Решение № 1552 от 15.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Русе, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20234520103691 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение №*** г. за допускане на делба по настоящото дело - гр. д. № 3691 по описа за 2023 г. на РРС е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот –

АПАРТАМЕНТ с №8 /осем/, находящ се на третия етаж, в жилищна сградабл.****/, вход „А“, построен върху държавна земя в гр. Русе, комплекс „****“ по ул.

„***“ №8, със застроена площ 58.30 /петдесет и осем цяло и тридесет стотни/ кв. метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на жилището: север-стълбище, юг-терен, изток-ап.7, запад-ап.9, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №8 /осем/ с полезна площ 3.63 кв.м. / три цяло шестдесет и три стотни кв. метра/, при граници на избеното помещение: на север- коридор, юг-изба №9, изтокизба №7, запад-коридор, заедно с 3.045 % /три цяло четиридесет и пет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото от 65.94 кв.м./ шестдесет и пет цяло и деветдесет и четири стотни квадратни метра/, а съгласно Схема № *** г. на АГКК-Русе, е:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /***/, находящ се в гр.

Русе, Община Русе, Област Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния 1 обект от 03.05.2011г., с адрес на имота: гр. Русе, кв. „****-***“, ул. „***“ №8 /осем/, бл.***/, вх. 1/едно/, етаж 3/ три/, апартамент 8 /осем/, намиращ се на етаж 3/ три/ в сграда с идентификатор *** /***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***/***/, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1/едно/, посочена в документа площ 58, 30 кв. м. /петдесет и осем цяло и тридесет стотни квадратни метра/; заедно с прилежащи части ИЗБА №8 /осем/ и 3,045% /три цяло четиридесет и пет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, Ниво 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***.7 /***, ***/, самостоятелен обект с идентификатор ***.9 /***, *** /; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***.5 /***, ***/, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***.11 /***, ***, стар идентификатор-няма ПРИ РАВНИ ПРАВА - по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите С. Б. С. и К. Г. П. като по отношение на идеалната част на К. Г. П. има запазено право на ползване от трето лице – М. С. Д., ЕГН:**********.

Със заключението на приетата по делото експертиза на в. л. Ю. И. – лицензиран оценител на недвижими имоти, което съдът кредитира с оглед на специалните знания на вещото лице и като неоспорено от страните, се установява, че процесният недвижим имот е реално неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, както и че при съобразяване на фактическото положение на място и действителната квадратура на апартамента пазарната му стойност е 106 400 лв. Съдът като съобразява вида и характера на недвижимия имот, местоположението му в населеното място и инфраструктурата, както и състоянието на пазара на недвижими имоти към момента, приема, че посочената в заключението на вещото лице оценка е действителната стойност на имота по смисъла на чл. 349, ал. 4, изр. последно от ГПК.

Във връзка с искането по сметките на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота вещото лице И. е дало заключение и относно пазарния наем за имота от завеждането на делото до датата на заключението – 16.04.2024 г. – 290 лв. на месец или 2721 лв. за целия период като заключението е дадено на база „обзаведен апартамент“. При изслушването на вещото лице се установява, че обзавеждането е тип „социалистическо обзавеждан“ и разликата, която е дало в повече предвид същото е 15% като е взела средна стойност между тази разлика, която на пазара на наеми в града е от 10 до 20%.

По делото са разпитани и свидетели, които установяват, че имотът се ползва от ответника и вещият ползвател М. С., но не и от ищцата. Представен е и препис от покана, връчена на ответника на 22.09.2022 г., с която е бил поканен от ищцата с 2 претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеална част от имота в размер на 180 лв. месечно. Във връзка с искането по сметките на ответника за заплащане на направени подобрения в имота са разпитани свидетели и е прието заключение на ценова строително-техническа е-за на в.л. К. П.. Съобразно твърденията на ответника, показанията на свидетелите и направения оглед на имота от вещото лице се установяват периодите, в които са извършвани подобренията:

- преди придобИ.ето на собствеността от страните за основния ремонт на кухнята и присъединената тераса и за подмяната на външната входна врата;

2010 г. за подобренията в спалнята и външно „саниране“/топлоизолиране със стиропорни блокчета/ на апартамента;

2017 г. за подобренията в хола

Вещото лице П. е дало оценка за подобренията като по отношение на тези в спалнята и хола за смяна на тапети и поставяне на стиропорни пана на тавана на хола не е дало такава като е приело, че става въпрос за текущ ремонт, а не на подобрения.

Останалите дейности по спалнята са оценени на 1 421 лв., а към настоящия момент с оглед амортизацията им – 711 лв. (50%). По отношение на ремонта на терасата подобни дейности – премахване на стари тапети, шпакловане и боядисване на стените и поставяне на стиропорни пана на таван са оценени при цени съответно в размер на 12,60 лв. на кв.м. и 25,95 лв. на кв.м. дадена е и обща цена и такава в размер на 50% с оглед амортизация към настоящия момент. Вещото лице обяснява включването и оценяването на същите с това, че не са самостоятелни, а част от основен ремонт на съответните помещения. Вещото лице е оценило е дейностите по саниране на апартамента през 2010 г. – 1937 лв., а към настоящия момент с оглед амортизацията им – 969 лв. (50%).

