Решение № 263 от 18.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. С., 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200929 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от А. Е. Е., ЕГН: **********, против НП № 26-0804-000593 от 24.06.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР-С., РУ-С., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евро. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В с. з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази насока в съдебно заседание.

В с. з. въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.12.2025 г. около 16:00 часа в гр. С., на ул. „Радой Ралин“ д о № 4, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „Тойота Рав 4“, с рег. № .........., собственост на НМК, ЕГН: **********. При извършената проверка с РСОД се установило, че МПС към датата и часа на проверката няма валиден ГТП, т.е. водачът управлявал ППС без извършен годишен технически преглед.

За констатираното нарушение бил съставен фиш № GT №17246720.

Жалбоподателят депозирал възражения, твърдейки, че същият е преминал ГТП на територията на Република Франция, представя писмени доказателства в този смисъл. Била извършена справка в Европол Франция, според която в тяхната система липсват данни за МПС с рама JTMBA31VX06079319, както и за същият няма данни в Eucaris. Във връзка с което му е съставен АУАН № GA №3423515 на 20.02.2026 г. за нарушение на чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

1

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

Не е спорно между страните, че на 28.12.2025 г. около 16:30 часа в гр. С. жалбоподателят А. Е. Е. е управлявал лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с рег. № ........... При извършената полицейска проверка е било установено, че за автомобила липсва валиден периодичен технически преглед по смисъла на българското законодателство, поради което е бил съставен АУАН, а впоследствие и процесното наказателно постановление.

От представените по делото доказателства се установява, че на 13.11.2024 г. за автомобила е бил извършен технически контрол на територията на Френската република, удостоверен със съответен протокол и фактура. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че е изпълнено задължението по чл. 147 от ЗДвП и че е отпаднала административнонаказателната отговорност по чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Редът и условията за извършване на тези прегледи са детайлно уредени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законодателят е предвидил специален национален режим за осъществяване на техническия контрол на моторните превозни средства, регистрирани в Република България, като прегледите се извършват в контролно-технически пунктове, получили съответното разрешение по българското законодателство.

В конкретния случай не се спори, че процесното моторно превозно средство е регистрирано в Република България и участва в движението с български регистрационни табели. Следователно за него е приложим именно режимът на чл. 147 ЗДвП и Наредба № Н-32/2011 г.

Неоснователно е позоваването на разпоредбите на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета.

На първо място следва да се отбележи, че никоя разпоредба от посочената директива не предвижда възможност собственикът или водачът на моторно превозно средство свободно да избира държавата членка, в която да изпълни задължението си за периодичен технически преглед. Напротив, от съдържанието на директивата се установява, че европейският законодател е възприел принципа, че контролът върху техническата изправност се осъществява от държавата членка, в която превозното средство е регистрирано.

2

Това следва пряко от разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Директива 2014/45/ЕС, съгласно която „прегледите за проверка на техническата изправност се извършват от държавата членка на регистрация на превозното средство или от публичен орган, на който държавата членка е възложила тази задача, или от органи или образувания, които са определени и контролирани от държавата членка, включително упълномощени частни образувания“.

Следователно самата директива изрично свързва компетентността за извършване на периодичните технически прегледи с държавата по регистрация на превозното средство. В случая това е Република България.

Именно българската държава чрез предвидените в ЗДвП и Наредба № Н32/2011 г. контролно-технически пунктове осъществява този контрол по отношение на автомобилите, регистрирани в страната.

Извършеният във Френската република технически контрол не е осъществен от орган или образувание, определени и контролирани от държавата членка по регистрация на превозното средство, а именно Република България. Поради това същият не може да бъде приравнен на периодичен технически преглед по смисъла на чл. 147 ЗДвП.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят неправилно тълкува разпоредбата на чл. 10, т. 3 от Директива 2014/45/ЕС относно взаимното признаване на удостоверенията за техническа изправност.

В § 1 на същия член се казва: „Контролно-техническият пункт или, ако е приложимо, компетентният орган на държавата членка, извършил прегледа за проверка на техническата изправност на превозно средство, регистрирано на нейната територия, издава документ за всяко превозно средство, което е преминало такъв преглед, като например указание в документа за регистрация на превозното средство, стикер, удостоверение или друг вид лесно достъпна информация. В документа се посочва датата, до която трябва да се извърши следващия преглед за проверка на техническата изправност.“ В § 3 е посочено, че „За целите на свободното движение всяка държава членка признава документа, издаден от контролно-технически пункт и или компетентен орган на друга държава членка в съответствие с параграф 1.“, т.е. от това следва, че държавите следва да признават документа, издаден от издаден от контролно-технически пункт и или компетентен орган на другата държава членка, в която е регистриран автомобилът. Предвид, че по делото безспорно се установява, че процесното МПС е регистрирано на територията на Р. България, означава, че всички други държави-членки следва да зачитат документа, издаден от българските компетентни органи, а не че българските контролни органи следва да зачитат документа за извършен ГТП във Франция.

Следва да се отчете и обстоятелството, че Директива 2014/45/ЕС е транспонирана в българското законодателство чрез действащите разпоредби на Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. След приемането на директивата българският законодател не е предвидил възможност моторни превозни средства, регистрирани в Република България, да изпълняват задължението си за периодичен 3 технически преглед чрез преминаване на такъв в друга държава членка. Не е създаден и нормативен механизъм за вписване, признаване и контрол на подобни прегледи в националните регистри.

Възприемането на тезата на жалбоподателя би довело до резултат, несъвместим както с националната нормативна уредба, така и с целите на самата директива. Ако се приеме, че всеки собственик на моторно превозно средство с българска регистрация може по собствена преценка да изпълни задължението си по чл. 147 ЗДвП чрез технически преглед в която и да е държава членка, това би довело до фактическо обезсилване на националния режим за периодичните технически прегледи по отношение на българските моторни превозни средства. Подобна последица не е предвидена нито в българското законодателство, нито в правото на Европейския съюз.

Не следва да се смесва въпросът за действителната техническа изправност на автомобила с въпроса за изпълнението на нормативно установеното задължение за представянето му на периодичен технически преглед по реда на българското законодателство. Дори да се приеме, че извършеният във Франция технически контрол удостоверява техническата изправност на автомобила към съответния момент, това не променя факта, че не е било изпълнено конкретното задължение по чл. 147 ЗДвП.

Ето защо съдът приема, че към момента на проверката процесното моторно превозно средство не е било представено на задължителен периодичен технически преглед по реда, предвиден в действащото българско законодателство, поради което правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 181, т. 1, пр.

3 от ЗДвП.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, което налага потвърждаване на НП № 26-0804-000593 от 24.06.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР-С., РУ-С., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.

181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0804-000593 от 24.06.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР-С., РУ-С., с което на А. Е. Е., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евро, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5