Решение № 447 от 28.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Кърджали, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100766 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове на О. К. К., ЕГН **********, постоянен адрес: ****, чрез Еднолично адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ № **, представлявано от Д.М.М., против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н.П.П., за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит **** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 527,72 лева /две хиляди петстотин двадесет и седем лева и седемдесет и две ст./, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по договор за потребителски кредит ****

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит ****, за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди се още, че дори и договорът да е действителен, то клаузата, предвиждаща допълнително възнаграждение за кредитора е неравноправна, като се оспорва, че ищецът дължи произтичащите конкретно от нея задължения.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, като предявения главен иск се явява основателен, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ****., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 4 400 лева, платима по погасителен план на месечни погасителни вноски. Страните са договори също така и заплащането на суми под формата на неустойка, ако ответникът не предостави в срок обезпечение на задълженията си по договора.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че вземанията за неустойка не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР е 618 % на годишна база.

1

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за неустойка, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен и на връщане само на главницата, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Ето защо предявеният главен иск е основателен в цялост. Евентуалният иск не подлежи на разглеждане.

При този изход на правния спор ищецът има правно на разноски за държавна такса и експертиза в размер на 376 лева.

Процесуалният представител на ищеца има право на разноски по чл. 38 от ЗА в размер на 861,12 лева с ДДС.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на О. К. К., ЕГН **********, постоянен адрес: ****, против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от Н.П.П., че сключеният между страните договор за потребителски кредит **** е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н.П.П. да заплати на О. К. К., ЕГН 2

**********, постоянен адрес: **** сумата от 376 ( триста седемдесет и шест) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ № **, представлявано от Д.М.М., сумата от 861,12 ( осемстотин шестдесет и един лева и 12 ст.) лева – разнокси за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3