Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5102 от 08.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3111/2019
Вид
Решение № 5102
Подписан
08.07.2019
Състав
ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 08.07.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3111 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.11.2018 год., постановено по гр.дело №86082/2017 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от М.З.З. срещу „А.П.А.“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване да незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №1 от 06.10.2017 год. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и искове с правно основание чл.

221, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 840 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и за сумата от 3 360 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за изпълнение на длъжността „техник компютърни системи“ за периода от 01.06.2017 год. до 30.09.2017 год.; „А.П.А.“ ООД е осъдено да заплати на М.З.З. по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 2 901.68 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор за изпълнение на длъжността „техник компютърни системи“ в размер на 76 дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 01.01.2014 год. до 02.10.2017 год., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 901.81 лв.; исковата молба е върната в частта й по предявения от М.З.З. срещу „А.П.А.“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за допускане на поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка /в тази част съдебният акт има характер на разпореждане/; ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.

3 ГПК направените разноски по делото в размер на 520.01 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 116.07 лв., представляваща държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца М.З.З.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че работник, който се намира във висящо дисциплинарно производство, няма право да прекратява трудовото правоотношение поради незаплащане на дължимото му трудово възнаграждение за предходни периоди.

Безспорно било, че изявлението му за прекратяване на трудовия договор било достигнало до работодателя на 03.10.2017 год., а процесната заповед за уволнение му била връчена на 30.10.2017 год. /а била издадена на 05.10.2017 год./. Т.е., към датата на уволнението не било налице валидно съществуващо трудово правоотношение. Ответникът не бил направил възражения, че ищецът не бил полагал труд в периода, предхождащ уволнението – напротив той твърдял, че е заплатил всички трудови възнаграждения, предмет на претенциите по чл. 128, т. 2 КТ. Същевременно по делото не били ангажирани доказателства, че задълженията за заплащане на трудови възнаграждения са погасени чрез плащане. Следователно в началото на дисциплинарното производство ответникът бил в неизпълнение на задълженията си по трудовия договор, което неизпълнение попадало в приложното поле на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и именно на това основание ищецът бил прекратил трудовото правоотношение. Освен това бил оспорил представените от ответника нотариално заверено пълномощно и заповед, с които на ищеца се предоставяла възможност да заплаща трудови възнаграждения, тъй като същите не били доведени до знанието му. Неправилно първоинстанционният съд не бил кредитирал показанията на свидетеля на ищеца, а бил кредитирал показанията на свидетеля на ответника. Обстоятелството какви са трудовите задължения на страните по договора се установявали от трудовия договор и съответната длъжностна характеристика и нищо повече не можело да бъде вменено на работника като задължение, освен ако не било налице съответно изменение на трудовото правоотношение и съдържанието на длъжностната характеристика по съответния ред.

Неправилно СРС бил приел, че през процесния период ищецът не бил престирал работна сила. Видно било от процесуалното поведение на ответника, че той бил признал факта, че ищецът бил полагал труд, тъй като твърдял, че му бил заплатил дължимите трудови възнаграждения. На следващо място сочи, че му се дължало и обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „А.П.А.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че уволнението било законно – потестативното право на работодателя било упражнено при условията и реда, предвидени в закона. Не било осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Извършените от ищеца дисциплинарни нарушения били системни – три последователни дни /посочени в процесната заповед/ той не се бил явявал на работа. Били му поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ на 18.09.2017 год., като след получаване на искането за тях, същият изплатил уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, получено на 03.10.2017 год. Според съдебната практика, при започнато дисциплинарно производство не можело работникът едностранно да прекратява трудовото правоотношение, за да избегне отговорност. Трудовото правоотношение не се прекратявало ако работникът бил злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание. По делото били представени доказателства, от които било видно, че на ищеца било вменено задължението да изплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството. Ищецът сам се бил разпореждал с откритите на дружеството банкови сметки, като изплащал дължимите трудови възнаграждения, включително и сам на себе си и на съпругата си. По време на действието на процесното трудово правоотношение ищецът полагал труд на работното си място – в офиса на дружеството. Нямало писмено или устно разпореждане на работодателя, с което на ищеца да е било възложено извършването на работа от разстояние. А и самият ищец бил признал, че не бил изпълнявал трудовите си задължения в офиса на дружеството, а дистанционно – от дома си.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „А.П.А.“ ООД.

Жалбоподателят поддържа, че погасяването на правото на ползване на платения годишен отпуск било уредено в чл. 176а КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имал право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не било погасено по давност. Първоинстанционният съд не бил изследвал дали правото на ищеца на платен отпуск не е погасено по правилата на КТ, а именно за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2015 год. Освен това считано от 10.01.2013 год. страните били уговорили с допълнително споразумение промяна на работното време на ищеца – 4 часа /непълно работно време/, поради което ищецът не можел да ползва отпуск в първоначално уговорения размер. Полагащият му се отпуск следвало да е наполовина, т.е. 38 дни, а с оглед погасяването на това негово право по давност, неползваният отпуск следвало да бъде признат до размер на 18 дни. Размерът на обезщетението следвало да бъде определен по правилото на чл. 177 КТ, но СРС го бил определил неправилно. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата М.З.З. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Поддържа, че вземанията му по чл. 224, ал. 1 КТ не били погасени по давност, нито било налице волеизявление за изтекла погасителна давност от страна на ответника. Следователно възражението за давност било преклудирано. Със споразумението от 10.01.2013 год. страните били приели, че всички останали клаузи от трудовия договор остават непроменени. Посоченият в КТ размер на платения годишен отпуск бил минимално определен, но страните можела да уговорят и по-голям размер. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.З.З., с която срещу „А.П.А.“ ООД са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №1 от 06.10.2017 год. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с правно основание чл.

221, ал. 1 КТ за сумата от 840 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3 360 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за изпълнение на длъжността „техник компютърни системи“ за периода от 01.06.2017 год. до 30.09.2017 год. и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 2 901.81 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор за изпълнение на длъжността „техник компютърни системи“ в размер на 76 дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 01.01.2014 год. до 02.10.2017 год., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 901.81 лв. В исковата молба се твърди, че дисциплинарното уволнение било незаконно, тъй като трудовото правоотношение било прекратено преди това на друго основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, че заповедта за уволнение не е мотивирана, не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и не е налице твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.

Не се спори между страните, а това е видно и от представения трудов договор №2 от

31.10.2008 год., че считано от 01.11.2008 год. между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „техник компютърни системи“, при пълно работно време, основно трудово възнаграждение от 800 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател и право на платен годишен отпуск от 20 работни дни съгласно чл. 155 КТ. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор бил 30 дни.

С допълнително споразумение от 10.01.2013 год. страните постигнали съгласие за промяна на длъжността на: техник, компютърни системи, в отдел на ответното дружество, на работното време – на 4 часа и на размера на месечното трудово възнаграждение – 230 лв., а с допълнително споразумение от 05.01.2015 год. – за промяна на основното месечно трудово възнаграждение – 240 лв.

С допълнително споразумение от

01.11.2015 год. страните постигнали съгласие за промяна на размера на месечното трудово възнаграждение – на 800 лв.

С известие от 29.09.2017 год., получено от ответника на 03.10.2017 год. /обстоятелство, което не е спорно/, ищецът го уведомил, че прекратява трудовия договор, поради това, че е забавил изплащането на трудовото й възнаграждение за периода от м.май 2017 год. до м.юли 2017 год.