Решение № 1069 от 15.07.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1069 15.07.2021 година гр.

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX

СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

2.МАРИНА НИКОЛОВА секретар:

И. Л. прокурор: Дарин

Христов сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1289 по описа за 2021 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д.,

ЕГН: **********, с адрес: *** Варненчик 303, вход 3, етаж 1, ап.36 и съдебен адрес:***, адв. Й.А. от ВАК, против Решение № 260105/ 19.04.2021 г., постановено по НАХД № 1009/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление (НП) №

20-0304-001790 от 17.09.2020г., издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на касатора е наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, отнети са и 8 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 на МВР, КАТО е НАМАЛЕН размера на наложената санкция „глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева и наложената санкция лишаване от право да управлява МПС от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец. Относно НП в останалата му част, а именно в частта, с която за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева, съдът е приел, че в тази му част НП е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано в срока по чл.59, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че е налице извършено от наказващия орган съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизписване на „предложението” на състава на допуснатото административно нарушение, както и че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – възражения, идентични с тези, изложени пред първата инстанция. Моли се за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Упълномощеният процесуален представител адв. Й.А. депозира молба преди датата на съдебното заседание, в която сочи, че поддържа изцяло жалба си и искането за отмяната на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление № 20-0304-001790 от 17.09.2020г., издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към ОДМВР Бургас, отговорността на Д. е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), подписан без възражение, като въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението е изчерпателно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правната квалификация на нарушението. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона, с изключение на размерите, при които са наложени санкциите. Съдът обстойно се е спрял на възражението касаещо изписването на цифровата квалификация на нарушението, като е приел, че непосочването по кое „предложение“ на чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществено нарушението, не обуславя извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на НП. В подкрепа на този свой извод, съдът е посочил, че хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е приета за осъществена, освен от обстоятелствената част на акта и на НП, се извежда и от приложената санкционна разпоредба – в случая чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП (а не чл.175, ал.3 от ЗДвП), както и че наказващият орган няма задължение при изписването на цифровата квалификация на нарушението, да изписва цифрово и конкретната хипотеза, например „предложение“, след като приложената такава е ясна предвид описанието на деянието и за какво е ангажирана отговорността. В подкрепа на този свой извод, съдът се е аргументирал и с разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. След като е намерил деянието за доказано, извършвайки съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че извършеното не би могло да бъде прието за маловажно, но оплакването за явна несправедливост на наложените за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП наказания, е основателно, поради което е уважил направеното искане за изменение на НП с намаляване на наказанията до законоустановения минимум на същите. Относно второто осъществено нарушение, съдът е приел, че в тази му част НП не е обжалвано и е влязло в сила.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК и касаторът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Възраженията, изложени пред настоящата касационна инстанция, са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, на които първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./ към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи безопасното движение по пътищата и недопускането на инциденти, нарушението осъществено от касатора не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд също е достигнал до този извод, като е приел, че извършено не би могло да бъде прието за маловажно, но оплакването за явна несправедливост на наложените за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП наказания, е основателно, поради което правилно е уважил направеното искане за изменение на НП с намаляване на наказанията до законоустановения минимум на същите.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.

В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в настоящото производство, разноски на поискалия такива касационен жалбоподател не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260105/19.04.2021 г., постановено по НАХД № 1009/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.