Решение № 434 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000156 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 260203/19.11.2024год., постановено по т.д.№ 386/2021год. на СГС „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ / с предходно наименование „ НБГ Пенгея РЕИК“/ гр.Атина, Гърция е осъдено на основание чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 55,ал.1, предл.3 от ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД/ в несъстоятелност/ сумата от 2 537 791.02 лева, получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание- обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.09.2020год. до окончателното й изплащане.

Със същото решение „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ / с предходно наименование „ НБГ Пенгея РЕИК“ гр.Атина е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 377.91 лева.

Срещу така постановеното решение е депозирА. въззивна жалба от „ Продеа Инвестмънтс“ / с пълно наименование „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“/ с изложени в нея доводи за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се определя се като погрешен извода на първоинстанционният съд , че в настоящата хипотеза, при която апортът на правото на собственост върху 33% идеални части поземления имот и върху самостоятелните обекти, образуващи част от Търговски център-мол, извършен от Стърлинг в капитала на Плаза Уест и договор за залог на търговското предприятие Плаза Уест в полза на Продеа са обявени за относително недействителни по предявени отменителни искове по чл. 125 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ и по отношение на тях е проведена публична продан в индивидуалното принедително изпълнение и в което в полза на Продея е разпределена сума при осъществената публична продан в размер на 2 537 791.02лева , Продеа дължи връщане на тази сума в масата на несъстоятелността . Твърди се , че за да обоснове този резултат първоинстанционният 1 съд се бил позовал на Определение № 2966/14.11.2024год., постановено по т.д.№ 1292/2024год. на ВКС, което не било задължително за него, тъй като нямало пълен обективен и субективен идентитет с предмета и страните по настоящото дело,нито съставлявало задължителна съдебна практика. Цитираното от първоинстанционния съд определение се сочи и като погрешно, доколкото не съответствало на приложимите правни норми и на задължителната тълкувателна практика на ВКС. Твърди се , че решението на първоинстанционния съд буквално „ преписва „ част от мотивите на Определение № 2966 та ВКС, вместо да А.лизира самостоятелно събрания по делото доказателствен материал и въз основа на него да изведе съответни на материалния закон правни изводи. Поддържа се ,че недействителността, която е резултат от уважения иск по чл.135 от ЗЗД отменителен иск няма абсолютен характер и е винаги относителна , предявеният по реда на чл.

649, ал.1 от ТЗ отменителен иск ползва всички кредитори на несъстоятелността , уважаването на иска проявява действието си след влизане в сила на решението , с което искът се уважава, а настъпилите от това последици са възможността кредиторът да изнесе на публична продан имуществото, което е било предмет на обявената за относително недействителна сделка и съответно-да получи цената на това имущество от така последвалата решението продан. В подкрепа на горното твърдения се сочат постановени от ВКС съдебни актове , с които се обоснова извод, че при иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ настъпват единствено посочените по-горе правни последици, идентични на последиците при уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД и не са предвидени други специфични последици, освен че влязлото в сила решение е правно обвързващо и за всички кредитори на несъстоятелността и за синдика. Позовавайки се на горното се счита , че в настоящия случай , решението , с което е уважен отменителния иск, има за правна последица установяването , че двете сделки- апорт на имотите и договор за залог на ТП са относително недействителни , тоест само по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Стрълинг, но за страните по тези сделки и за всички трети лица, включително и по отношение на страните по изпълнителното дело , те остават валидни и проявили целения по тях и предвиден в закона ефект.

Твърди се , че първоинстанционното решение е постановено и в противоречие с практиката на Конституционния съд и по- контретно решение № 4 от 11.03.2014год. по к.д.№ 12/2013год., което е задължително за всички държавни органи. Сочи се , че с решението на СГС се дописва приложимия материален закон като се приема , че привилегията, която Продеа е имала въз основа на Договора за особен залог на търговското предприятие на Плаза Уест е отпаднала изцяло-не само спрямо кредиторите на Стърлинг, но и спрямо страните по изпълнителното дело, поради което и Продеа дължала връщане на получената при разпределението сума и то в масата на несъстоятелността на Стърлинг . Законодателят не бил уредил като последица от уважен Павлов иск по чл.135 от ЗЗД връщане на определена вещ или престация поради отпаднало основание по реда на чл. 55, ал.1 , предл. трето от ЗЗД, нито равностойност на такава вещ по смисъла на чл.57 от ЗЗД. Ако такава последица била предвидена ,то тя щяло изрично да била уредена от законодателя в чл. 135 от ЗЗД или в чл. 649, ал.1 и 2 от ТЗ.

