представил доказателства, че имота не се обитава в процесния период. Определената норма за потребление на топла вода е нищожна.

Излага съображения, че не се представени и доказателства за определяне на отопляемия обем на имота. Според ответника, реалното потребление на ТЕ в имота не може да се установи единствено от заключението на приетата пред СРС СТЕ, което е изготвено само на база документи, издадени от ищеца и фирмата за дялово разпределение, които са частни документи, съдържащи изгодни за издателите им факти. Поддържа още, че неправилно съдът е признал и задължения за услугата дялово разпределение, тъй като кредитор по това задължение е ФДР, а не ищеца - доставчик. Според ответника по делото няма доказателства ищецът да се е суброгирал в правата на ФДР, поради което заплащането на тази услуга не се дължи на ищеца. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете се отхвърлят изцяло.

Претендира разноски за производството, съгласно списък.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника Б.П.К..

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответника на собственик на процесния имот, което се установява от приетия пред СРС нот. акт № 82, т. V, рег. № 7507, дело № 694 от 03.11.2003 г. Освен това ответникът е подал и заявление – декларация за откриване партида на имота на негово име, което обстоятелство свидетелства за изразена воля от негова страна за сключване на договор за доставка на ТЕ за имота. Тези обстоятелства не се опровергават в хода на процеса.

На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Въззивният съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС, която настоящият съд кредитира.

Вземайки предвид заключението и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за БГВ са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.