Определение № 569 от 25.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Ловеч, 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500412 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№6514/12.06.24 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1346/28.05.2024 г., по ч.гр.д.

№693/2024г. на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. В.

А..

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ЛРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Изтъква, че вземането е индивидуализирано, а документът отговаря на всички изисквания на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Позовава се на спецификата на заповедното производство и липсата на задължение на съда да проверява дали вземането съществува, а се произнася по твърденията на заявителя. Счита, че в чл.7 е посочен размерът на отпуснатия кредит- 20 000 лв, ГЛП е уточнен в чл.9.140,88%, като изразява становище, че с уточняващата молба са направени уточнения за извършени плащания и погасявания по компоненти.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. В.

1

А. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 5.06.24 г, а частната жалба е подадена на 12.06.24 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№4573/23.04.24 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. В. А. ЕГН **********, като ЛРС е образувал ч.гр.д.№693/24 г. Заявлението е за сумата от 17 387,02 лв. главница, възнаградителна лихва от 2514,12 лв. за периода от 25.10.2023 г. до 28.03.2024 г., обезщетение за забава 233,84 лв. за периода от 25.10.2023 г. до 11.04.2024 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №7053307126/23.06.2022 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 11.04.2024 г. Изтъква, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо.Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ, в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 402,70 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ, уведомление за предсрочна изискуемост и обр.разписка за изпратено уведомление.

С разпореждане №1058/25.04.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР и как е формиран той, да посочи начина за определяне на 2 договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания. Това разпореждане е връчено на заявителя на 9.05.24 г.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх.№5304/15.05.24 в която се уточнява, че според него няма налице нередовност на заявлението, но независимо от това уточнява, че на длъжника е отпусната сумата 20 000 лв.

Посочва, че съгласно чл.9.1 размера на договорната лихва е 30,39 %, а ГПР е 34,84 %. Твърди, че мораторната лихва се формира съгласно чл.9.4 и се начислява върху непогасените в срок просрочени суми съгласно погасителния план в чл.11.

С разпореждане № 1346/28.05.2024 г., по ч.гр.д. №693/2024 г. ЛРС е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона ЛРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като заявителят не е посочил извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания. Не е уточнен механизмът, по който е определен ГЛП-30,39%, като видимо само визираните в договора разходи за договорна лихва превишават максималния допустим размер, определен в чл.19 ал.4 ЗПК-път пъти законната лихва. Отпуснатият кредит е в размер на 20 000 лв, а общата сума съгласно договора да възлиза на 39 111 лв, т.е. почти двойно. Липсва конкретика как е сформиран ГПР, за да може съда да установи дали са спазени изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Вместо да посочи как са сформирани 3 претендираните вземания, заявителят препраща към текстове от договора, които цитира. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №1346/28.05.2024 г., по ч.гр.д. №693/2024г. по описа на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1346/28.05.2024 г., по ч.гр.д. №693/2024 г. на Районен съд Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4