Решение № 469 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Д. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500486 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №95/10.04.2025 г., постановено по гр.д.№1298/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград е прието за установено по отношение на В.

П. В., ЕГН ********** и адрес: гр.****, че С. П. В., ЕГН ********** и И. К.

В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.**** са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД18.1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр.****, с площ от 886 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор няма, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ВЕДНО с целия СОС с идентификатор

***, по КККР на гр.Велинград, общ. Велинград, обл.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г., на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр.****, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначението на самостоятелния обект е: жилище, апартамент, брой нива 1 на обекта: 1, площ на обекта 82 кв.м, при съседи на обекта: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма, ВЕДНО с целия СОС с идентификатор ***, по КККР на гр.Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД18.1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр.****, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначението на самостоятелния обект е: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ на обекта 80 кв.м, при съседи на обекта: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, ВЕДНО с цялата сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД- 18.1214/06.06.2018 г. на изп.

Директор на АГКК с адрес на сградата гр. ****, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 22 кв.м, разположена в ПИ с идентификатор ***, по КККР на гр. Велинград, ВЕДНО с цялата сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18.1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК с адрес на сградата гр. ****, с предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, сградата е разположена в ПИ *** по КККР на гр. Велинград.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. П. В., ЕГН ********** и адрес: гр.**** ДА ЗАПЛАТИ НА С. П. В., сЕГН ********** и И. К. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.****, сумата в размер на 2 411,52 лв., представлява разноски в производството.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. В. чрез адв.

К., с твърдение, че решението е неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения, че не е установен придобивния способ изтекла придобивна давност в полза на ищците в първоинстанционното производство.

Анализират се събраните по делото писмени и гласни доказателства и се твърди, че ищецът не е установил владение на процесния имот през 1991 год. и да е владял имота с намерение да го свои.

Направени са доказателствени искания: 1/ да се приеме снимка от гугъл мапс, направена през април 2012 г., от която било видно, че към 2013 г. втория 2 етаж на жилищната сграда бил реализиран; 2/ да се приеме писмено доказателство - удостоверение за родствени връзки, от което било видно, че П.

С. В. – племенник на жалбоподателя В. П. В. е починал на 22.11.2014 г., следователно невярно било твърдението в исковата молба, че няколко години след като през 2012 г. надстроява втория етаж , същия живее в него, заедно със семейството си; 3/ повторно да се изслушат разпитаните свидетели.

Искането е решението да се отмени, а исковата претенция да се отхвърли като недоказана.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени подробни съображения за нейната неоснователност, както и за неоснователност на доказателствените искания. Искането е решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат своите искания.

С протоколно определение №545/29.09.2025 г.е оставено без уважение искането за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Пазарджишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

По делото не се спори, установява се от приложения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба срещу задължение за гледане №4, том II, дело 479/1984 г. на PC - Велинград, че П. А. В., ЕГН **********, общ наследодател на страните, е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД18.1214/06.06.2018г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на имота гр.Велинград, ул.****, заедно с намиращата се в него едноетажна къща със ЗП=45 кв.м.

Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№1918/19.07.2024 г. , издадено от Община Велинград, че ищецът С. П. В. и ответникът В. П. В. са наследници по закон на П. А. В., починал на 04.07.2019 г.

От разпита на свидетеля В. И. И. се установява, че е съсед на процесния 3 имот, като по отношение на него от думите на наследодателя на страните знаел, че процесната къщата ще бъде на големия син С.. Познава ищците С. и И., с които бил съсед от 30-40 години, тъй като живеели в старата къща.

Наследодателят /бай П./ не бил живял в къщата в пристройката, защото имал друга къща, която се намирала в кв.Ч., ул.**** и там живеел заедно с другия си син. В процесния имот живеели С. и И., както и техния син и съпругата му в надстроената част. Твърди, че не е виждал в процесния имот ответникът В.

В., нито знае същия да е заявявал свои права по отношение собствеността върху имотите.

От разпита на свидетелката Д. А. В., съпруга на ответника В. В., се установява, че ползвали процесните имоти, през 1990 г.- 1991 г. в продължение на около две години. След този период ходила там само на гости. Не е чувала уговорки за този имот между нейния съпруг, брат му и баща му. От разпита става ясно, че съпругът й е ходил в имота, но бил гонен от ищеца, който заключвал входа към имотите, не го допускал а влезе и звънял на тел.112. От разпита й се установява, че тя няма ключ за тях, а за мъжа си не знае дали има.

От показанията й се установява още, че докато беше жив наследодателят на страните ходел в този имот, грижел се за ищците, дърва им купувал, сметки им плащал, даже им правил път отстрани за да може да се вкарва кола.

Проблемите започнали, след като общия наследодател починал.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Въззивният състав, след анализ на събраните по делото доказателство, споделя изцяло правните изводи на районния съд, които са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са 4 изчерпателни и в съответствие със закона и на това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване със сила на присъдено нещо, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяното в исковата молба основание - придобивна давност въз основа на владение.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.

Неоснователно е основното възражение в жалбата, което е свързано с надстрояването на процесната сграда. По делото безспорно е доказано, че от 1990 г. до момента ищците владеят явно и непрекъснато процесния имот и сградите в него, както и че това владение е било безспорно манифестирано пред ответника. В този смисъл са и депозираните свидетелски показания на свидетеля В. И. и свидетелката Д. В. /съпруга на ответника/, поради което същите правилно са кредитирани от районния съд при постановяване на неговото решение.

Неоснователни и неотносими са и възраженията, свързани с плащането на данъци за процесния имоти и предприетити действия за спиране на принудителното изпълнение, тъй като тези действия не представляват действия на своене на имота, за който категорично е доказано, че се владее от ищците повече от 20 год. Жалбоподателят /ответник в първата инстанция/ не е установил, с оглед доказателствената тежест, която носи, че е налице намерение у него да свои имота, и то явно, недвусмислено и несъмнено и да е демонстрирал това свое намерение спрямо ищците, в продължение на десет години, поради което и правилно е уважения предявения иск.

Поради изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

5

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция жалбоподателя следва да се осъди да заплати на С. П. В. и И. К. В. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 360 лв. с ДДС, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №95/10.04.2025 г., постановено по гр.д.

№1298/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. П. В., ЕГН ********** и И. К. В., ЕГН ********** направените разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 1 360 лв.

Решението подлежи на касационното обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6