Решение № 344 от 03.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Несебър, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101229 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажните собственици на сграда А (***) с идентификатор *** по КККР на гр. *** в комплекс ***, представлявани от управителя на етажната собственост ***, ЕИК ***, представлявано от ***, заявена чрез процесуалните си представители адв. Р. Н. от АК Бургас и адв. Е. Г. от АК - Бургас против ***, гражданин на Република ***, роден на ***г. в ***, ***, с Булстат ***, с адрес: ***, УПИ ***, блок ***.

В исковата молба се сочи, че с протокол от проведено на 08.12.2021г. общо събрание на етажната собственост, за управител на етажната собственост, считан от 2022г. до настоящия момент, било избрано дружеството ***.

Твърди се, че съгласно Нотариален акт *, том*, рег. № *, дело № 1*г. на нотариус с рег. № * на НК, вписан с вх. рег. № * от *г., акт *2, том *, дело № * на Служба по вписванията - ***, ответникът е собственик на *, находящ се в *, със застроена площ от 63.60 кв.м., ведно с 11.28 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.

Излага се, че с протокол от проведено на 22/23.06.2021г. общо събрание на етажната собственост били взети следните решения: за приемане на годишен бюджет за приходите и разходите на сграда „***“ за 2021г. и 2022г., за приемане на годишната парична вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. поотделно и за всеки един самостоятелен обект, както и за определяне на срок за заплащане на вноската.

Обръща се внимание, че посочените решения са били обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС пред Районен съд - ***. Производствата са приключили с влезли в сила решения относно тяхната законосъобразност и са били потвърдени от въззивната инстанция.

1

Акцентира се, че ответникът е бил уведомен за взетите решения, включително чрез залепване на съобщение за изготвен протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Изтъква се, че ответникът дължи на етажната собственост сумата в общ размер на 3990 лева, представляваща вноски за 2021г. и 2022г. от по 1995 лева, за което са му били изпращани покани. Падежът за заплащане на дължимите вноски за процесните години бил настъпил на 26.10.2022г. Поради незаплащане на дължимите суми се претендира и обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3990 лева, представляваща дължима от него парична вноска за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. за притежавания от него имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1564.02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.10.2022г. до 17.10.2025г.

Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника ***, чрез назначения му особен представител адв. Ж. М. от АК - Бургас, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, недоказани и погасени по давност. Развиват се съображения, че същите са неясни и без конкретизация относно режима на управление на общите части, като било допуснато смесване на два режима.

Изтъват се доводи, че претендираните суми са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Цитира се ТР № 3/2011г. от 08.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че давността по отношение на задължението за 2021г. е изтекла на 31.07.2024г., а за 2022г. - на 30.11.2024г. Счита се, че поради погасяване на задълженията по давност, не се дължи и претендираното обезщетение за забава.

С тези доводи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени поради погасяване на претенциите по давност. В условията на евентуалност се моли исковете да бъдат отхвърлени поради нищожност на взетите решения на процесното общо събрание на етажната собственост.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс ***, представляващ апартамент ***, който се намира в режим на етажната собственост.

Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост от 22/23.06.2021г. са определени годишни вноски за управление на етажната собственост. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да посочи сключени ли са договори по чл. 2 от ЗУЕС със собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже недължимост на вземането на ищеца на твърдените от него основания. По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава в периода от 27.10.2022г. до 17.10.2025г. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 607 от 28.05.2026г. по настоящото дело (л. 90 - л. 92).

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба *, том *, рег. № *, дело № ***г. на нотариус *** с рег. № * на НК, с район на действие Районен съд - ***, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху самостоятелен обект от жилищна сграда за сезонно ползване с подземен гараж, сладкарница и детски клуб - блок „А“, а именно *, находящ се в *, със застроена площ от 63.60 кв.м., ведно с 11.28 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ I - 3019 от кв. 221 по плана на гр. ***, целият с площ от 45056 кв.м.

От представените протокол от проведено на 22.06.2021г. общо събрание на етажната собственост и списък за годишни парични вноски (л. 12 - л. 19) се установява, че по т. 3 и т. 4 от дневния ред общото събрание взело решение да се определи такса за управление и поддръжка за 2021г. и 2022г. поотделно за всеки самостоятелен обект, като за ответникът била в размер на по 1995 лева. Било взето решение по т. 5 таксата за 2021г. да се заплаща до 31.07.2021г., а за 2022г. - до 30.11.2021г.

Срещу решението са постъпили жалби от етажни собственици, по които със съдебни актове са се произнесли Районен съд - *** и Окръжен съд - Бургас (л. 101 119). С решение № 19 от 11.02.2022г. по гр.д. № 549/2021г. по описа на ПмРС е отхвърлен предявеният по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, приети на 22/23.06.2021г.

След инстанционен контрол същото е потвърдено с решение № 619 от 27.06.2022г. по възз.гр.д. № 495/2022г. Същевременно с решение № 620 от 27.06.2022г. по възз.гр.д. № 3

813/2022г. по описа на БсОС е потвърдено решение № 34 от 07.03.2022г. по гр.д. № 558/2021г. по описа на ПмРС, с което също е отхвърлен предявеният иск по чл. 40, ал.

1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на процесното общо събрание.

Според практиката на върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на I гр. о. на ВКС) Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Налага се извод, че цитираните решения на общото събрание са влезли в сила.

Следователно, по силата на решенията на общото събрание, за 2021г. и 2022г. за ответника е възникнало задължение да заплаща по 1995 лева за собствения си апартамент ***. Падежът на задължението за 2021г. е настъпил на 31.07.2021г., а на това на 2022г. - на 30.11.2021г.

Предвид изложеното следва да се разгледат правопогасяващите възражения, направени от особения представител на ответника с отговора на исковата молба.

Исковата молба, въз основа на която е образувана настоящото дело, е депозирана в съда на 23.10.2025г., а изискуемостта на вземанията за процесните периоди е настъпила на 31.07.2021г. и 30.11.2021г. В случая безспорно става въпрос за периодично плащане (в решенията на общото събрание и списъкът, инкорпориращ размерът на задълженията на собствениците е посочен период на задължението с използването на израза „годишна вноска“), което по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 11, ал.

1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС насочват към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от законодателя термин - „вноски“. Следователно вземането за 2021 г. е погасено по давност, считано от 01.08.2024г., а вземането за 2022г., считано от 01.12.2024г. При изрично направено възражение от особения представител на ответника (арг. от чл. 120 от ЗЗД) предявената за пръв път на 23.10.2025г. претенция за заплащане на процесните суми следва да се счита за погасена по давност и същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат 4 отхвърлени като погасени по давност за сумата от 1995 лева - такса за 2021г. и за сумата от 1995 лева - такса за 2022г.

Ето защо и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.10.2022г. до 17.10.2025г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажните собственици на сграда А (***) с идентификатор *** по КККР на гр. *** в комплекс ***, представлявани от управителя на етажната собственост ***, ЕИК ***, представлявано от ***, искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД против ***, гражданин на Република ***, роден на ***г. в ***, ***, с Булстат ***, с адрес: ***, УПИ ***, блок ***, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5