Определение № 1227 от 20.10.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1029/2025
- Вид
- Определение № 1227
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Надя Узунова, Диана Кирилова Ангелова, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1227 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501029 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 14588/11.06.2025 година, депозирана от адвокат Л. Б., пълномощник на Г. П. И. против Определение № 1021/25.05.2025 година, постановено по гр.дело № 2985/2024 година на Районен съд – Благоевград.
В частната жалба се твърди, че решението в частта за разноските, с което се определя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане да бъде изменено, като се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т . 2 от Закона за адвокатурата, съгласно броя и размера на предявените уважени искове и съобразно положения труд от адвоката.
С отговора на частната жалба се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че правилно районният съд е определил адвокатския хонорар като е взел предвид всички обстоятелства, и размерът на адвокатския хонорар е пропорционален на ниската правна и фактическа сложност на делото и на вложения труд. Иска се въззивният съд да остави без уважение подадената частна жалба по чл. 248 от ГПК, депозирана от адв. Л. Б. по гр. дело № 2985/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, с която се иска изменение на решението в частта с разноските.
Като съобрази изложеното в жалбите и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
Пред Районен съд – Благоевград е била депозирана искова молба от Г. П. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: п.к. 2700, гр. ...“, бл. 144, вх. А, ет. 3, ап. 8 чрез адвокат Л. К.
Б. - САК против „.., седалище и адрес на управление: София, р-н ........ № 49, бл. 53Е, вх. В, 1 ет. 7, управители ..............
Ищецът е предявил обективно съединени в условията на евентуалност установителни искови претенции за нищожност. С Решение № 297/14.4.2025 година, постановено по гр.дело № 2985/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, районният съд е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 40023289798 от 31.01.2024 година, сключен между Г. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. ...“, бл.
144, вх. А, ет. 3, ап. 8 като заемополучател и „П, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н ........ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Управителите ................................., като заемодател, като доколкото исковата претенция за нищожност на договорна клауза е бил предявен в условията на евентуалност съдът не се е произнесъл по него с оглед уважаването на главния иск. Със същото решение, съдът е осъдил „П, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ........ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Управителите ................................. да заплати на адв. Л. К. Б.- САК, съдебен адрес: гр. Софи, 1000, ул. „..., ет. 3, офис № 311 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00 лв. /двеста лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
По молба за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е постановил Определение № 1021/25.5.2025 година, с което е отхвърлил искането с мотиви, че в казуса не се следва определяне на по-висок размер на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, доколкото съдът не е приложил Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, като е изложил мотиви, че в казус като настоящия става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право.
Установява се, посоченото в обжалваното определение, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без допускане и назначаване на експертизи, при събиране само на писмени доказателства.
Установява се, че адвокатът на ищеца не се е явил в съдебно заседание като е представил по делото писмени бележки с аргументи по същество на спора.
При горното, настоящия съдебен състав приема, че следва да отмени обжалваното и вместо него да постанови друго, с което за оказаната безплатна правна помощ се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева с ДДС, при следните мотиви:
По аргумент от чл.4, пар.3 от ДФЕС, националния съдия следва да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правота на ЕС. В този смисъл е и длъжен да съобразява постановените от Съда на ЕС решения в производство по чл.267 от ДФЕС, които стават задължителни като част от правото на ЕС.
С оглед на горното първоинстанционния съд правилно е съобразил и обсъдил постановките на Решение на Съда на ЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, 2 постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 101, параграфи 1 и 2 от ДФЕС във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16.12.2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и чл.
47 от ХОПЕС, в което е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.
В този смисъл като е определил дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева с ДДС, районният съд не е обсъдил правилно относимите обстоятелства при определянето на този размер. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобразява, както е прието в константната съдебна практика след Решението на СЕС от 25.1.2024 година - действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на заявеното вземане и цената на иска, извършените от пълномощника процесуални действия и положените от него усилия, включващи депозирането на исковата молба и писмени бележки, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на адвоката.
При преценка на положения труд и с оглед цената на исковата претенция, настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да се определи на стойност от 600,00 лева с ДДС, който е обоснован и справедлив с оглед конкретиката на казуса, пропорционален на предоставената услуга и зачитащ общия интерес и съобразен с цената на исковата претенция.
Следва да се има предвид, че депозирането на исковата молба и писмените бележки от адвоката, изисква специална подготовка, знания и умения, като в депозираните са изложени подробни съображения относно обстоятелствата на които се основават исковете претенции, съдържа се проучване на съдебна практика и казуси, което води на извода за качеството на предоставената правна помощ и следва да се съобразява при определяне на дължимия се размер на възнаграждението за положения труд.
С оглед на горното и на основание чл. 278 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Определение № 1021/25.5.2025 година, постановено по гр.дело № 2985/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 10675/30.4.2025 година за изменение на Решение № 297/14.4.2025 година, постановено по гр.дело № 2985/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, в частта за разноските по чл. 248 ГПК, присъдени в полза на адвокат Л. К. Б. от САК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 297/14.4.2025 година, постановено по гр.дело № 2985/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, в частта за разноските по чл. 248 ГПК, 3 присъдени в полза на адвокат Л. К. Б. от САК за оказана безплатна правна помощ в производството по гр.дело № 2985/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград на ищеца Г. П. И., ЕГН **********, като увеличава адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, което „П, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н ........ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Управителите ................................. е осъдено да заплати на адв. Л. К. Б.- САК, съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „..., ет. 3, офис № 311 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – на сумата от общо 600,00 лева с вкл. ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК - настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4