Определение № 77 от 15.02.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. В**, 15.02.2022 г.

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АН* М. П*

Членове:

В* Й. М*

Н* Д. Н* като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно частно гражданско дело № 20221300500022 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано e по частна жалба на "А* за с* на в*" ЕАД с ЕИК : **** против Разпореждане №849/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2211/2021 г. по описа на РС-В*, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Т. М. от гр.В*, за вземания по договор за потребителски кредит, сключен с кредитора „ У* К*т К* Ф*г“ЕАД на 22.11.2019 г. със срок на издължаване до 01.12.2020 като нередовно.

Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, а претендираното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

В**т окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съображенията са следните:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „А* ЗА С** В** “ ЕАД - София, чрез ю.к. Ц* П* против Д. Т. М. от гр.

В*, с ЕГН ********** за вземания по договор за потребителски кредит, сключен с кредитор - У*К*т К* Ф*“ ЕАД на на 22.11.2019 г. със срок на издължаване до 01.12.2020 г.

Съдът е констатирал, че в заявлението е посочено, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени. Именно заради това, с разпореждане от 27.10.2021г. е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя да представи доказателства в подкрепа на изложеното в т. 12 от заявлението за цедиране на вземанията, доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и да посочи дали длъжникът е извършил плащания по кредита в какъв размер и от кога е в просрочие.

С молба вх. № 3904/16.11.2021г. заявителят, чрез процесуален представител е посочил, че заповедното производство е едностранно, което изключвало възможността съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством договор за цесия. Развити са доводи относно уведомяването на длъжника за извършената цесия и последиците от това.

„А*ЗА С* НА В* “ ЕАД - София не е изпълнила указанията на съда, поради което заявлението като нередовно е върнато.

Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на производството е наличието на процесуална легитимация у заявителя, още повече, че от представените доказателства - договор за стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника - съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно субектът комуто трябва да бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се 2 е разпоредил с вземането.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., II т. о. и др.).

Редовността на заявлението, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, е поставена в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно препращане в чл.410,ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е допълнителен аргумент за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът е изискал заявителят да представи доказателства за извършената цесия именно за да провери дали съшият е активно легитимиран кредитор по вземането. Това е така, защото от представените доказателства - договор за стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя. Именно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с потребител, съдът е изискал от заявителя да представи доказателства за извършеното прехвърляне на вземането / цесията/ между първоначалния кредитор и новия кредитор.

ВОС приема, че въпреки дадената възможност, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изсикуемостта на вземането. Не е представил и доказателствата за обявяване на кредита за продсрочно изискуем , които са необходими, за да се прецени дали е налице изискуемост на претендираната главница.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №№849/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2211/2021 г. по описа на РС-Видин.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4