Решение № 286 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900634 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК 175070632, против Т. А. Г., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от 16.09.2024 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 40 000 лв. С договора е уговорено задължението да се погасява заемът за срок от 72 месеца, като размерът на месечните вноски е 747,67 евро. Уговорен е лихвен процент от 7,69 %, като годишният процент на разходите /ГПР/ е 10,94 %. Уговорени са застрахователни премии в размер на 364,92 лв. Страните са предвидили, че при неизпълнение на задължението за изплащане в срок се начислява обезщетение за забава в размер на годишна законна лихва. Уговорена е падежна дата – 14-то число на месеца.

Поради непогасяване в срок на дължимите месечни вноски кредиторът упражнява правото да превърне кредита в предсрочно изискуем и на 10.09.2025 г. е уведомил длъжника за това.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди Т. А. Г. да заплати на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД:

-сумата от 40 000 лв, представляваща дължима по Договор за кредит 6398334/16.09.2024 г. главница поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-сумата от 14 828,59 лв, представляваща неизплатена договорна 1 лихва за периода 14.10.2024 г. – 17.10.2025 г. ;

-сумата 676,97 лв, представляваща наказателна лихва за периода 14.10.2024 г. - 17.10.2025 г.

Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове със следните аргументи:

-възразява се, че договорът за кредит е унищожаем, тъй като при сключването му ответникът е въведен в заблуждение. Заблуждението се изразява в това, че лицето Н. З. е убедила ответника да сключи договор за кредит, с цел предоставената на ответника сума да бъде преведена по сметка на З., като след превеждането на сумите по сметка на З., работещи в банката на високи позиции служители ще положат усилия кредитът да бъде погасен без заплащането на такси за предсрочно погасяване.

Предвид направеното възражение, че договорът е унищожаем, се иска да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Претендира разноски.

Предвид събраните по делото доказателства Съдът приема за установено следното:

С Договор за потребителски кредит 6398334/16.09.2024 г.

„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и Т. А. Г. са се споразумели за следното:

-„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД предоставя на

Т. А. Г. сумата 40 000 лв срещу задължението да ги върне на равни месечни вноски за период от 72 месеца;

-размерът на месечната вноска е 747.67 лв, платима на 14-то число от месеца, като първата вноска е платима на 14.10.2024 г.;

-уговорената годишна лихва е 7.69 %;

-ГПР е 10.94%, като се посочва, че в ГПР се включва месечната такса за обслужване на сметката;

-посочва се, че общата дължима сума от потребителя е 53 832.21 лв.

Представят се и Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ – пакет „Б“ и Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“ на кредитополучателите на потребителски кредит, отпуснати от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, като в ОУ – чл.4.1 се посочва, че с подписването на Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането и Общите условия застрахованият удостоверява, че е получил настоящите сертификат и ОУ и дава своето съгласие за присъединяване към 2 застраховката. Това означава, че кредитополучателят се е присъединил към сключения от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“, и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, договор за застраховка „Кредитна протекция „Плюс“ за обезпечение на договора за банков кредит.

Представя се погасителен план към договора, от който става ясно, че в месечната погасителна вноска от 747.67 лв се включва и застрахователна вноска от 50.61 лв месечно за срока на договора.

От ищеца се представя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК, от който се констатира при какви условия е предложен процесният кредит на ответника - посочва се сумата, която ще се предостави в заем - 40 000 лв, месечната вноска – 747.67 лв, броят на погасителните вноски – 72 броя, лихвеният процент – 7.69%, ГПР – 10.94 %.

Във формуляра се посочва, че условие за сключването на договора за кредит е сключване на застраховка с обща застрахователна премия 3643.92 лв и месечна вноска от 50.61 лв.

С ОУ – чл.12, ал.2 – изрично се предвижда възможността при неплащане на повече от две последователни вноски кредиторът да упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

При така установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК се дава легално определение на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" и в него се включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Това определение е възприето от чл.3, б."ж" на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, където легалното определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това 3 сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Това означава, че разходът за застрахователна премия следва да бъде определен като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на Годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия /в тази насока Решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Въпреки че в сключения между страните договор не съществува клауза, с която се декларира, че сключването на застрахователен договор и заплащане на застрахователна премия не е условие за сключване на договора за потребителски кредит, то доколкото в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК, се посочва изискване за сключване на застраховка и кредитополучателят с подписването на Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането и Общите условия се е присъединил към сключения от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“, и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, договор за застраховка „Кредитна протекция „Плюс“ за обезпечение на договора за банков кредит, обосновава извод, че застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Затова застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на §1 на ДР на ЗПК и чл.3, б."ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при определяне на Годишния процент на разходите по кредита.

В случая в договора за кредит се посочва, че в ГПР се включва и месечна такса за обслужване на сметка. Не се посочва, че в ГПР се включват застрахователните вноски.

Неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК. Застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на §1 на ДР на ЗПК и чл.3, б."ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на Годишния процент на разходите по кредита. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че при неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК постановява, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 4 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Неспазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК обуславя недействителността на договора за потребителски кредит. Както се изясни, в случая кредиторът не е включил в Годишния процент на разходите дължимите от кредитополучателя застрахователни премии, т.е., не е изпълнил задължението по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и това обосновава недействителност на договора за потребителски кредит.

Доколкото Договор за потребителски кредит от 16.09.2024 г. е недействителен при условията на чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следва да настъпят последиците, уредени в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /в тази насока Решение № 50013/05.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о./.

С Покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост кредиторът е уведомил ответника, че е налице неплащане на повече от две вноски за погасяване на задължението по договора и при неплащане ще превърне кредита в предсрочно изискуем.

С отговора на исковата молба ответникът изрично признава получаването на заемната сума в размер на 40 000 лв. Не се твърди, а и не се ангажират доказателства от момента на сключването на договора до приключването на съдебното дирене, до който момент се събират релевантни за спора доказателства, ответникът да е заплатил вноски за погасяване на задължението, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано.

При това положение ответникът дължи връщане на получената в заем сума от 40 000 лв, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете за заплащане на сумата от 14 828,59 лв, представляваща неизплатена договорна лихва за периода 14.10.2024 г. – 17.10.2025 г. и на сумата 676,97 лв, представляваща наказателна лихва за периода 14.10.2024 г. 17.10.2025 г. следва да се отхвърлят предвид недействителността на Договор за потребителски кредит 6398334/16.09.2024 г.

На основание чл.4 ЗВЕРБ претендираната сума следва да се присъди в евро, тъй като от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е евро. Ето защо на ищеца следва да се присъди сумата 20 451.67 евро с левова равностойност 40 000 лв.