Определение № 575 от 06.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Ловеч, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500354 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 437 ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх.№004267/06.04.2026 г., подадена от Г.

С. Г. с ЕГН **********, с адрес град ****, чрез адвокат Н. Н. – ВАК, със съдебен адрес град **** срещу Постановление от 17.03.2026 г. на ЧСИ И. Л., постановено по изпълнително дело №54/2023 г., с което ЧСИ е отказала да прекрати производството по изпълнителното дело.

Жалбоподателят посочва, че е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на изпълнително дело №54/2023 г., образувано срещу длъжника „Стабил 333“ ЕООД с ЕИК ****, тъй като с влязло в сила Решение №1441/23.10.2024 г. на СГС, дружеството длъжник е заличено от Търговския регистър. По тази причина счита, че по изпълнителното дело не е налице правосубектен длъжник и изпълнителното производство не може да съществува.

Сочи, че с Решение №978/2023 г. по т.д. №610/2023 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.12.2021 г., прекратена е дейността и е обявена несъстоятелността му. Позовава се на чл.

638, ал. 2 ТЗ, като изтъква, че изпълнителното дело е образувано през 2023 г. и не са предприети действия за обезпечаване на кредитора в производството по несъстоятелност.

1

Счита, че след като е налице влязло в сила решение за заличаване на дружеството длъжник, то изпълнително дело №54/2023 г. следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т.4 ГПК.

Процесуалната си легитимация жалбоподателят основава на обстоятелството, че е назначен за пазач и държател на движими вещи, собственост на дружеството длъжник.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, посочва се, че продължаването на изпълнителното производство е недопустимо. Отправено е искане до съда да отмени Постановление на ЧСИ И. Л. от 17.03.2026 г., постановено по изпълнително дело №54/2023 г., с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство срещу „Стабил 33“ ЕООД, при наличието на влязло в сила Решение №1441/23.10.2024 г. на СГС, с което дружеството е заличено от Търговския регистър.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, внесена е държавната такса за обжалване действия на съдебен изпълнител.

Препис от жалбата е връчен на всизкателя В. А. В., като с писмен отговор, подаден от процесуалния му представител адв. Д. Н., изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.

ЧСИ И. Л. е представила становище за недопустимост на жалбата по съображения, че жалбоподателят не притежава процесуална легитимация за обжалване действия на съдебния изпълнител, а така също за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №54/2023 г. по описа на ЧСИ И. Л. е образувано на 28.02.2023 г. по молба на В. А. В. с ЕГН **********, с адрес с. **** срещу „Стабил 33“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град ****, въз основа Изпълнителен лист №90/24.02.2023 г., издаден по ч.гр.д.

№1787/2022 г. по описа на РС – Ловеч, за сумите в размер на 1424.57 лева – главница, ведно със законна лихва от 12.12.2022 г. до окончателно изплащане, 34.01 лева обезщетение за забава за периода 01.09.2022 г. до 12.12.2022 г., 2 разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, са наложени запори на банкови сметки, както и на притежавани от дружеството моторни превозни средства. Наложени са и запори на вземания на длъжника от трети лица.

На 23.02.2026 г. в кантората на ЧСИ Л. е постъпила молба с вх.№002390, от Г. С. Г., с искане изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 4, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт – Решение №1441.23.10.2024 г. по т.д.№610/2023 г. по описа на СГС, както и да бъдат вдигнати наложените запори на МПС. На 26.02.2026 г. е постъпила повторна молба с вх.№002581, с идентични искания.

С Постановление от 17.03.2026 г., ЧСИ И. Л. е отказала да прекрати изпълнително дело №54/2023 г., като е счела, че не са налице предвидените в закона основания за прекратяване.

Предвид гореизложеното подадената въззивна жалба

№004267/06.04.2026 г. от Г. С. Г. се явява процесуално недопустима. вх.

Видно от вложените в изпълнително дело книжа е, че жалбоподателят е трето за изпълнителното дело лице. Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК регламентира правото на защита на трети лица срещу незаконосъобразно принудително изпълнение, като такава възможност е предвидена по отношения на действия за съдебния изпълнител, които са насочени върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването са се намирали във владение на третото лице.

По аргумент от посочената разпоредба, за да бъде процесуално допустима жалба подадената от трето за изпълнителното дело лице, следва да са налице три кумулативно необходими предпоставки, а именно: жалбоподателят да е трето за изпълнителното дело лице /да няма качеството на присъединен взискател, трето задължено лице, ипотекарен длъжник, заложен кредитор, поръчител/, предмет на принудителното изпълнение да бъдат движими вещи или имот, вещите да се намират във владение на това трето лице към деня на налагане на запора/възбраната. Липсата на една посочените предпоставки води до недопустимост на жалбата.

В настоящия случай, жалбоподателят е представил като писмено 3 доказателство Протокол за опис от 14.11.2023 г., видно от който публичен изпълнител при ТД на НАП – София, е извършил опис на лек автомобил с рег.

№****, собственост на „Стабил 33“ ЕООД, по изпълнително дело №211017415/2021 г. При описа, за пазач на лекия автомобил публичният изпълнител е назначил Г. С. Г. с ЕГН **********, като е посочил, че лицето е държател на вещта. Жалбоподателят обуславя процесуалната си легитимация да обжалва действията на ЧСИ Л., именно с качеството си на пазач и държател на описаните вещи.

Процесуалният закон ограничава кръга на легитимираните да обжалват действия на съдебния изпълнител лица, както и основанията за оспорването им.

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, за което законът не предвижда такава възможност. Качествата владелец и държател са различни по своето естество. За държател на движима вещ, законодателят не е предвидил процесуален ред да оспорване действия на съдебен изпълнител спрямо вещта.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без разглеждане, като взискателят има право на разноски, тъй като жалбоподателят неоснователно е предизвикал правния спор, поради което и следва да му се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 204.51 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх. № 004267/06.04.2026 г. подадена от Г. С. Г. с ЕГН **********, с адрес град ****, ул. ****, чрез адвокат Н. Н. – ТАК, със съдебен адрес град **** срещу Постановление от 17.03.2026 г. на ЧСИ И. Л., постановено по изпълнително дело №54/2023 г., с което ЧСИ е отказала да прекрати производството по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА Г. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на В. А. В. с ЕГН **********, с адрес с. *****, **** разноски по делото в размер на 204.51 евро за платено адвокатско възнаграждение.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5