Решение № 819 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112029 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от ищец ХБМ ГРУП ЕООД, чрез пълномощника си адвокат А. Ц., срещу ответник З К „ЛЕВ ИНС “ АД за произнасяне на решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС" № ***г. със срок на покритие 19.06.2024 г. – 18.06.20205г. по щета № ****** за нанесени щети върху лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, вследствие ПТП от 15.03.2025 г., по покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се тв ър д и , че между страните е сключен застрахователен договор „Каско на МПС“, обективиран полица № ******, по отношение на лек автомобил марка и модел лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № **** със срок на валидност 19.06.2024 г . - 18.06.2025 г .

Посочено е, че на 15.03.2025 г. застрахованият лек автомобил е участвал в ПТП, за което е съставен протокол за ПТП на 15.03.2025 г. от служители на 1

МВР. В протокола било описано, че при маневра друг автомобил, който отнема предимството на ищцовия автомобил, го удря и причинява редица увреждания, подробно описани в приложен към исковата молба „Описзаключение по щета №******, съставен от служители на ответното дружество.

Излага се, че ищецът е подал уведомление и всички изискуеми документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие, като видно от приложения „Опис на документи“, същите били представени на ответника на 17.03.2025 г., след което увреденият автомобил бил представен за оглед, който приключил със съставянето на опис- заключение.

Посочено е, че ответникът е извършил отказ да заплати застрахователно обезщетение с писмо до ищеца с изх. № ***** г., тъй като при подписване на застрахователния договор ищецът не бил предоставил за оглед и заснемане застрахования автомобил, което представлявало нарушение на чл. 17 от Общите условия на застрахователното дружество.

Ищецът твърди, да не е налице причинно-следствена връзка между непредставянето за оглед и заснемане на застрахования автомобил, предвидено в чл. 17 от Общите условия и настъпването на застрахователното събитие на 15.03.2025 г., като дори и да се приеме да е налице неизпълнение от страна на ищеца то това би било незначително с интереса на ответното дружество. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция.

Признава се, че към датата на настъпване на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил е сключен застрахователен договор „Каско“ на МПС, обективиран в ЗП №*****, със срок на валидност 19 .06.2024 г. - 18.06.2025 г. Възразява, че отговорността на застрахователя не следва да бъде ангажирана, поради това, че другата страна по застрахователния договор не е изпълнила задължението си да предостави застрахования автомобил за оглед и заснемане в пунктове на застрахователя съгласно уговореното в член 17 от ОУ на застраховане, които ищецът е декларирал, че е получил, запознал и приел. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията по автомобила, както и твърдението, че същите са в резултат на описаното ПТП. Счита, че претендираните суми като вреди не съответстват на действителния им размер.

2

Настоява за това, че в случай че се установи наличието на тотална щета от определеното обезщетение се приспадане стойността на запазените части. С оглед изложеното се претендира предявената претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответното дружество да бъдат присъдени разноски.

Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, както и нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства заверени копия на писмени документи – Застрахователна полица № ******** г. със срок на покритие 19.06.2024 г. – 18.06.2025г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от ****г., протокол за ПТП № ****, опис на документи по щета № *****, опис-заключение по щета № ***** Писмо, издадено от ответника до ищеца за отказ за изплащане на обезщетение /л.16/.

Представени са и доказателства за спиране от движение и за прекратяване на регистрацията на МПС по желание на собственика, извършено на 15.12.2025г.

От представения протокол за ПТП № **** неоспорен от страните, се установява, че застрахованият автомобил е бил увреден при ПТП, настъпило на 15.03.2025г., като уврежданията са описани в опис-заключение по щета № ***** след извършен оглед на вещта от служители на застрахователя.

По делото е назначена, изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза САТЕ/л. 66-89/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и в законоустановения срок съгласно чл.199 ГПК, която не е оспорена от страните.

