Решение № 337 от 27.09.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. П., 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от Г.В., подадена чрез процесуален представител – адв. П. П., против Наказателно постановление №*0-24/22.12.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – /населено място/. С посоченото наказателно постановление на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева на основание чл. 136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение на чл. 136, ал.2, т.3, пр.2 във вр. чл. 35, ал.3 във вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на императивните разпоредби на закона. Излага се, че в АУАН липсва точно описание на дата и мястото на извършване на нарушението, фактите и обстоятелствата, при които е извършено. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител, депозирана е молба, чрез адв. П., с която процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, претендира присъждане на 1 направените разноски по делото – платен адвокатски хонорар.

За административнонаказващия орган – Директора на РИОСВ - /населено място/ се явява юрисконсулт Т., редовно упълномощен. Последният моли съда да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирани писмени бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Б., ТО - П., редовно уведомени, не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания. В качеството на свидетели са разпитани С. Б. Р. и С. А. В..

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка :

Безспорно се установи по делото, че в РИОСВ – Б. е постъпила информация от Национален координационен център към МОСВ за осъществен трансграничен превоз на отпадъци на 02.04.2021 г. през ГКПП К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/), находяща се в /населено място/, общ. П., с товарна композиция на фирмата жалбоподател, като при извършена справка в регистъра на НИСО е установено, че „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/ не притежава регистрационен документ, издаден по реда на Закона за управление на отпадъците за извършваната дейност по транспортиране на отпадък с код 15 01 02. По този повод от дружеството е изискано представянето на такъв регистрационен документ за дейности по транспортиране /събиране и транспортиране/ на отпадък с код 15 01 02, в който да фигурира транспортното средство, с което е извършен превозът на отпадъка.

На 19.10.2021 г., в сградата на РИОСВ – Б., инж. С. Б. Р., главен експерт при РИОСВ - Б., извършила извънредна проверка по документи на дружеството жалбоподател, при която е констатирала, че дружеството жалбоподател има издаден регистрационен документ по ЗОУ №*2-РД-2058-0 от 17.06.2020г. за отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04, като в него не били вписани отпадък с код 15 01 02 и превозното средство с рег. № ***, с което „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, е извършило трансграничния превоз на отпадъци на 02.09.2021 г., през ГКПП – К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/) в /населено място/, общ. П.. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № 57-24 от 19.10.2021 год. Въз основа на констатираното, на 19.11.2021г. инж. С. Б. Р., главен експерт при РИОСВ 2 Б., съставила АУАН №*0-24 срещу „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, ЕИК ***, в който отразила следното: на 19.10.2021 г. в стая № 3 на РИОСВ – Б., ул. „С.“ №*, при извършена проверка на постъпила в РИОСВ – Б. информация от Дирекция „Национален координационен център" /НКЦ/ към МОСВ, относно осъществен трансграничен превоз на отпадъци от „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, се установило, че на 02.09.2021 г. през ГКПП – К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/) в /населено място/, общ. П. с товарна композиция ***, „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/ е извършило дейности по транспортиране на 23,840т неопасни отпадъци, с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците (обн., ДВ бр. 66/2014 г.), без за този код с отпадъци да притежава изискуемия регистрационен документ за дейности по транспортиране на отпадъци, издаден по реда на Глава пета, раздел II от Закона за управление на отпадъците. При извършена проверка в НИСО се установило, че „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, притежава регистрационен документ №*2-РД-2058-0 от 17.06.2020г., издаден от РИОСВ – /населено място/ за извършване на дейности по транспортиране (събиране и транспортиране) на отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04, издаден по реда на чл.35, ал.3 във вр. чл. 35, ал.2, т.2 от ЗУО. Освен това превозът бил съпроводен с Анекс VII от 02.09.2021 г., в който анекс в поле 5.(в) като втори превозвач е вписана фирма „Д.Т.“ ЕООД и транспортното средство, с което е осъществен превоза – ***, а в поле 10 е посочен национален код на отпадъците – 15 01 02. В съпровождащата превоза международната товарителница /ЧМР/ от 02.09.2021г., също е посочено дружеството жалбоподател „Д.Т.“ ЕООД и транспортното средство, с което е извършен превоза - ***. В тази връзка с писмо изх. № 479(721)/10.09.2021 г. на РИОСВ – Б., от РИОСВ /населено място/ от контролните органи била изискана информация за това, към дата на извършване на превоза на отпадъци – 02.09.2021г. дружеството „Д.Т.“ ЕООД подавало ли е по реда на чл. 79, ал.1 от ЗУО документи за изменение и/или допълнение на притежавания от него регистрационен документ и фигурират ли в него отпадък с код 15 01 02 и товарна композиция с рег. № ***. В отговор на същото, в РИОСВ – Б. е било получено писмо с изх. № 9051/29.09.2021г. на РИОСВ – /населено място/, с което уведомявали инспекцията, че дружеството жалбоподател не притежава регистрационен документ за извършване на дейности по транспортиране на отпадък с код 15 01 02, както и че превозното средство с рег. № *** не е включено в притежавания от дружеството регистрационен документ 12-РД2058-0 от 17.06.2020г., издаден от Директора на РИОСВ – /населено място/.

