Решение № 294 от 12.10.2021, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………./12.10.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 635/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на В.Г.Т. с ЕГН ********** *** срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 2158-1/18.08.2020 г., издаден от орган по приходите при община Тервел, потвърден с решение № 11/16.11.2020 г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, в частта, в която на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2020 г. за недвижим имот, съставляващ земя и сгради, находящ се в град Тервел, ул. „Йордан

Йовков“ № 30, ведно с лихви за просрочие към тях, изчислени към 18.08.2020 г., в общ размер съответно на 116, 74 лева и 251, 25 лева. В жалбата и в допълнителната уточняваща молба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че сградата в процесния имот е незавършена и необитаема, поради което не подлежи на облагане с данък по ЗМДТ. Сочи се, че съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, за да се дължи данък за сграда или за част от нея, е необходимо тя да е завършена или да е започнало използването й, като в случая не е доказано наличието на нито едно от тези условия. Твърди се, че подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените в закона предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за заплащане на ДНИ и ТБО. Счита се, че приложеният към преписката констативен протокол от 12.11.2013 г., съставен от комисия от общински служители, не може да удостовери завършеността на сградата, тъй като не е ясно по какъв повод е сформирана тази комисия и какви са нейните компетенции. Твърди се, че нормативната уредба в ЗМДТ не съдържа изрични критерии, при наличието на които една сграда се счита за „завършена“, поради което моментът на завършване се определя от ЗУТ и издадените на основание този закон подзаконови нормативни актове. В глава ХІ от ЗУТ е уредено завършването на строителството, като съгласно чл. 177, ал. 2 и ал.

3 от с.з. строежите в зависимост от категорията им се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК, или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. В случая сградата не е въведена в експлоатация по правилата на чл. 177 от ЗУТ и не се ползва, поради което не съставлява облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и неправилно са начислени ДНИ и ТБО за нея за спорния период. По изложените съображения се иска отмяна на акта в обжалваната му част, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция

„Финанси и местни приходи“ при община Тервел, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че сградите в имота (двуетажна къща, гараж и пристройка) са построени и завършени, със завършен покрив и дограма, с изградена електрическа и отоплителна инсталация, поради което представляват облагаеми обекти по смисъла на ЗМДТ. Сочи, че съгласно чл.

14, ал. 2 от ЗМДТ (последната редакция) необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал.1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж. За строежите от четвърта и пета категория, където попадат жилищните и смесени сгради с ниско и средноетажно застрояване, не се издава задължително протокол образец 16 за въвеждане в експлоатация. Излага, че при заплащането на данъка върху недвижимите имоти ЗМДТ се дезинтересира от фактическото ползване на имота (чл. 13 от закона), поради което щом един новопостроен недвижим имот бъде завършен до степен да е фактически готов за обитаване и ползване, то ще е налице началото на срока за подаване на данъчна декларация за имота, макар същият да не е въведен в експлоатация. В писмената си защита по делото претендира присъждане на направените разноски за съдебно – икономическа експертиза в размер на 500 лева.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения:

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на старши специалист „МДТ“ в дирекция „Финанси и местни приходи“ при община Тервел, който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от В.Г.Т.. При проверката в информационния масив на общината е установено, че с три данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ жалбоподателят е декларирал притежанието на 1/2 идеална част от три недвижими имота, съставляващи земя и сграда, находящи се в град Тервел съответно по ***, ул. „Явор“ и ул. „Трети март“ № 3. След като е констатирал, че за тези имоти има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който в тежест на Т. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за първия имот за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2020 г., а за втория и третия имот - за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 18.08.2020 г., в общ размер на 462, 51 лева, от които главница в размер на 381, 61 лева и лихви в размер на 80, 90 лева. В акта са посочени в табличен вид задълженията за ДНИ и ТБО за всяка една година поотделно, като са вписани и данъчните оценки за притежаваната 1/ 2 идеална част от всеки един деклариран обект – земя и сгради.

АУЗ е връчен на жалбоподателя на 01.10.2020 г. съгласно отбелязването на ръка върху самия акт. В тази насока са и приложените по делото съобщение по чл.32 от ДОПК и известие за доставяне (л.31-32).

С жалба с рег. № ФС-31-4916. от 14.10.2020 г. Т. е оспорил акта по административен ред. Посочил е, че той и съпругата му са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място и незавършена жилищна сграда, находящи се на *** в гр. Тервел. Изложил е съображения, че жилищната сграда не се обитава, не е въведена в експлоатация и за нея не е издавано удостоверение за ползване, поради което имотът не е предмет на данъчно облагане.

