Решение № 262 от 07.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Ловеч, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200173 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К №6297612 на ОДМВР-гр.Ловеч, е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева на А. Р. А. от гр.С., за това, че на 29.07.2022 год. в 12:58 часа в Област Ловеч, ПП I-4, км 34+900, землището на с.Микре с АТСС АRН САМ S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС Додж Рам 2500, вид товарен автомобил с рег.№СВ *** СН е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 72 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 22 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишният срок от влизане в сила ЕФ К/3806692.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят А. Р. А., с настоящ адрес грС., който не е съгласен с така съставения електронен фиш, поради което в законоустановния срок го обжалва пред съда с искане да бъде отменен изцяло. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение, същото не е установено по предвидения в закона ред и със законоустановените средства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна ОДМВР-гр.Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в 1 съдебно заседание и не изразява отношение по делото.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз основа на нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 год.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от адмминистративно наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба /справка от АИС АНД, л.10 от делото/, от които се установява, че жалбата е връчена на нарушителя на 09.02.2023 год., а жалбата е подадена чрез Началника на отдел „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч до РСгр.Ловеч на 23.02.2023 год., т.е. същата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че товарният автомобил е управляван със скорост 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, т. е. превишение от 22 км/ч. Като доказателство по делото е приобщена и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък на републикански път I-4 „С.-Варна“ от км 34+500 до км 35+000 /л.17 от делото/ и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението ПП І-4, км.34+900, в землището на с.Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС, включително на снимковия материал е отразено, че АТСС е насочено в посока гр.С. и е снимало в двете посоки. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема на републикански път I-4 „С.-Варна“.

Нарушението е установено от приложения снимков материал, който съдът приема, че е годно доказателствено средство. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.Микре, Област-гр. Ловеч, през което село преминава участък от ПП І-4 /С.-Варна/, като правилно е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място. Съдът е длъжен да подчертае, че тази забрана е нормативно 2 въведена по силата на закона - чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 72 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 50 км/ч предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от представения като доказателство по делото снимков материал. Безспорно установено е, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издаден от БИМ на 07.09.2017 год., протокол за проверка №98-СГИСИС/15.07.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в конкретният случай техническо средство №11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно какво е точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съдът счита, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на електронния фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. Следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Освен това според Тълкувателно решение №1/26.02.2014 год. по т.д.

№1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При последния са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя 3 характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове/.

Съдът счита, че обжалваният електронният фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВРгр.Ловеч, която Дирекция е компетентна да го издаде предвид мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания електронен фиш н а 29.07.2022 год. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 29.07.2022 год., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в електронния фиш. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешената и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в електронния фиш за налагане на глоба. При издаване на електронния фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост на превозното средство, товарният автомобил е собственост на жалбоподателя А. Р. А.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят А. Р. А., видно от събраните по делото доказателства, е получил обжалвания електрорен фиш, но не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на въпросната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., като в тази връзка по делото административно наказващият орган е представил Протокол с рег.№906р-6588/01.08.2022 год. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 29.07.2022 год., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. съдът преценява, че са спазени изискванията на чл.10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 4

15.07.2022 год. в 11.04 часа и е работило до 13.20 часа, като са установени 50 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът за използване на Автоматизирано техническо средство или система е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 12:58 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – от 11.04 часа до 13.20 часа.