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че делбата на имота следва да се извърши по реда на чл.348 от ГПК – „Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан“. По делото се установи със заключението на вещото лице Ю. И. по приетата ценова експертиза, че процесният недвижим имот не може да бъде разделен и да се обособят реални дялове за съделителите. Съдът, като съобразява броя на съделителите, липсата на искания за възлагане на имота както и правата на страните в съсобствеността, намира че делбата следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан.

По отношение на искането на ищцата по сметките за обезщетение за лишаване от ползването на имота съдът съобрази следното: С влязло в сила решение №452/29.10.2024 г. по в.г.д. №733/24 г. на РОС, съдия-докладчик М. Велкова е 3 разгледан идентичен по предмет спор за период, предшестващ този, за който се претендира обезщетение за лишаване от ползване по настоящото дело. С оглед задължителните указания на РОС относно правната квалификация на претенцията съдът приема същата по чл.31, ал.2 от ЗС, а не по чл.59 от ЗЗД, независимо, че ответникът притежава само т.нар. „гола собственост“, а правото на ползване се съпритежава от ищцата и св.М. С.. Следователно ответникът дължи на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване, но от датата на писменото поискване. В случая то е от 22.09.2022 г. и предшества процесния период, поради което тази предпоставка за уважаване на искането е налице. От събраните по делото гласни доказателства се установява още, че страните и тяхната майка са ползвали съвместно апартамента до края на м. август 2020 г., когато след възникнал конфликт ищцата С. С. е напусната жилището, а последното се обитава от майката на страните- по силата на правото й на ползване, както и от ответника, който не притежава това право. С оглед на тези факти съдът приема, че е налице лишаване от ползване на С. С. по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, за което ответникът дължи обезщетение. Установено е още, че апартаментът е обзаведен като вещите в него са били закупени от майката на страните и бившия й съпруг, а ищцата към момента на обзавеждането му е била ученичка и няма принос в същото, поради което при определяне на размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползване, следва да се съобрази установения с експертизата размер средния пазарен наем за необзаведен имот. Съобразно приетата по делото експертиза средният пазарен наем за обзаведено жилище възлиза на 290 лв. месечно, което е с 15% повече от наем за необзаведен апартамент. Следователно за необзаведен апартамент наемът е в размер на 252 лв., съответно месечен размер за 1/2 ид.ч. е 126 лв. За периода от завеждането на иска /14.07.2023 г./ до приключване на устните прения по делото – 04.11.2024 г., който е последният релевантен момент, към който съдът може да съобрази установени по делото обстоятелства и да присъди обезщетение е в размер на 15 месеца и 20 дни размерът на дължимото обезщетение е 1 974 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата над 126 лв. месечно до 180 лв. месечно да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на искането на ответника по сметките за присъждане на направени в имота подобрения съдът съобрази следното: част от подобренията са направени преди придобИ.ето на собствеността от страните. Тук влизат основният ремонт на кухнята и присъединената тераса и подмяната на външната входна врата. Ищцата и ответникът са придобили имота в това състояние и не дължат заплащане на цена за тези подобрения. Придобивните им основания са по договори за дарение, т.е. дарява се имот в състоянието в което се намира и се придобива именно в това му състояние.

Придобивното основание за всеки от тях изключва дължимост на плащане, т.к. договорът за дарение е безвъзмездна сделка. По отношение на останалите подобрения – ремонт на спалнята и външно саниране през 2010 г. и ремонт на хола през 2017 г. се 4 установи, че същите са предприети и заплатени от св.М. С., която е наемала майстори, контактувала с тях, заплащала цена за материали и труд – „…През 2010 г. направихме спалнята……Не помня кой направи долу ламината в спалнята, защото аз давах пари и те купуваха материали……Тапетите ги сменихме за сватбата на С. 2017 г. Тогава бившия и мъж с родителите си дойде, те направиха хола. Аз купих тапетите….Тогава ходихме със С. и с него на Практикер и купихме едни платна….

Паната купихме от Практикер. Аз купих материалите, а той само ги постави с майка си и баща си……Друго не се сещам, но всичко аз съм правила, аз съм давала парите….“. С оглед на така установеното съдът счита, че искът на ответника за заплащане на същите е неоснователен, защото ремонтите след 2007 г. са направени не от него, а от трето лице, което разполага със собствени права, които може да предяви срещу собствениците или само единия от тях. Този иск следва да се отхвърли.

Страните дължат държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете си.

На основание чл.355 от ГПК направените от тях разноски следва да се разпределят съобразно стойността на дяловете им. Разноските за експертизата, назначена във връзка с претенцията на ответника по сметките следва да останат за негова сметка, т.к. искането се отхвърля. От заплатените от ищцата разноски за е-за в общ размер на 400 лв. половината сума следва да се третира като разноски по делбата, поради което от 200 лв. ищцата има право на разноски в размер на 100 лв., а от останалите 200 лв., които са във връзка с искането й по сметките има право на разноски в размер на 70% (искането е уважено за 126 лв. месечно при претендирани 180 лв. месечно – т.е. 70%) или 140 лв. Следователно от разноски за е-за в общ размер на 400 лв. в полза на ищцата следва да се присъдят 240 лв., а от 15,80 лв. - разноски за вписване на И.М. на осн. чл.355 от ГПК тя има право на разноски в размер на 7,90 лв.