Решение № 135 от 23.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Разград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600324 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба от повереник на тъжителя и жалба от защитник на подсъдимия против присъда № 5/10.07.2024 г. по НЧХД № № 20233310200074 по описа за 2023 годинагодина на Районен съд – Исперих .

Постъпила е жалба (вх.№2700/24.07.2024 г. на РС Исперих) от адв. В.

К. – защитник на подс. Т. Т. Т. в частта, с която е осъден да заплати обезщетение в размер на 2 000 лв. и твърди, че гражданският иск е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло. Претендира и за направените разноски.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. К. изразява недоволство от гражданската част на присъдата, поради това, че счита, че след като подсъдимият е оправдан, не е следвало да бъде уважаван и граждански иск. Изразява недоволство и от присъждането на разноските, тъй като съдът е 1 приел, че липсва престъпление и е оправдал подзащитния, а не е присъдил всички направени разноски по делото.

Счита жалбата от тъжителя за неоснователна. Изразява становище, че съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел, че подсъдимият е закъснял и отишъл, когато събирането приключвало.

Заварил тъжителя и част от ловците да спорят и се опитал да успокои разговора, като казал, че не е мястото днес да се говори за това. А тъжителят обърнал агресията си към него. Счита за установено от СМЕ, че подсъдимият получил множество телесни увреждания и по данни на свидетелите известно време безпомощно е лежал на земята. А получените телесни увреждания от тъжителя са само две порезни рани в областта на вътрешността на двата крака.

Като в отговор в съдебно заседание вещото лице категорично заявило, че тези две порезни рани по вътрешната страна на бедрата моат да бъдат получени от едно замахване с нож, ако пострадалия е бил с разтворени крака срещу ножа и е бил леко наведен, което отговоря на показанията на разпитаните свидетели.

Защитникът твърди, че е установено, че подсъдимият към момента на извършването на тези телесни увреждания е бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия и е бил в състояние на уплаха и силно раздразнение.

Претендира за разноски от двете инстанции.

Постъпила е жалба (вх. №2712/25.07.2023 г. на РС Исперих) от адв. К.

К. – повереник на тъжителя Т. Е. И.. Излага доводи, че подсъдимият е неправилно оправдан и размерът на обезщетение за неимуществени вреди е много малък. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя адв. К. посочва, че е налице съществено противоречие между наказателната част на присъдата.

Според адв. К. конфликта е бил провокиран само от извършителя на деянието и в делото се съдържат доказателства, че този. Според адв. К. нападение на 2 пострадалия, за което се твърди в мотивите на първоинстанционния съд, с такъв интензитет и сила, е нямало. Намира, че трябва да се отчетете факта, че повечето от водените свидетели от подсъдимия са негови приятели и имат интерес от изхода на делото в полза на техния приятел. Излага доводи, че раните са две в двата крака и ако подсъдимият е размахвал просто ножа, предпазвайки се от действията на пострадалия, той би нанесъл порезна рана, а не прободна. Прободната рана, според адв. К., сочи на умисъл от страна на подсъдимия. Установено е, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, но волевата му способност да ръководи постъпките си, макар и налична е била значително отслабена. Според адв. К. употребата на алкохол от лицето, изключва изводите за неговото психологично и психиатрично състояние към момента на извършване на деянието, а е доказано, че подсъдимият е употребил алкохол, макар и в малки количества. Адв. К. оспорва като необосновано, приетото то съда, че конфликта е предизвикан от пострадалия, като пострадалия бил хвърлял радиостанция, удрял със стол подсъдимия и го заплашил или ударил с някаква пейка, която свидетелите твърдят, че е с дължина около 5 метра и няма как да бъде вдигната или преместена. Излага доводи, че действията на подсъдимия, с хладно оръжие в ръка, а именно нож, са били умишлени и са целили не да отблъскват нападение, а да наранят пострадалия до степен, в която той да бъде приведен в безпомощно състояние, да не може да се защитава.

Искането е за отмяна на наказателната част присъдата на първоинстанционния съд, като неправилна и да бъде постановена нова като подсъдимият бъде признат за виновен.

По отношение на гражданската част заявява, че присъдения размер на обезщетение е занижен и не отговаря на болките и страданията, които е изпитал и продължава да изпитва някои. Счита, че обезщетението следва да е в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта.

Претендира да бъдат присъдени и разноските, които са направили в съдебното производство в пълен размер така, както са поискани пред първоинстанционния съд.

Становището на повереника на тъжителя – жалбоподател, по отношение жалбата от страна на подсъдимия е, че е неоснователна. Адв.К. сочи, че вербалната агресия още в самото начало е била от страна на подсъдимия, 3 който е предизвикал и спора.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предви доводите и становищата на страните, с оглед характера и обхвата на въззивната проверка, съобразно чл. 314 от НПК, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда Районен съд Исперих признал подсъдимия Т. Т. Т. за невиновен в това, че на 01.10.2022 г. в землището на село ***, община Исперих на хижата на ловната дружинка е причинил умишлено на тъжителя Т.

Е. И. от град Исперих, област Разградска две прободно порезни наранявания на ляво и дясно бедро, едното с хирургическа обработка, подлежащ оток и периферно кръвонасядане, мигрирал хематом по задната повърхност на дясно бедро, като описаните увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, тъй като съдът приема че описаната телесна повреда е осъществена по непредпазливост от подсъдимото лице поради което и на осн. чл. 11, ал. 4 НК го оправдал.

Осъдил подсъдимия Т. Т. Т. да заплати на Т. Е. И. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 5 000 лв.

Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Исперих 100 лева - държавна такса върху уважените граждански искове.

От събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка:

4

Подсъдимият Т. Т. Т. е български гражданин, роден на *** в село Паисиево, живее в град Исперих, със средно образование, женен, не е осъждан, работи.

Подсъдимият и тъжителят Т. Е. И. се познавали. Двамата били членове на ловна дружинка село ***. На 01.10.2022 г. след лов, членовете на дружинката, сред които тъжителя, подсъдимият и свидетелите по делото отишли в заслон до хижа в гората. Седнали на маси под навес, за да се почерпят с ядене и пиене. Тъжителят употребил алкохол и влязъл в конфликт със св. Ш.еви св. С.

И.. Св. С. И. казал на тъжителя, че трябва да прави банкет като член на дружинката, а Т. И. заявявал, че няма да прави банкет и да храни ловците.

Спорът бил във връзка с това дали тъжителят ще прави „банкет“. По-късно пристигнал подсъдимият Т. Т. и словесен конфликт възникнал между него и тъжителя. В един момент тъжителят станал и тръгнал към подсъдимия.

Опитал да го удари, но не успля. След това хвърлил по него радиостанция. От удара с радиостанцията Т. Т. паднал на земята. Не успял да стане сам и св.

Ш.ев и други му помогнали да стане. Т. имал кръв по лицето и синини.

Тъжителят продължавал да се държи агресивно, отправял обидни думи.

Подсъдимият го питал „Защо ме псуваш на майка“. Двамата излезли извън навеса и продължил конфликта между тях. Подсъдимият за да се защити взел нож от масата и докато се блъскали и боричкали с тъжителя на поляната, Т. Т. нанесъл две порезни наранявания в областта на бедрата на пострадалия. На тъжителя потекла кръв. Поради употребения алкохол разбрал за раната, когато усетил кръвта. Св. И. М. изтеглил подсъдимия и го завел до автомобила му и той си тръгнал, а тъжителят, след като забелязали, че има нараняване, бил закаран в болница от св. Ш.ев. На проведено събрание на ловната дружинка на тъжителя бил изключен като неин член, а подсъдимият наказан за определен период от време да не участва в ловните излети.

Като последица от сбиването тъжителят Т. Е. И. получил:

- рана с гладки ръбове в областта на ляво бедро – хирургично обработена с наложени два конеца,

- рана с гладки ръбове по вътрешностранична повърхност на дясно бедро, двете рани с подлежащ оток и периферно кръвонасядане, мигрирал хематом по вътрешностранична повърхност на дясно бедро, които по своята 5 медикобиологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Резултат са от действието на предмет с остър/режещ ръб и вероятно незначително теглене на острието.

В резултат на сбиването Т. Х. получил кръвонасядане и оток на долен клепач на лявото око; кръвонасядане на задната повърхност на дясна мишница; далечната трета на лакътната повърхност на лява предмишница с малки охлузвания; средна трета на външната повърхност на дясно бедро; в далечната трета на лицевата повърхност на дясно бедро; в задколянната ямка на десния крак; охлузване на лява скула, дясна лакътна става и в близката половина на същата повърхност на предмишницата; по гръбно-лакатната повърхност на лява гривнена става; ивицовидно в средната трета на вътрешната повърхност на лява подбедрица. Тези увреждания, по своята медико-биологична характеристика тези увреждания обуславят болка и страдание.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установено от събраните доказателства. Еднозначно показанията на свидетелите дават възможност да се приеме, че конфликтно поведение е имал тъжителя, поради спорът му със св. И., относно спазване на традицията да даде „банкет“. Безспорно е, че подсъдимият е пристигнал по-късно и заявил на тъжителя, че иска да преустановят споровете. В резултат на което Т. И. поискал проявил агресия и срещу подсъдимия – нападнал го словесно и физически, хвърлил по него и го ударил го с радиостанция, което довело до падане на Х. на земята и необходимост да получи помощ да се изправи.

В тази насока са непоротиворечивите показания на всички свидетели, както следва:

Св. Х. Н. Х. твърди, че били в ловната хижа, заедно с останалите свидетели по делото. Той седнал и С. започнал да се заяжда с него. След това Т. казал на Т.: „Кажи истина“, той отговорил: „Аз не съм казал такова нещо“ и почнали да се разправят. По едно време видял Т. да стои срещу Т., хвърлил станцията и видял нож в ръката на Т. и взел един железен стол. Ножът бил нормален ловен нож 20 см. Като се обърнал видял да тече кръв. Т. ударил с нож Т. по крака. Видял с нож Т. и после го видял с ножа да маха към Т.. Но удар не видял, ножа видял, докато момчетата се дърпат. Видял раната. Т. бил прав, леко наведен докато държи ножа. Т. и Т. били прави. От З. „тръгнала работата“.

6

Св. А.С. познавал подсъдимия и пострадалия. Събирали се заедно „да ядат и пият“. Разбрал от Т. че бил в болницата и с нож го мушнали. Разказал му, че отишли и бил пиян и в един момент усетил кръвта като нещо топло и разбрал, че го мушнали с ножа. Казал, че Т. го мушнал.

Св. С. И. познавал подсъдимия и пострадалия. Били от една ловна дружинка - с.***. При лов се разбрали да направят банкет почерка, имало опечени бутчета, ориз, секретаря на дружинката ги взел и седнали на ловния заслон. Т. бил там, Т. си ходил до вкъщи и се върнал. В момент на спор почнали да си говорят на висок тон, имало пререкания между тях. В един момент Т. казал, че ще стане и Т. му казал: „Добре като станеш, ще станеш“.