Решение № 2899 от 28.09.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. Варна, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20213110107088 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

В исковата молба ищцата Е. Г. М. излага, че съгласно нотариален акт № 197 от 2016г. е собственик на гараж № 1 с идентификатор № *** и офис с идентификатор с № ***, които съгласно документ за собственост представляват офис с гараж №1, разположени на сутеренен и първи етажи в жилищна сграда, находяща се гр.

*****, с обща площ 50, 54 кв.м., от които 21,88 кв.м. е площта на гаража и 28,66 кв.м. - на офиса, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж №2 и вътрешен двор и при граници на офиса: изба №9, избен коридор, машинно, изба №10, калкан и вътрешен двор, ведно с припадащите се 6,2823% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като гореописаният офис представлява бивш склад към гараж 1, променен с екзекутивна документация по време на строителството на сградата.

Излага се, че достъпът на ищцата до имотите й се осъществява чрез подсигурен за целта проход, съгласно архитектурните проекти на сградата, до който се стига от пътното платно през тротоар по ул. „*****". Твърди, че пред прохода, на тротоара, който е общинска собственост, е монтирана антипаркинг скоба, която възпрепятства достъпа до имота й с превозно средство и пречи на упражняване на правото й на собственост, в това число и на дейността като рекламно ателие и галерия, като прави невъзможен достъпът с автомобили на клиенти, доставчици на едро габаритни плоскости, профили за рамкиране, PVC фолиа и др. Излага се, че антипаркинг скобата е поставена върху тротоара на ул. „*****" № 5, върху публична общинска собственост, поради което сезира съда с искане за осъждане на Община Варна да премахне монтираната антипаркинг скоба върху тротоара пред прохода на ул.

„*****" № 5 , която е обозначена на представената с уточнителна молба с вх. № 19460/13.07.2021г. скица, приложена на л.38 от делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Поддържа, че Община Варна не е пасивно материалноправно легитимиран ответник по предявения иск по чл. 109 от ЗС, предвид следното:

На първо място, посочените в исковата молба действия, ограничаващи 1 упражняването на правото на собственост на ищцата, дори да бъдат приети за неправомерни, не се извършват от ответника Община Варна, което само по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявеният против нея иск по чл. 109 от ЗС.

Твърдяното неправомерно посегателство върху правото на собственост на ищцата по смисъла на чл. 109 от ЗС не би могло да бъде осъществено от Община Варна, чиито функции на административен орган не включват разполагането на антипаркинг елементи или други устройства по своя преценка и инициатива в частни имоти и без съгласието на собствениците на постройките в тях. Поставянето на антипаркинг „скоба" е предмет на законоустановена процедура, регламентирана в Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна. Редът за поставянето на подобни устройства изисква подаване на заявление от заинтересованото лице и издаване на разрешение от дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство" на Община Варна при наличието на определени законоустановени изисквания. В случая на Е.Н.Д., в качеството й на собственик на земята и заинтересовано лице (съгласно приложените Нотариален акт № 45 от 2005г. за учредяване право на строеж и УдостовеР.е за наследници на Н.Ф.С. с изх. №:

АУ115237ОД/27.11.2020г.), е разрешено поставянето на антипаркинг „скоба" пред входа на сградата на ул. „*****" № 5, с цел предотвратяване на нерегламентирано паркиране. По жалба на ищцата е извършена проверка, при която не са констатирани нарушения на изискванията за монтаж на антипаркинговото устройството.

От друга страна, ищцата не е установила и не е представила доказателства, годни да обосноват действителни ограничения на правото й да ползва по предназначение собствените си самостоятелни обекти в сградата и да осъществява достъп до тях, освен самото твърдение, че поставената антипаркинг „скоба" възпрепятства достъпа до имота й с превозно средство и пречи на упражняваната от нея дейност. Ангажираните доказателства не съдържат данни поставената пред входа на сградата „скоба" да препятства ползването на земята, доколкото това е необходимо за ползването на обектите в нея по смисъла на чл. 64 от ЗС.

На следващо място излага, че няма навлизане или действия в имота на ищцата, които да препятстват или да ограничават упражняване на правото на собственост над притежаваните от нея обекти - офис и гараж. Община Варна, в качеството си на административен орган и собственик на тротоара, е разрешила на собственика на земята, върху която са построени и собствените на ищцата имоти, да постави антипаркинг устройство, именно за да бъде осигурено безпрепятствено и свободно преминаване през прохода към разположените отвътре офиси и гаражи в интерес на собствениците на сградата и на самостоятелни обекти в нея.

Предвид всичко гореизложено, се счита, че Община Варна не е автор на действието, считано от ищцата за неправомерно засягане и ограничаване на правото й на собственост.

Ищцата няма правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 109 от ЗС против Община Варна.

Вследствие на изложеното, се моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли исковата молба на Е. Г. М. като неоснователна и недопустима. Моли се за присъждане юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за учредяване на право на строеж от 09.09.2005г., оформен в нотариален акт № 45/2005г., Т. И. С., Н.Ф.С. и л.а.М., в качеството си на съсобственици на УПИ IV-11 с административен адрес гр. Варна, ул. „*****“, № 5, взаимно са си учредили право на строеж за обекти от предвидената за построяване в горния имот жилищна сграда с един магазин, два гаража, четири броя паркоместа, едно ателие и осем апартамента, като на „Спасов“ ЕООД е 2 учредено право на строеж върху конкретно посочени обекти, включително и на гараж № 1 със склад на първи и сутеренен етаж с обща площ от 50.54 кв.м., от които 21.88 кв.м. площ на гаража и 28.66 кв.м. площ на складовото помещение, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж № 2, вътрешен двор и на складовото помещение: машинно, изба № 10, калкан, вътрешен двор, изба № 9, избен коридор (л. 74-78).

