Определение № 1992 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1992 гр. Варна, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

М. Недкова като разгледа докладваното от М. Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501053 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 10506/09.02.2023г./допълнена с частна жалба вх.

№ 20380/16.03.2023г., подадена от В. Б. И., ЕГН ********** против Определение № 14325/22.12.2022г. по гр. дело № 3191/2021г. по описа на ВРС, 31 св., с което производството по делото е разделено, като пред РС Варна продължава производството по исковете насочени срещу М.И., Ж.А. и Р.Митева Тасаджакова, а претенциите насочени срещу Тр.Г., Кр.К., Т.П. и И. Б. се отделят и изпращат на Административен съд Варна по подсъдност.

В жалбата са изложени аргументи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, т.к. неправилно в нарушение на материално правните разпоредби съда е приел, че част от предявените искове попадат в приложното поле на специалната разпоредба на чл.1 от ЗОДОВ.

Твърди се, че първоначално съда е приел исковете за допустими , дал е ход на дело, едва след това е отменил хода и е разделил производството. Твърди, че е сезирал съда с осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, който касае репарация от ответниците на причинените му вреди. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна и насочена към ЮЛ. Същата не може да обвързва причинени вреди от поведението на конкретни служители по повод служебната им функция, каквато възможност е предвидена в специалната разпоредба на чл.45 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответните по жалбата страни са депозирали отговори, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Претендират потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендират / без въззиваемата Т. Г./присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение- прекратително, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

1

Същата е надлежно разпоредена от първоинстанционния съд и макар , че е изпратена на ВОС преди изтичане срока за отговор на всички ответни по нея страни, доколкото депозираните отговори са налични по делото, настоящия съдебен състав счита , че този порок е саниран.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните аргументи:

Производството по гр.дело № 3191/2021г. по описа на ВРС,31 св. е образувано по предявени от В. Б. И., обективно и субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците М. С. И., Ж. С. А., Р. К. Митева Тасаджакова, Т. С. Г., К. Д. К. , И. К. Б. и Т.

Й. П., да му заплатят солидарно сумата от 4680 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, както и всеки от тях да заплати сума в размер на по 3000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с техни противоправни действия, в едно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в която същата се оспорва като недопустима и неоснователна.

С Определение № 14325/22.12.2022 г. по гр. дело № 3191/2021г. по описа на ВРС,производството по делото е разделено, като е разпоредено пред РС Варна да продължи разглеждането на исковете насочени срещу М.И., Ж.А. и Р.МитеваТасаджакова, а претенциите насочени срещу Тр.Г., Кр.К., Т.П. и И. Б. се отделят и изпратят на Административен съд Варна по подсъдност.

Исковата молба е ОСТАВЕНА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, като на ищеца е даден едноседмичен срок, в който „да уточни претенцията си срещу М.И., Ж.А. и Р.Митева Тасаджакова какъв иск предявява срещу тези ответници, като изложи подробна фактическа обстановка и кореспондиращ и петитум, иначе казано ищецът следва да опише събитие, което са предизвикали посочените три ответници и което според него е довело до настъпване за него на някакви вреди.“

Безспорно, иска по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен и чрез него ищеца може да претендира обезвреда на причинени му от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на административните държавни или общински органи вреди – имуществени и/ или неимуществени. Пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган- юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения. Aдминистративна дейност по смисъла на ЗОДОВ е дейността на органи и лица, които упражняват възложени им от закона изпълнително-разпоредителни функции.

Хипотезата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ разграничава дейността по издаването на административните актове от тази, която е проява на физическо действие или бездействие, което представлява незаконосъобразност на поведението на длъжностно лице с разпоредбите на закона /в широкия смисъл/.

Съгласно разпоредбата на чл.15 от ГПК, подведомствеността на спора,може да бъде разгледана по инициатива на съда или страните при всяко положение на делото , освен когато в закон е определен срок за това, какъвто настоящия случай не е.

За да определи дали спора му е подведомствен съда следва да изследва действителното правно основание на спорното право, преценявайки изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита.

В конкретната хипотеза, в исковата и уточнителните молби, ищеца е навел твърдения за причинени от ответниците Т. С. Г., К. Д. К., И. К. Б. и Т. Й. П. имуществени и неимуществени вреди,съответното – първия ответник в качеството си на служител на Община Варна е вписала неверни данни в Акт № 5/21.10.2019г., К. К. – като служител на 4 2

РПУ –Варна,злоупотребявайки със служебното си правоотношение му е съставил пет акта по ЗДвП, а другите ответници – в качеството им на полицаи при 4 РПУ –Варна са подстрекавали колегата си К., заплашвали са ищеца, че ако не престане да пуска жалби и не премахне оградата/процесната/, те ще я демонтират.Твърди се и , че Т. Й. П. също така е участвал в събаряне на ограда.

От обстоятелствената част на исковата молба и съгласно уточненията й, следва,че ищеца се домогва да установи незаконосъобразно поведение -физическо действие, на ответниците длъжностни лица, а не такова на административните и държавни органи, в които същите са служители, както и причинени от тях като физически лица вреди. Ето защо обезвредата им не подлежи на обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

За пълнота следва да се посочи, че обжалваното определение е некоректно формулирано доколкото в диспозитива на същото страните по делото не са индивидуализирани с три имена, а подлежащите на разглеждане и отделени искове не са посочени с обстоятелствена част и петитум.

В настоящото производство въззивника не е претендирал разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 14325/22.12.2022г. по гр. дело № 3191/2021г. по описа на ВРС, 31 св., с което производството по делото е разделено, като пред РС Варна продължава производството по исковете насочени срещу М.И., Ж.А. и Р.Митева Тасаджакова, а претенциите насочени срещу Тр.Г., Кр.К., Т.П. и И. Б. се отделят и изпращат на Административен съд Варна по подсъдност.

ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3