Решение № 11520 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11520 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110166776 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Д. срещу „****“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. № 59104/2011 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно: 1 000 лв. – главница; 148.21 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011 г.; 50.23 лв. – заемни такси; 25 лв. – съдебни разноски. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са предмет на извършена цесия в полза на ответника. Сочи, че по молба на взискателя от 03.05.2017 г. е образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № **** в КЧСИ. Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност, поради което не могат да са предмет на принудително изпълнение, като счита, че в случая е приложима 5-годишната давност. Излага, че в хода на изпълнителното производство на 17.08.2017 г. е извършена удръжка по силата на наложен запор върху трудовото й възнаграждение, след което не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и на 17.08.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, а на 17.08.2022 г. е изтекла погасителната давност за вземанията. Сочи, че съдебният изпълнител е констатирал на 29.11.2021 г. прекратяването на изпълнителното дело. Обосновава правния си интерес от предявените искове с възможността въпреки това взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и образуване на друго изпълнително дело.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който признава предявените искове. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като счита, че с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, за което излага подробни съображения.

Твърди, че преди образуването на настоящото производство е прехвърлил вземането срещу ищцата чрез цесия на „****“ ЕООД, за което тя следва да се счита уведомена най-късно с получаването на отговора на исковата молба и приложенията към него, поради което не е 1 неин кредитор.

Третото лице – помагач на страната на ответника „****“ ЕООД не изразява становище по делото.

С молба от 16.06.2023 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска.

С протоколно определение от 22.06.2023 г. на основание чл. 227 ГПК е конституирана „****“ ЕАД на мястото на прекратения ответник „****“ ЕАД.

Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл.

34, ал. 3 ГПК процесуален представител признание на исковете, както и обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска, с което предявените искове следва да бъдат изцяло уважени и което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.

По разноските:

Страните спорят дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, респ. по кой ред следва да бъде разпределена отговорността за разноските – съгласно чл. 78, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че наличието на изпълнителен титул срещу ищцата е от значение при преценка за правния интерес на последната от предявяване на исковете и следва да бъде съобразено при разпределяне на отговорността за разноските, но само по себе си не е достатъчно за извод, че при уважаване на исковете тя задължително следва да бъде разпределена по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи – и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, обуславя обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане /в този смисъл – Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ВКС, III ГО/.

В случая са налице доказателства за последно предприети на 03.05.2017 г. действия на ответника, насочени към принудително събиране на вземанията – подаване на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист с посочени в нея конкретни изпълнителни действия. Не се доказва след този момент той да е предприел каквито и да е други действия, целящи принудително събиране на вземанията. Поради това на 29.11.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство, по което ответникът е имал качеството на взискател, но е бездействал. Липсват твърдения и доказателства след прекратяването ответникът да е проявил каквато и да е активност като кредитор и взискател.

Следователно още преди подаване на исковата молба той е преустановил принудителните действия срещу ищцата въз основа на процесния изпълнителен лист, което корелира с факта, че още на 30.10.2017 г. е прехвърлил с цесия процесните вземания на „****“ ЕООД.

Следователно макар исковете да са допустими, ответното дружество с поведението си не е дало повод за тяхното завеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., защото в случая той е признал исковете и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Така мотивиран, Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** /в качеството на правоприемник на прекратения ответник „****“ ЕАД, ЕИК ****/, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д.

№ 59104/2011 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно: 1 000 лв. – главница; 148.21 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011 г.; 50.23 лв. – заемни такси; 25 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** /в качеството на правоприемник на прекратения ответник „****“ ЕАД, ЕИК ****/, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „****“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3