Решение № 748 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502080 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 28.04.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 2080/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. е уважен /частично: за сума в размер на 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди/ иск по чл. 74, ал. 1 от ЗзД на Е. Т. против „Юробанк България“ АД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От Е. Т. – в отхвърлителната част /ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди/.

От „Юробанк България“ АД /с насрещна жалба/ изцяло.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че спрямо нея е била осъществена /от ответника/ дискриминация /по смисъла на чл. 4 от ЗзД/ и с оглед това Е. Т. претендира – имуществената отговорност на „Юробанк България“ АД да бъде ангажирана при условията на чл. 74, ал. 1 от ЗзД.

Жалбата на ищцата е частично основателна:

Събраните по делото /в производството пред СГС/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Досежно основанието на иска:

Спрямо ищцата е била осъществена дискриминация /по смисъла на чл. 4 от ЗзД/ от страна на ответника /при прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Т. с банката/.

Този факт /който е установен с влязло в сила решение на КзД – потвърдено в рамките на съдебен контрол/ удостоверява пряко /сам по себе си/ иска по основание.

1

Досежно размера на иска:

От една страна:

Събраният по делото доказателствения материал /гласен и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверява, че процесната дискриминация действително е рефлектирала негативно в психическата сфера на ищцата /съответно и в начина й на живот/. Конкретното съдържание на посочените доказателства /от една страна/ и принципната постановка /от друга страна/, че в случая /и в подобни хипотези/ наличието на неимуществени вреди следва да се и презумира /предвид самото естество на дискриминацията, а именно - вредоносно по природата си деяние/ обосновава определяне /и присъждане/ на обезщетение в завишен размер – от 6 000 лева.

От друга страна:

Събраните в процеса доказателства /гласни и експертни – преценени в съвкупност/ сочат /такъв извод налага и съдържанието на въззивната жалба на Е. Т./, че основната /съществената/ част от процесните неимуществените вреди се явява следствие от самото уволнение /прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ/, а не от осъществената спрямо жалбоподателката дискриминация. Тези вреди обаче /следствие от постановеното уволнение/ не могат да бъдат съобразени /отчетени/ в контекста на преценката по чл. 52 от ЗЗД /при формирането на размера на заявеното обезщетение/ доколкото - процесното уволнение е било потвърдено в рамките на съдебен процес /като законосъобразно постановено/.

В случая не се установява /категорично – еднозначно/ дискриминацията да е засегнала физическото здраве на ищцата /процесната негативна рефлекция е настъпила само в психическата сфера на Е. Т./.

Посочените обстоятелства /в горните два абзаца/ не позволяват да бъде присъдено обезщетение в по-голям размер.

На последно място:

Процесната дискриминация се изразява /съгласно решенето на КзД/ не само в това, че на служителката не е била предложена друга подходяща работа вместо уволнение, но и в това, че ищцата е пропуснала възможността да получи обезщетение в размер на 4 заплати /при условията на чл. 331 от КТ/. Определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди /в размер на 6 000 лева/ на практика се съизмерява и с тази имуществена вреда - пропусната полза /последната е съобразена от настоящия съдебен състав единствено като косвен ориентир в контекста на преценката по чл. 52 от ЗЗД/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – ревизирано частично Изходът на спора пред САС налага преразпределяне на отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете инстанции/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. в частта, с която искът по чл. 74, ал. 1 от ЗзД на Е. Т. Т. ЕГН ********** против „Юробанк България“ АД е отхвърлен за сумата над 3 000 лева до 6 000 лева и в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника съдебни разноски над 93 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 74, ал. 1 от ЗзД/ „Юробанк България“ АД да плати на Е. Т. Т. ЕГН ********** още 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди /допълнително към присъдените от СГС 3 000 лева/ и законната лихва върху посочената главница за периода от 09.04.21г. до цялостното й изплащане.

2

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ „Юробанк България“ АД да плати на Е. Т. Т. още 364 лева – съдебни разноски за производството пред СГС /допълнително към присъдените от СГС 364, 71 лева/ и 706 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/ Е. Т. Т. да плати на „Юробанк България“ АД 46 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ „Юробанк България“ АД да плати на САС допълнителна държавна такса в размер на 120 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-1 състав от 25.03.24г. по г.д. № 4711/21г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3