Според актосъставителят, с описаното деяние дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 136, ал. 2, т. 3, предложение II-ро във връзка с чл. 35, ал.3, вр. с ал.2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците. В акта е посочено, че същият е съставен в присъствието на свидетелите С. А. В. и М.

К. – Г. и двете гл. експерт при РИОСВ – Б., в условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като на посочената в покана за 3 съставяне на АУАН дата и час не се е явил управителя или упълномощено лице за предявяване и връчване на АУАН. АУАН е връчен на 13.12.2021 г. лично на управителя на дружеството жалбоподател – Г.В.. Срещу цитирания АУАН, на 17.12.2021 г. е постъпило възражение от страна на дружеството, сочено за нарушител, получило вх. № 4226/17.12.2021 г. по описа на РИОСВ – Б.. Със същото, управителят на дружеството жалбоподател моли наказаващия орган да приеме случаят за маловажен, доколкото не е налице засягане на значими обществени отношения или вредни последици, касаещи предмета на нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление №*0-24/22.12.2021 г. на Директор на РИОСВ /населено място/, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, и след като е приел, че е налице нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. II-ро във вр. с чл. 35, ал.3 вр. с ал.2, т.2 от ЗУО от страна на „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, на основание чл. 136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителката инж. С.

Б. Р. и свидетелите С. А. В. и М. К. - Г.а, хронологично изнасят, че на 19.11.2021 г. е извършена проверка по документи на дружеството жалбоподател, по повод получена информация от Дирекция „Национален координационен център“, за това че на 02.09.2021 г. през ГКПП-К. е преминал товарен автомобил, собственост на фирма „Д.Т.“ ЕООД, превозващ отпадък с код 15 01 02, като превоза е осъществен от дружеството, без да притежава регистрационен документ за извършване на дейности по транспортиране на отпадъци, съгласно изискванията на ЗУО. В хода на проверката, след получаване на информация от страна на РИОСВ – /населено място/ по запитване, се установило, че дружеството притежава регистрационен документ, но за два други отпадъка, с кодове – 19 12 01 и 19 12 04, като в този документ не фигурира отпадък с код 15 01 02. Констатираното от служителите на РИОСВ – Б. било обективирано в констативен протокол, въз основа на който е съставен и АУАН срещу дружеството. Актът бил връчен, чрез С. община лично на управителя на дружеството жалбоподател.

По делото са приложени Приложение VII /Анекс VII/ и ЧМР от 02.09.2021 г., съгласно, които лицето, което урежда превоза, съответно изпращач е А., С., С.; вносител, съответно получател е Е. ЕООД; а превозвач е дружеството жалбоподател – „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/. В Анекс VII като действителна дата на превоза е посочена дата 02.09.2021 г., а в ЧМР-то в графа товарене на стоките е отразено 02.09.2021 г., липсва датата на получаване на стоката.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства.

4

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че наказателното постановление е било получено на 29.12.2021г. от Б.Г., която според изложените твърдения в становището, с което са отстранени нередовностите по депозираната жалба и представени с него писмени документи няма право да получава книжа на дружеството. В тази връзка се твърди, че управляващите на дружеството са узнали за процесното наказателно постановление на 11.01.2022г., когато от деловодството на „Д.Т.“ ЕООД са качили в електронната система на дружеството данни за полученото писмо, съдържащо наказателно постановление. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 180, ал.5 от НПК, по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, според която на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Следователно след като лицето получило писмото съдържано процесното наказателно постановление, не е изрично натоварено да го получи, настоящия съдебен състав счита, че срока за неговото обжалване е започнал да тече за дружеството от дата за която се твърди, че са узнали – 11.01.2022г. Жалба е депозирана на 17.01.2022г., следователно е налице спазване на законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед изложеното и предвид възраженията на процесуалния представител на ответника, настоящата съдебна инстанция намери, че депозираната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.