Решение № 70 от 14.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. С., 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100851 по описа за 2023 година

Предмет на делото са предявените искове от ищеца А. М. Х. срещу ответника "С." ООД с правното основание на чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждан на ответника до му заплати сумата в размер на 15 леванедължимо платена по недействителен договор за паричен кредит №***//10.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да му заплати сумата от 13,03 лева - недължимо платена неустойка по договор за паричен кредит №***//10.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., сключен със „С.“ ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1727.32 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1500 лева, съгласно условията на договора.

Съгласно ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., ГПР по кредита е в размер на 47.60%, а ГЛП в размер също на 40.05% , при срок на кредита от 6 вноски.

В чл.6.2 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение то той дължи неустойка в размер на 1020.68 лева.

В тази връзка на доверителят е начислена неустойка в общ размер на 1020.68 лева, разпределена на 6 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 458 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г. Ищецът е бил добросъвестен и е заплатил на 11.06.2022г.

1 сумата от 1515 лева по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., с което предсрочно го е погасил инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

При условията на евентуалност клаузата на чл.6.2, от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на ч.143, ал.1 от ЗПК и чл.146, ал. от ЗПК. Договорът за паричен кредит № ***/10.06.2022г,, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №

***/10.06.2022г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договора за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още посъществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за кредит.

Процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са 2 включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.

От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Горното се излага във връзка с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 1020.68 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, а и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невюпочване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

3

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №

***/10.06.2022г., следва да се прогласи за недействителен.

При условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г„ Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д. №662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е 4 прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ***/10.06.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1020.68 лева е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1500.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.