Излагат се съображения за това , че Продеа е получила исковата сума в изпълнителното производство на законово основание , което е валидно и не е засегнато от уважените отменителни искове , че никога не е придобивало , нито се е разпореждало с имотите на Стърлинг, поради което уважаването на отменителните искове за такива сделки не рефлектират пряко в патримониума на Продеа , както и че липсва връзка на обусловеност между уважаването на отменителния иск относно договора за особен залог на ТП на Плаза Уест и иска за осъждане на Продеа за върне в масата на несъстоятелността на получената сума в изпълнителното производство.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ Уест Солюшън „ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и обосновано и се прави искане то да бъде потвърдено, с присъждане на разноски във въззивното производство. Във връзка с основния спор по делото, а именно дали дружеството-жалбоподател е получило на валидно и неотпаднало основание процесната сума в следствие на осъществено в индивидуалното принудително изпълнение разпределение , изцяло се поддържа възприетото от първоинстанционния съд, което се твърди ,че било съобразено с цитираното от него Определение № 2966/14.11.2024год. постановено по т.д.№ 1292/24год. на ВКС.Така възприетото било в съответствие и с приетото в последователната практика на ВКС, обективирА. в Решение, 2 постановено по т.д.№ 2907/2013год., Решение по т.д.№ 1619/2022год. на ВКС и определение по ч.т.д.№ 317/2021год. на ВКС.

Като правилно се сочи решението и в частта му, в която е посочен пределен размера на сумата от 2 537 791.02 лева , който следва да бъде върната в масата на несъстоятелността. Това била сумата , разпределена на Продеа в изпълнителното производство и акумулирА. от продаденото имущество на две дружества- Плаза Уест ЕАД и Плаза Уест2 АД. Като правилно се сочи и решението , в частта в която е присъдена и законна лихва върху сумата от 2 537 791.02лева , считано от 25.09.2020год. до окончателното й изплащане.

В подаден от Синдика на „ Стрълинг Пропъртис България“ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се прави искане за отхвърлянето й като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Като неоснователно се сочи оплакването във въззивната жалба, че след като Продеа не било получило в своя патримониум нито собственост, нито държане, то не дължало предаване на фактическата власт върху имотите, нито път тяхната равностойност, както и оплакването , че страните по изпълнителното производство не били засегнати от обявената относителна недействителност . Сочи се , че неоснователността на тези оплаквания се следвала от възприетото в Решение № 50080/05.10.2023год., постановено по т.д.№ 984/2022год. на ВКС. От така цитираното решение било изводимо ,че разпоредбата на чл. 649, ал.2 от ТЗ не изключвала възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност, както и че е налице правен интерес за синдика , съответно кредиторите, с цел попълване на масата на несъстоятелността , да атакуват с иск по чл. 135 от ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако увреждащите сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелност. Меродавно за правния интерес на кредиторите на несъстоятелността и на синдика от предявените отменителни искове било и обстоятелството, че независимо от страните по изпълнителното производство, предмет на проведената публична продан са ипотекираните имоти на длъжника, които са били предмет и на атакуваните в настоящото производство апорт и особени залози. Твърди се, че спорът по който се е произнесъл ВКС е абсолютно идентичен на настоящия .С оглед на изложеното се поддържа, че получената от Продеа в резултат на изпълнението върху имотите на „ Плаза Уест“ ЕАД следва да бъде върната в масата на несъстоятелността на Стрълинг, поради отпадане на основанието за нейното получаване.Тази сума следвало да послужи за справедливото удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността . Същата не била част от патримониума на ЧСИ и като получена в резултат на осребряване имуществото на несъстоятелното дружество в индивидуалното принудително изпълнение,подлежала на връщане именно в масата на несъстоятелността на Стърлинг .

По делото се установява следното :

С Решение № 261202/30.07.2021год., постановено по т.д.№ 2781/2019год. по описа на СГС е отхвърлен иска, предявен от Синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност/ против „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност и „ Плаза Уест“ ЕАД с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД/в несъстоятелност/ апорт, извършен от „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в капитала на „ Плаза Уест“ ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015год. на следното имущество , а именно : А/ самостоятелни обекти в сграда , заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата, в която са разположени и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който се намира сградата с идентификатор ***самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и Б/ 33% идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата.

Със същото решение е отхвърлен и предявения от синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност/ против „ Плаза УЕСТ и „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон се 3