Обектът „Жилищна сграда с 8 жилища, 1 ателие1 един магазин, един гараж, един гараж с офис, 4 паркоместа в двора“, находящ се в УПИ IV-11 с административен адрес гр.

Варна, ул. „*****“, № 5, е въведен в експлоатация с удостовеР.е № 0-38/11.04.2007г. (л. 140).

От приложеното на л. 6 от делото заверено копие от констативен нотариален акт № 114/2007г., се установява, че „Спасов“ ЕООД е признат за собственик въз основа на реализирано право на строеж на офис с гараж № 1, намиращ се в изградената жилищна сграда в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „*****“ № 5, на първи и сутеренен етаж с обща площ 50,54 кв.м., от които 21,88 кв.м. площ на гаража и 28,66 кв.м. площ на офиса, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж № 2, вътрешен двор, и граници на офиса: изба № 9, избен коридор, машинно, изба № 10, калкан и вътрешен двор, ведно с припадащите се 6,2823 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като офисът е бившия склад към гараж № 1, променен по време на строителството с екзекутивна документация.

С договор за покупко-продажба от 17.10.2016г., оформен в нотариален акт № 197, том ІV, рег. № 6328, дело 636/2016г. по описа на нотариус Петър Петров, рег. № 224, с район на действие ВРС, „Спасов“ ЕООД е прехвърлило на Е. Г. М. собствеността върху горепосочените офис и гараж (л. 14).

Представена по делото е молба с вх. рeг. № ИИБ20004274ВН от 30.11.2020г. до дирекция „ИИБ", Община Варна, подадена от Е.Н.Д., с която е отправено искане да й бъде дадено разрешение да постави антипаркинг скоба на тротоарна площ пред гаража й, намиращ се на адрес гр. Варна, ул. „*****“ № 5 (л. 53). Представено е и удостовеР.е за наследници на Н.Ф.С., видно от което, че Е.Н.Д. е негов наследник по закон (л. 54). С молба вх. № 39114/25.10.2021г. ищцата е оспорила автентичността на коментираната молба, поради което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за нейната проверка като неподписана от посоченото в нея като подател лице. При така предприетото оспорване, ответникът не е ангажирал доказателства за установяване истинността на документа, въпреки тежестта, която носи съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че представената на л. 53 от делото молба е неавтентичен документ, респ. като такъв не следва да бъде изключен от даказателстветия материал.

С писмо на директора на дирекция „ИИБ", Община Варна, молитЕ.та Е.Н.Д. е уведомена за принципното съгласие за поставяне на съображения с цел предотвратяване на нерегламентирано паркиране, като е разрешила на заинтересованото лице да постави една антипаркинг скоба на адрес гр. Варна, ул. „*****" № 5 (л. 58).

С писмо на директора на дирекция „ИИБ", Община Варна, е даден отговор по повод подадена от ищцата Е. М. жалба, заведена под рeг. № УСКОР20002525ВН_004ВН от 19.11.2020г., в който е посочено, че общината е дала своето принципно съгласие за монтиране на антипаркинг устройство на адрес гр. Варна, ул. „*****“, № 5.

Представени са по делото и Обяснителна записка от технически инвестиционен проект на „жилищна сграда" на ул. „*****" № 5 в УПИ IV-11, кв. 573/14-ти подрайон, гр.

Варна, Виза за проектиране на сграда със строителен режим с административен адрес: гр.

Варна, ул. „*****" № 5, и удостовеР.е за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща се в УПИ ІV-11, кв. 573,14 м.р., гр. Варна, с административен адрес: ул. „*****“ № 5.

По делото е изслушано заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, 3 което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От заключението се установява, че проходът към вътрешния двор на сградата с административен адрес ул. „*****“ № 5 обслужва самостоятелни обекти с идентификатори №№: *** - гараж, *** - офис, самостоятелен обект с идентификатор ***, както и пространството от вътрешния двор, предвиден за паркинг на автомобили. Вещото лице излага, че единственият възможен достъп до офиса е посредством вътрешно стълба от гаража към сутеренния етаж, където е разположен офиса, а достъпът с МПС до самостоятелни обекти с идентификатори №№: *** гараж, *** - офис е възможен единствено през прохода. Процесната "антипаркинг скоба" е поставена пред прохода на жилищната сграда, на разстояние 1,10 м от ръба на тротоара и на 2,51 м от сградата, по средата на прохода. Посочва, че антипаркинг устройството е с три рамена и е монтирано в бетоновата настилка на тротоара. Пред сградата, от двете страни на скобата, са разположени антипаркинг колчета, които не препятстват достъпа до обектите с МПС.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. А. С. /във фактическо съпружеско съжителство с Е. М./ – воден от ищцата.

От показанията му се установява, че ищцата използва офиса си на ул. „Гавраил Кръстевич“ № 5 и има галерия и рекламно ателие, които се помещават в тези два обекта.

Излага, че ищцата няма кола и гаражът за момента не е необходим, защото живеят на друг адрес. Твърди, че на ищцата й се налага ползва достъп до гаража и офиса, защото за рекламна дейност се ползват големи платна, които се доставят от моторни превозни средства. Посочва, че обектите се намирали във вътрешен двор, до който се стига през проход от тротоара. Твърди, че от 2020 г. нямат достъп с кола или бус, защото ключовете за скобата се намират у лице, вероятно съпруг на Елена Димова или живеещ с нея на съпружески начала, отказващо да предостави достъп. Сочи, че не са уведомени от общината, че ще бъде сложена скоба. Твърди, че са сменени няколко скоби, всички с ключ. Сочи, че ищцата е отправяла искания до Община Варна за премахване на скобата, но те останали без отговор.