Решение № 50 от 11.02.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

Ловеч, 11.02.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА при секретаря

АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1322/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Г.И.Г. *** за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Твърди се, че в периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. ищецът работил при ответника на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, на смени от по 12 часа всяка, при сумирано изчисляване на работното време, като смените включват и нощен труд. Твърди се, че при отчитане на изработените часове положения нощен труд не е преизчислен с коефициент, а за изработеното време над нормативно установеното за отчетен период на ищеца не е заплатено възнаграждение.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 095,83 лв. – възнаграждение за 261 часа положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането и сторените по делото разноски по делото.

Ответникът не оспорва, че за процесния период с ищеца са се намирали в служебно правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч; не е спорно, че ищецът е работил на смени, при сумирано отчитане на работното време; не се оспорва, че при изчисляване на отработените часове положения нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Ответникът оспорва при изчисляване продължителността на отработеното време на отчетен период нощните часове да следва да се трансформират в дневни, след което да се извършва преценка дали е надхвърлена нормативно установената продължителност на работното време.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. В., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Р., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, а съображения за това развива в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че за процесния период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, като това се установя и от заповеди на директора на ОД на МВР Ловеч за преназначаването му и актове за встъпване в длъжност /л. 36-41 от делото/. От същите се установява, че в рамките на процесния период основното месечно възнаграждение на ищеца е изменено от 647,00 лв. през 2015 г., на 728,00 лв. през 20018 г. и 890,00 лв. през 2019 г.

Не е спорно също между страните, че през процесния период ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време.

От прието по делото заключение на вещото лице икономист се установява, че през процесния период ответникът е работил при ответника на длъжност „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, на смени от по 12 часа всяка, от 8,00 до 20,00 часа и от 20,00 до 8,00 часа /в този смисъл, издадената през 2018 г. заповед от директора на ОД на МВР Ловеч за разпределение на работното време – раздел II, точка II 2.1.1 – л. 26 от делото/. Работното време на ищеца е отчитано сумирано, а часовете над нормативно установеното работно време са отчитани като брой, остойностявани с часове ставка, увеличена с 50 % в лева и изплащани редовно. Сумирано отчитане на работното време е извършвано месечно и на тримесечие /месечно отчета е извършван в рамките на периода юли - декември 2016 г. и на тримесечие в периода януари 2017 г. до юли 2019 г./. Общо положените часове нощен труд за периода са 1 816 часа, като те не са преобразувани в дневни. След приравняването им с коефициент общата продължителност на часовете положен труд за периода са 5 824 часа при нормална продължителност при осемчасов работен ден от 5 056 часа, като за 508 часа е платено възнаграждение, а разликата за доплащане е 260 часа, за които се дължи възнаграждение от 1 743,08 лв. Експертът в разбивка е посочил часовете положен нощен труд за периода, преди и след приравняването им към дневни с коефициент 1,143, общият брой отработените часове, положеният извънреден труд, часовата ставка и дължимото възнаграждение според броя часове както следва: м. юни 2016 г. 32 часа нощен труд, равняващи се на 37 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 93 часа при 88 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 5 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 29,55 лв.; м. август 2016 г. 64 часа нощен труд, равняващи се на 73 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 211 часа, при 184 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 9 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 53,19 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 18 часа – 106,39 лв.; м. септември 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 176 часа, при 160 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 47,28 лв.; м. октомври 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 104 часа, при 88 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 8 часа – 47,28 лв.; м. ноември 2016 г. 40 часа нощен труд, равняващи се на 46 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 192 часа, при 176 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 6 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 35,46 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 10 часа – 59,10 лв.; м. декември 2016 г. 56 часа нощен труд, равняващи се на 64 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 200 часа, при 168 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 8 часа, при ставка от 5,91 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 47,28 лв., след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 24 часа – 141,86 лв.; за периода януари – март 2017 г. 208 часа нощен труд, равняващи се на 238 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 551 часа, при 504 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 30 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 180,30 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 17 часа – 102,09 лв.; за периода април – юни 2017 г. 112 часа нощен труд, равняващи се на 128 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 328 часа, при 280 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 16 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 96,16 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 32 часа – 192,16 лв.; за периода юли – септември 2017 г. 200 часа нощен труд, равняващи се на 229 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 547 часа, при 448 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 29 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 174,29 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 70 часа – 420,36 лв.; за периода октомври – декември 2017 г. 136 часа нощен труд, равняващи се на 155 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 471 часа, при 384 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 19 часа, при ставка от 6,01 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 114,19 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 68 часа – 408,35 лв.; за периода януари – март 2018 г. 152 часа нощен труд, равняващи се на 174 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 512 часа, при 472 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 22 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 160,82 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 18 часа – 131,58 лв.; за периода април – юни 2018 г. 128 часа нощен труд, равняващи се на 146 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 448 часа, при 360 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 18 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 131,58 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 70 часа – 511,72 лв.; за периода юли – септември 2018 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 521 часа, при 448 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 168,13 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 50 часа – 365,50 лв.; за периода октомври – декември 2018 г. 160 часа нощен труд, равняващи се на 183 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 505 часа, при 416 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 23 часа, при ставка от 7,31 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 168,13 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 66 часа – 482,48 лв.; за периода януари – март 2019 г. 176 часа нощен труд, равняващи се на 201 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 570 часа, при 496 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 25 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 201,00 лв. след приспадане на възнаграждение за извънреден труд, изплатено за 49 часа – 394,07 лв.; за периода април – юни 2019 г. 80 часа нощен труд, равняващи се на 91 часа след превръщането им в дневни или общо отработени 315 часа, при 304 часа при нормална продължителност на работното време, с разлика от 11 часа, при ставка от 8,04 лв. или общо възнаграждение за извънреден труд от 88,04 лв.; през м. юли 2019 г. са отработени 80 часа, при норма от 80 часа, като в тях не е включено полагането на нощен труд.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР.

За периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в служебно правоотношение с ответника. В рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 12 часа, при сумирано отчитане на работното време на едномесечни и тримесечни периоди. С оглед продължителността на дежурство /12 часа/ част от тях са включвали полагането на нощен труд с продължителност от 8 часа /дежурствата от 20,00 до 8,00 часа/. При сумирано отчитане на работно време, установената нормативна продължителност на работното време /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /на месец или на тримесечие/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане на работното време. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от съвместното тълкуване на разпоредбите на чл.