Определение № 342 от 15.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Велико Търново, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

РАДОСТИН ПЕТРОВ

ИВА ДИМОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600261 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П. Б. Ч. от АК-Велико Търново, в качеството му на повереник на пострадалите Д. Н. С., в качеството на майка и законен представител на Д. Д. А., М. Д. Д. А., Д. Д. А. и А. Д. Д. А., против Определение рег. № 260/23.07.2026год., постановено по ЧНД № 387/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.

С обжалваното определение е потвърдено постановление от

12.06.2026год. на прокурор при ВТОП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 45/2024год. по описа на ОСлО при ВТОП като правилно и законосъобразно.

С жалбата е заявено оплакване, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и не е съобразено с фактите и доказателствата събрани в досъдебното производство. В подкрепа на заявените оплаквания са изложени следните доводи:

1.Излага се, че при първото обжалване на постановлението за прекратяване повереникът на пострадалите е посочил, че в мотивите на постановлението се констатират множество неточности и разминавания, както следва:

През лятото на 2024 година (без да е ясно кога) св. Д. А. продава бойлер марка „Теси“ на св. Р. Д.. След монтажа на бойлера обв. С. е „установил, че е нужно да се смени нагревателя.“ Закупил необходимите части вкл. нагревател и анодна защита и извършил ремонта (неясно кога?). На стр. 4 горе е посочено, че при извършването на огледа е установено, че „нагревателят и анодната защита са били покрити с котлен камък“. Не е изследван този факт и причината за него, имайки предвид, че за натрупването 1 на котлен камък се необходими години. В случая говорим за период около месец.

2.Излага се, че на стр. 4 долу е посочено, че съдебно-техническата експертиза казва, „че не са били спазени изискванията на завода-производител за електрическото свързване на бойлера“. По- надолу в текста четем (на стр.

5), че „Така изградената инсталация не позволява инсталирането на дефектнотокова защита, поради което не отговаряла на изискванията на заводапроизводител и на Наредба № 3/2024 г. за устройство на електрическите уредби и електрическите линии.“ Това, че не позволява не означавало, че не може да бъде направена. Затова е правоспособният електротехник, за да направи каквото трябва. Повереникът посочва, че дефектно-токова защита струва 20 евро, както и че по дефиниция „Дефектнотоковата защита е важен предпазен апарат в електрическото табло. Тя следи тока във веригата и изключва захранването за милисекунди, ако засече изтичане на ток към земята.“

Излага се, че на същата страница 5-та, долу в подчертаният текст е посочено: „Изградената инсталация не е позволявала електрическото свързване на бойлера да е обособено в отделен токов кръг с проводник (кабел) 3x2,5 кв. мм. за обща мощност 3000 W , поради което не отговаряла на изискванията за електрическо свързване на бойлера на завода производител.“ Тук не било отговорено на въпроса - Защо, по-каква причина и кой не е направил отделен токов кръг?

Излага се, че кабелът, захранващ бойлера е можело да се постави външно по стената в кабелен канал от таблото да бойлера, както казвали експертите, което говорело, че има начин но не е направено. (Първи абзац на стр. 6-та). Отговора на въпроса - Кой е следвало да го постави външно по стената и защо не е направено така, щял да посочи субекта на престъплението.

И пак там – „Кабелът захранващ бойлера е бил инсталиран открито, което е предпоставка за нестабилното закрепване на контакта към конзолата и стената и неговото „движение." И отново оставал въпроса - Кой и защо го инсталира така?

Излага се, че експертите също установяват, че проводникът със сечение 1,5 кв. мм не контактува стабилно в клемата на контакта и е хлабав.

Тава представлява лоша механична връзка и по- голямо електрическо съпротивление в реализираната защитна верига. И по-надолу - лошата механична връзка в защитната клема на контакта е предпоставка за прекъсване на „нулата“ на бойлера.

Посочва се, че с определение № 36/02.02.2026 година по ЧНД № 25/2026 год. на Окръжен съд било върнато наказателното производство на Окръжна прокуратура Велико Търново за изпълнение на дадени указания, но въпреки това в обжалваното постановление четем: „Така изяснената фактическа обстановка остава непроменена след проведеното допълнително разследване.“

Излага се, че въпреки частично изброените констатации на съдебнотехническите експертизи за неизпълнение на изискванията за електрическо свързване на бойлера на завода-производител, прокуратурата прави следният извод: „Събраните доказателства не налагат правния извод да е било 2 извършено престъпление от общ характер“. Това е така, защото е необходимо:

1.Деецът да притежава съответната квалификация. В случая С. има квалификация и може да бъде субект на престъплението; 2.От обективна страна да е наЛ. резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и тази дейност да представлява източник на повишена опасност. В случая, според прокуратурата този елемент от състава на престъплението не е наЛ., което според повереника на пострадалите не било вярно. Твърди се, че този извод се разминава със всички изложени мотиви в постановлението., като той е в противоречие и със заключенията на СТЕкспертизи, с изводите на експертите, с констатираното при огледа и следственият експеримент. Задават се въпроси: Кой е следвало да изгради отделен токов кръг, със самостоятелен предпазител само за бойлера?; Кой е свързал неправилно в заземителната клейма два различни по дебелина кабела - 1,5 и 2,5 кв. мм, водещи до невъзможност за здрава и постоянна връзка?;

Защо двата кабела (нулата) не са свързани в отделна клейма само за бойлера, а са използвани клеймите на контакта на които не им е това предназначението?;

Кой е взел решение за свързване на бойлера от близкият контакт и защо това не е станало със щепсел шуко, например?; Кой е проверявал има ли „офазяване“ на бойлера и тръбите след извършеният ремонт и монтаж и защо, след като не е източник на повишена опасност?; Защо е предупредил да се изключва бойлера при къпане, като това не е изискване на заводапроизводител? - Защото според повереника е наясно с опасността и последиците; Защо е нарисувал с флумастер кога бойлера е включен и кога изключен, ако не е било необходимо?