По повод на подадената жалба с писмо с рег. №

ФС-31-4916≠1 от 15.10.2020 г. от кмета на община Тервел жалбоподателят е уведомен, че следва да представи строителните книжа за обекта – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и ниво и др. документи, съпътстващи строежа на сградата, с което да удостовери липсата на основание за деклариране на сградата. Писмото е връчено на Т. на 21.10.2020 г. съгласно известие за доставяне на л. 25 от делото. В отговор на искането жалбоподателят е представил заверено копие на разрешение за строеж № 75 от 30.08.1988 г., издадено от ОбНС - Тервел, с което му е разрешено изграждането на жилище с приземен етаж - 94 кв.м., първи етаж - 104 кв.м., и втори етаж – 104 кв.м., гараж – 22 кв.м., и стопанска постройка – 61 кв.м. С писмо с рег. № ТС-71-5218/28.10.2020 г. Т. е уведомил, че поради изминалия дълъг срок от започване на строежа не е в състояние да представи други документи, съпътстващи строителството. Уведомил е, че от момента на спиране на строителството в етап завършеност на сградата, в какъвто се намира и в момента, тя никога не е била обитаема и не е въвеждана в експлоатация.

С решение № 11/16.11.2020 г. директорът на дирекция

„Финанси и местни приходи“ при община Тервел е потвърдил акта като законосъобразен по съображения, че установените с него публични задължения за ДНИ и ТБО са дължими от Т., тъй като не са платени в срок. Посочил е, че задълженията са определени на базата на подадените от жалбоподателя данъчни декларации от 1998 г. и 2009 г. и нотариален акт за собственост на имота.

Решението на решаващия орган е връчено на 21.11.2020 г. съгласно известие за доставяне на л.36 от делото, като в законоустановения срок жалбоподателят е обжалвал АУЗ пред съда в частта относно установените с него задължения за недвижим имот в град Тервел, по ***. В тази насока е и съобщение с рег. № ФС-31-2564 от 16.11.2020 г. от директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел (л.18 от делото).

От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 787/30.12.2016 г. на кмета на община Тервел, издадена на основание чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, са определени служителите на общинска администрация – Тервел с правомощия на органи по приходите, сред които е и длъжностното лице, издало оспорения акт – Теодора Минчева И. на длъжност старши специалист „МДТ“ в дирекция „ФМП“ при община Тервел.

Не е спорно по делото, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 1488/31.03.1998 г. Т. е декларирал притежанието на празен парцел от 510 кв.м. в град Тервел, *** в режим на СИО със съпругата си Ж.Д.Т.. През 2009 г. жалбоподателят е подал коригираща декларация с вх.№ 287/27.05.2009 г., с която наред с дворното място от 510 кв.м. е декларирал и построените върху него сгради - двуетажно жилище със ЗП от 94 кв.м., гараж със ЗП от 22 кв.м. и стопанска постройка със ЗП от 61 кв.м. Жилището е посочено като “основно” и за двамата собственици. Към декларацията е приложен констативен нотариален акт по писмени доказателства № 414, т.ІІІ, д. № 1409/30.12.1997 г. на нотариус при ТРС, с който Т. е признат за собственик на декларирания недвижим имот – земя и сгради (л.29 от делото).

Съгласно протокол № 001/12.11.2013 г. служители от общинска администрация Тервел са направили оглед на недвижим имот, находящ се в град Тервел, ***, при който са констатирали наличието на жилищна сграда в имота – двуетажна къща, гараж и пристройка – необитавани, със завършен покрив и поставена дограма, с изградена електрическа и отоплителна инсталация – видимо неизползваеми. Огледът е извършен по повод на молба с вх.№ ФС-01-6226/25.10.2013 г. на В.Г.Т., в която е посочено, че имотът не е предмет на данъчно облагане, тъй като жилищната сграда не се обитава, не е въведена в експлоатация и за нея не е издавано удостоверение за ползване, като е поискано да бъде назначена и извършена проверка и след констатиране на твърдените от молителя факти и обстоятелства данъчната партида на имота да бъде заличена, а заплатените от него и съпругата му данъци до момента да им бъдат възстановени.

От материалите по административната преписка се установява, че през 2014 г. има съставени два отделни акта на жалбоподателя и неговата съпруга Ж.Д.Т.за установяване на задълженията им за ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот за периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2014 г. Актовете са обжалвани по административен ред от двамата съпрузи, като липсват доказателства по делото за произнасянето на решаващия орган по подадените жалби. Към преписката е приложено писмо с изх. № ФС-02-6122/17.11.2014 г. на кмета на община Тервел (без подпис), с което жалбоподателят се уведомява, че жалбата му е неоснователна и актът остава в сила. В писмото е посочено, че въз основа на направената проверка на 12.11.2013 г. и приложените документи е установено, че жилищната сграда е завършена и подлежи на облагане на основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Приложено е и писмо с изх. № ФС-03-6122/17.11.2014 г. от кмета на община Тервел до В.Г.Т. и Ж.Д.Т., с което във връзка с разглеждане на жалбите им е поискано да представят строителните книжа на сградата. Няма доказателства по делото за връчването на тези писма на жалбоподателя и съпругата му. Приложена е обратна разписка за изпращане на писмо с изх.№ ФС-02-6122/17.11.2014 г. до В.Г. и Ж.Т., съгласно която пратката е върната в цялост поради отсъствие на получателя. През 2017 г. на Ж.Д.Т.е съставен нов АУЗ за ДНИ и ТБО за имота за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2016 г., който след нейна жалба е отменен по административен ред съгласно писмо с изх.№ Ж-01/21.02.2017 г. на директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел. Като основание за отмяната на акта е посочена липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на съществуващата в имота сграда съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ.