Решение № 285 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.андра Йорданова

Членове:

С. Михов

Десислава А.иева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.ОВА в присъствието на прокурора Н. Ив. С. Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от С. Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 04.07.2022 година по НОХД № 1349/2021 година, СРС, НО, 94-и състав е признал подсъдимия С. А. Р. /с установена по делото самоличност/ за виновен в това, че на 25.04.2020 г. в гр. София, ул. ******* в сградата на 05 РУ-СДВР, кабинет 209, упражнил адвокатска професия по смисъла на чл. 24 от Закон за адвокатурата, изразяваща се в явяването му като упълномощен защитник, вписан в Регистър на адвокатите на Република Кипър, на обвиняемия А.Х.С. по досъдебно производство № 2293МК-765/2020г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№12310/2020г. по описа на СРП за извършване на съответните процесуално следствени действия с обвиняемия (предявяване на постановление за привличане на обв. С. и разпит на обвиняемия С.), без да има съответна правоспособност по чл. 3 от Закон за адвокатурата - престъпление по чл. 324 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 324 ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

На основание чл. 112 ал. 4 НПК съдът е постановил вещественото доказателство по делото - един брой адвокатска карта на името на С. А. Р., ЕГН **********, с № SАК2031 да бъде предадена на Софийска адвокатска колегия.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 777 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева/ - 1 разноски в производството.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест от прокурор при СРП и допълнение към него, жалба от защитника на подсъдимия и допълнение към нея.

В постъпилия протест и допълнение представителят на държавното обвинение излага несъгласие единствено в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и предлага първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде наложено наказание лишаване от свобода. Според прокурора при индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е отчел предходната съдимост на подсъдимото лице, но е подценил обстоятелството, че предходните осъждания на дееца са свързани с функцията му на адвокат и насочени спрямо лица, изпълняващи служебна дейност в правосъдната система, както и обстоятелството, че настоящото деяние било извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане. Възприетият довод от първоинстанционния съд за изтеклия период от време от извършване на деянието като смекчаващо обстоятелство не се споделя от представителя на държавното обвинение, тъй като деецът добре е осъзнавал какво прави и не е си е наложил да се въздържа от такива действия, като е предприел неуспешни опити в съдебна фаза да оправдае действията си с нелогични твърдения и изопачаване на факти. В тази насока единственото смекчаващо отговорността обстоятелство се явявало доброто процесуално поведение на подсъдимия, което не се явявало достатъчно за приложение на по-лекото предвидено наказание глоба. Поддържа се, че следвало да бъдат отчетени отегчаващите вината обстоятелства- предходна съдимост, дързостта на деяниетообективирано пред свидетели и в присъствие на служебни лица. По изложените съображения според прокурора правилното наказание, което следвало да бъде наложено на подсъдимото лице, е лишаване от свобода, а не глоба.

В постъпилата въззивна жалба и допълнение към нея защитникът на подсъдимия претендира неправилност на първоинстанционния съдебен акт и моли за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По същество се излагат оплаквания за превратно и противоречиво тълкуване на установени в хода на производството факти. Акцентира се, че св. Х. в качеството си на разследващ полицай е повдигнала порочно обвинение спрямо св.

С., което не било в съС.ие на породи правни последици, в същото били сбъркани името на обвиняемото лице, адреса на същия, като при предявяване на това постановление и последващия разпит е участвал подсъдимият Р.. Спорни по делото били причините и поводът за участието на подсъдимия в посоченото действие, начина на легитимиране, имал ли е права на адвокат в Република Кипър към този момент, конституиран ли е в качеството на страна в процеса като защитник, има ли настъпил вредоносен резултат, каква е обществената опасност на деянието.

Защитникът оспорва доводите на първата инстанция, че пороците в постановлението за привличане на обвиняем били технически по своя характер и е било в рамките на закона. Същите не били отстранени по обичаен за това начин, с корекция върху изготвеното постановление, а се е стигнало до изготвянето на ново постановление за 2 привличане и нов разпит, с коригирано име на св. С.. При тези процесуални действия, с друг разследващ полицай-св. Х., обвиняемият С. е участвал със защитника си-св. Х.Г.. На следващо място защитникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че упълномощаването на подсъдимия Р. от страна на св. С. е било в съответствие със законовите изисквания, тъй като същото не отговаряло на изискванията на чл. 93, ал. 2 НПК-липсвал подпис на упълномощения защитник-подсъдимият Р..

По-нататък в жалбата се излагат съображения, че съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Х., Х. и С.ов-служители на 05 РУ-СДВР, като качеството им на служители на МВР не ги правило автоматично достоверни свидетели, още повече, че в практиката на ВКС се приемало, че при анализа на показанията на полицейски служители следвало да се подхожда изключително внимателно, тъй като същите се явявали пряко или косвено заинтересовани. В тази насока се констатирали противоречия в показанията на св.

