Определение № 16675 от 01.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16675 гр. София, 01.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110103564 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. на Софийски районен съд № 13453/25.01.2022 г. от „С. срещу АС. ТР. МЛ..

С разпореждания от 11.03.2022 г. и от 25.04.2022 г. съдът е оставял без движение исковата молба, като е давал подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Срокът за изпълнение на последно дадените с разпореждане от 25.04.2022 г. указания, препис от който е връчен на ищеца на 26.04.2022 г., е изтекъл, като до момента в съда не е постъпила уточняваща молба и молба, с която ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на искове за суми, за които има влязло в сила съдебно решение по друго дело.

Страната изрично е предупредена и за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК „при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.

Следователно СПН обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти“. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.

От изложеното следва, че когато със СПН се установи, че длъжникът по едно 1 материалноправно отношение не дължи част от извънсъдебно претендираната сума, то последващ иск за разликата е недопустим, тъй като несъществуването на част от материалното право е равнозначно на несъществуване и на разликата. За установяване на СПН е без всякакво значение дали първоначалният процес е предявен под формата на положителен или отрицателен установителен иск, при положение, че и в двата случая предмет на иска е съществуването или несъществуването на дадено материално право.

Иначе казано, въпросът дали СПН е формирана в резултат на отхвърлен частичен положителен установителен иск (предявен от кредитора) или в резултат на уважен частичен отрицателен установителен иск (предявен от длъжника) е ирелевантен за преценката за допустимостта на последващия частичен иск за разликата до пълния размер на вземането, тъй като и в двата случая обективните и субективните предели на СПН съвпадат напълно.

Ето защо, подадената искова молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено.

Издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена съобразно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. на Софийски районен съд № 13453/25.01.2022 г. от „С. срещу АС. ТР. МЛ. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3564/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело № 51505/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, заповед от 21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2