От заключението се установява, че необходимите суми /пазарната стойност/ за възстановяването на процесния лек автомобил възлизат на стойност 37 400,95 лева, при действителна пазарна стойност на МПС в размер на 16 800 лева, като е налице тотална щета по смисъла на закона, тъй като стойността на ремонта надвишава 70% от действителната стойност на МПСт о . Вещото лице е определило реалната стойност на запазените части в съотношение 924 лева : 1428 лева, в зависимост от това дали автомобилът се предава за скраб или се продаде на фирма за продажба на резервни части втора 3 употреба или /coe предаден за скрап.

В открито съдебно заседание на 1.12.2025 г. е увеличен размера на иска от 10 000 лева на 15 876 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По делото е безспорно, че лек автомобил марка „****“, с рег. № ***** е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско на МПС“ към датата на събитието ******г., като във връзка с претърпения инцидент и получените увреждания по застрахования автомобил, ищецът е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника, била е образувана преписка по щета № ******* г., по която застрахователятответник се е произнесъл с изричен отказ.

По делото са приети уведомления за щета по застраховка „Каско на МПС“ и заключение по изслушаната САТЕ, от които се установява тотална щета по автомобила и стойността на действителната пазарна стойност и на запазените части по автомобила.

Съгласно чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл. 400, ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съдът приема, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма, а именно възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил.

Доказан е и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, както и факта, че ищецът е изпълнил 4 задълженията си във връзка с обявяване на обстоятелствата.

Съгласно приетата по делото експертиза размера на вредите по МПС в следствие на ПТП-то от ***** г. са на стойност 37 400 лева, като в конкретния случай се касае за „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Съгласно член 183, ал. 1 от КЗ застрахователният договор влиза в сила след плащане на цялата премия или на първата вноска от нея при разсрочена плащане, като неизпълнението на застрахования да предостави колата за оглед към момента на сключване на договора за установяване на техническото му състояние няма характеристиката на отлагателно условие от сбъдването на което да зависи дали договорът ще породи правното си действие. Поради това неизпълнението на това задължение не рефлектира върху момента на влизане в сила на договора и неговото действие. Освен това задължението за предоставяне за оглед на автомобила не е от категорията на съществените с оглед интереса на застрахователя, освен ако застрахователят докаже наличие на причинноследствена връзка между това неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. за обема или за установяването на вредите, каквато причинно-следствена връзка не е била доказана от ответника.

В настоящия случай разходите по ремонта на автомобила, необходими за възвръщането му в предишно състояние, надхвърлят 70% от действителната стойност на МПС към дата на събитие, т.е. налице е „тотална щета“ по 5 смисъла на КЗ, чл. 390, ал. 2.

С поред експертното заключение на вещото лице по изслушаната и приета САТЕ към датата на застрахователното събитие стойността на щетите по лекия автомобил като общата стойност са в размер 37 400,95 лева, а пазарната стойност на лекия автомобил към датата на събитието 15.03.2025г. е 16 800 лева.

От така определената стойност 16 800 лв. следва да бъде приспадната сумата от 1 428 лева, представляваща стойността на запазените резервни части на автомобила /така наречените „ползи от вредите“ с цел недопускане неоснователно обогатяване на застрахования/, като остава дължим остатък в размер на 15 372 лева, до който размер ще се уважи исковата претенция, а за разликата до пълния предявен от 15 876 лева ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Относно възражението на застрахователя за липса на предпоставките на член 193, ал. 3 КЗ следва да бъде посочено, че дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията, като изпълнението на тази административна процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Изпълнението или неизпълнението/неизпълнението на това задължение за дерегистрация и представянето на доказателства през застрахователя за това биха имали значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на иска.

Доколкото ищецът е представил на 17.12.2025 г. в хода на съдебното производство писмени доказателства за дерегистрация на колата, ведно с талона на колата и платена такса, то от следващия ден – 18.12.2025г. следва да се счете и поставянето на застрахователя в забава изплащането на застрахователното обезщетение, съобразно постановките на член 390, ал. 1 КЗ, ето защо искът за присъждане на законната лихва върху главницата следва да се присъди, считано от 18.12.2025 г., а не както е поискано с исковата молба - 2.04.2025 г.