Х. в частта относно цвета и съдържанието на адвокатската карта на подсъдимия Р., относно обстоятелствата около изготвяне на пълномощно в полза на подсъдимия, като същата наред с това установявала, че не е извършвала проверка по см. на чл. 92 НПК, а подсъдимият не е заявявал, че е вписан като адвокат в Република България. Според защитата необосновано първата инстанция не е възприела показанията на св. С., установяващи, че същият е подписал предоставените от разследващия документи, докато подсъдимият все още е изготвял пълномощно. В хода на производството не били събрани доказателства св. С. да е упражнил правото си да иска защитник, защитата му не се е явявала задължителна по смисъла на чл. 94 НПК. Съдът е приел, че участието на подсъдимия в производството се изразявало в разясняване на св. С. на правото му да откаже да дава обяснения и да поиска предявяване на материалите по разследването. По същество това са права на обвиняемото лице, законоустановени в чл. 55 НПК, които на основание чл. 219, ал. 3, т. 6 НПК се вписват в постановлението за привличане, като разясняването им не е било задължение на защитника, а на длъжностното лице, извършващо процесуалното действие. По отношение на св. Х. защитата акцентира на показанията, че не е запозната с чл. 11 и чл. 12 ЗА. Ако свидетелката е познавала закона и е направила проверката по чл. 92 НПК е нямало да допусне подсъдимия до участие в действието.

Неправилно според защитника първоинстанционният съд е възприел показанията на св. К. С.ов, включително приобщените по реда на чл. 281 НПК, касаещи легитимирането на подсъдимия Р. пред свидетеля с българска адвокатска карта. Видно от извлечението от книгата за пропускателния режим в съответното районно управление подсъдимият Р., св. С. и св. Г. са вписани с данни по лична карта, а от извлечението било видно, че конкретни адвокати, посетили сградата на РУ са вписани с номерата на адвокатските им карти, което опровергавало показанията на Х. и С.ов, като в допълнение в показанията си св. Г. установявал, че не е видял подсъдимият да показва адвокатска карта, както и че 05 РУСДВР изисква лична карта при пропускателния режим.

Неправилно първоинстанционният съд в рамките на обсъждане на доказателствата бил приел за недостоверни показанията на св. Г. и св. С. за проведен на 20.04.2020 година 3 разговор за поемане защитата на св. А. С.. Това обстоятелство се установявало от показанията на посочените свидетели, а от друга страна в показанията св. Х. С. и А. С. сочат липса на спомен, а не, че не е провеждан разговор. От друга страна св. А. С. е логично да нямал спомен, тъй като е бил задържан в РУ, а Р. сочел, че е провел такъв разговор на път към 05 РУ-СДВР, веднага след телефонно обаждане от св. Х. С. и преди срещата със св. А.

С..

Оспорват се изводите на първата инстанция досежно валидността на кипърската адвокатска карта на подсъдимия Р.. Поддържа се, че по делото са налице доказателства, че към месец май на 2020 гoдина подсъдимият фигурирал под № 53 в регистъра на Националната адвокатска камара на Кипър, както и че за 2020 година с 2 бр. платежни нареждания са платени такси към Кипърската адвокатска колегия за заплащане на застрахователна полица”Професионална отговорност” за 2020 година и за подновяване на идентификационна карта към колегията за 2020 година. От разпита на св. С. се установявало, че поради пандемията за 2020 година бил удължен срока за подновяване на лицензите за упражняване на адвокатска професия до 30.09.2020 година. Поради ограниченията в пътуването, въпреки че е бил платил изискуемите такси, подсъдимият не е посетил до 25.04.20 г. до Кипър и поради тази причина не е подновил картата си, т.е. не му е издадена нова на която да е отразена 2020 година. Това обаче не означавало, че не бил вписан за 2020 г. в Кипърска адвокатска колегия, както погрешно е приел първоинстанционният съд.

По отношение на претенцията за липса на обществена опасност защитата излага съображения, че спрямо С. е било предявено негодно обвинение, налице било незаконно упълномощаване, като производството, в хода на което С. е бил привлeчен към отговорност е било прекратено през 01.2021 година. по обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 НК поради липса на престъпление, а по обвинението за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК С. бил оправдан.

По реда на чл. 320, ал. 4 НПК до даване ход на делото във въззивната инстанция са постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба от страна на подсъдимото лице. В същите по същество се оспорва подходът на първоинстанционния съд при проверка достоверността на гласните доказателствени средства и изводите за достоверност показанията на полицейските служители Х., Х. и С.ов, без да отчете служебните им функции и зависимостта на същите на прокурора, чиито нареждания и указания следва да изпълняват. В тази насока се сочи, че визираните полицейски служители в хода на разпита си не биха въвели твърдения, които да насочват на тяхна небрежност при изпълнение на задълженията им- Х. е могла да провери дали подсъдимият е можел да представлява св. С., подсъдимият бил заявил, че няма да представлява С., не е носил в себе си съответни пълномощни, а се е качил в кабинета като приятел на семейството и по причина, че бащата на С. не е бил допуснат, тъй като е нямал в себе си документ за самоличност. В регистъра на пропускателния режим в 05 РУ-СДВР въобще не било посочено подсъдимият да е посетил кабинета на разследващия полица, или да е ползвал служебна адвокатска карта. В хода на 4 разпита си св. Х. е дала неверни и неточни сведения при описанието на служебната карта, което сочило, че същата въобще не била виждала последната. От показанията на св. С.ов се установявала практиката за описание на документа, с който се е легитимирало лицето, влизащо в районното управление, като се изисквали документ за самоличност, служебна карта или адвокатска карта, чиито данни следвало да бъдат отразени в регистъра.

При преценка на тези съображения се обосновава извод за липсата на основания за зачитане показанията на св. Х. като обективни, тъй като, ако на св. С.ов е била показана служебна карта на адвокат от ЕС, то е следвало да обърне особено внимание и да я впише в дневника за посетители, каквито данни липсват. Х. от друга страна е следвало да поиска вписване на нейните реквизити било в пълномощното или в изготвените от нея документи.