Жалбоподателят посочва, че не счита за нужно да коментира ноторният факт, че работата, свързването, боравенето изолирането и всички дейности свързани с електрическо напрежение от 220 волта са безспорно източник на повишена опасност и застрашава живата и здравето на хората, а по същото време в този дом са се намирали четирите деца на загиналият, играли са там, къпали са се, гонили са се, възможно е даже да са си играли с контакта. Задава се въпроса: Тяхна ли щеше да бъде вината, че са се къпали, че не са видели нарисуваното върху копчето, или че не са разбрали какво е нарисувано?

Излага се, че обвиняемият С., като специалист със съответно образование, с опит и стаж повече от 60 години, е запознат с последиците, можел е да ги предвиди, длъжен е бил да ги предвиди, да не ги допуска и да ги предотврати. Оспорва се приетото, че липсва субективния елемент, като според повереника на пострадалите няма друго определение за изпълнената от С. дейност, освен „немарливо“, безобразно изпълнена. Излагат се доводи, че когато едно нещо не може да бъде направено, както трябва то не се прави.

Посочва се, че до този момент е имало бойлер на дърва и никой не е починал.

Монтира се електрически бойлер, ремонтира се бойлера, правилно е бил монтиран бойлера, „свързва се правилно към съществуващата инсталация“ според обвинението, обяснено е да се изключва при къпане, нарисуван е, но е причинена смърт и човека го няма.

Твърди се, че от прокуратурата не е засегнат и друг много важен въпрос, свързан с това, че в обясненията си обв.С. казва, че захранващият трансформатор собственост на Енерго-про е имал проблеми със заземяването, 3 т.е. нулата не е била стабилна. В тази връзка повереникът на пострадалите посочва, че за протичането на ел. ток е необходимо не само да има фаза, но и нула. И двете трябва да бъдат с еднаква сила и интензитет и еднакво стабилни.

Липсата на постоянна и нестабилна нула, води до колебания в ел. напрежение и „скокове" в напрежението. Когато „нулата“ не е достатъчна уреда си я търси за да работи добре и ако има от къде да я получи (например от земята, или от човек) той я взема. Без да е специалист, адвокат Ч. счита, че това се е случило и в настоящият случай. Нулата в двуфазният проводник не била достатъчна (клемата била хлабава, нагоряла, „Движела се“ или я няма от трафопоста и тогава бойлера си я набавя от земята, минавайки през човека стъпил бос и мокър на пода на банята, през мократа ръка и гръден кош, през металният шлаух на душа, по тръбите, стигайки и осигурявайки на бойлера „нула“. Какво означавала предоставената информация от Електроразпределение Север, че не са регистрирани жалби и сигнали? Тук трябвало по безспорен начин да се докаже имало ли е достатъчен и нулев потенциал в трафопоста към датата на престъплението и извършвани ли са след това ремонти по трафопоста, осигуряващи стабилен и достатъчен нулев потенциал. Жалбоподателят смята, че този въпрос следвало да бъде добре разследван и при действително нарушена нула от трафопоста да се ангажира отговорността и на електроразпределителното дружество.

Излага се, че в обжалваното определение на ВТОС е посочено:

„Категорични са експертите, че технически е правилен изборът за монтажа на бойлера от страна на С., свързването е направено правилно, технически издържано и действията му при подмяна на нагревателя на бойлера са технически правилни. В този смисъл от обективна страна не може да бъде търсена отговорност на С. С. за извършено престъпление по чл. 123 от НК.“ Според жалбоподателя тук и прокуратурата и съда се прави, само, че не в това е проблема. Проблемът бил в начина на свързване и че той не е направен нито по правилният начин, нито съобразно инструкциите на бойлера, нито като обезопасява безпроблемното ползване. Нещо повече, извършеният начин на свързване бил предпоставка за случилото се и то рано или късно щяло да се случи.

Освен това в обжалваното определение било посочено: „Не може да бъде търсена отговорност на С. за това, че някои от лицата, ползващи електрическия бойлер, неправилно са боравили с уредите по включване и изключване“. Според жалбоподателя за това се правят от специалисти, за да бъдат безопасни, независимо кой и как ги ползва.

В обжалваното определение било посочено още: „Няма причинноследствена връзка между действията на обвиняемия С. и настъпилият резултат.“ Повереникът на пострадалите задава въпроса: Като няма връзка, защо е настъпил вредоносният резултат?

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд и да върне делото на държавното обвинение, като даде указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия по доказване вината и търсене на съответна наказателна отговорност за извършено престъпление.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази оплакванията и 4 доводите в жалбата, доказателствата по делото и като в рамките на правомощията си служебно провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно определение, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано Л., съдържанието й отговаря на законовите изисквания и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните.

От приложените по делото материали се установява, че ДП №45/2024 г. по описа на ОСлО при ОП В.Търново /пр.преп. №3282/2024 г./ е образувано за престъпление по чл.123 ал. 1 НК, за това, че на 24.09.2024 г. в гр. Павликени е причинена смъртта на Д. А. А., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.