Решение № 260505 от 15.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№………./……

2021г.

Година

2021 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На тринадесети април Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 640 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.И.Я., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 433а-312/17.06.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата се сочи, че Я. е с психично заболяване, като се иска отмяна на наложената с НП глоба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

На основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК, предвид събраните данни за здравословното състояние на възз., на същия бе назначен определен от ВАК и служебен защитник.

Защитникът на възз.Я. – адв.В. пледира за отмяната на НП като се позовава на разпоредбите на чл.33 от ЗАНН. Счита, че невменяемостта изключва административно-наказателната отговорност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт Л., която оспорва жалбата.

Моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2020г. св.Т.И. бил на работа като старши полицай в ОД на МВР-Варна, група „Общинска полиция“. Той изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на Община Варна, в Приморския парк на града. Около 10.55 ч ., до Слънчевия часовник, полицейския служител забелязал възз.Я., който се разхождал в парка посока

Аквариума. Поради горното възз. бил спрян за проверка. При тези констатации , още същият ден св.И. издал срещу възз.АУАН №0005775/15.04.2020г.

В него св.И. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 15.04.2020г., около 10.55ч, в гр.Варна, Приморски парк, до „Слънчевия часовник“ лицето се разхожда в посока „Аквариума“, с което не изпълнява дадените с т.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки“.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 15.04.2020г. не е изпълнил Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, да не посещава паркове, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.

В хода на съдебното следствие, предвид възникнали съмнения относно вменяемостта на възз., съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза.

Видно от заключението на

СПЕ, изготвена от вещото лице д-р С.В. А., Я. страда от проста форма на шизофрения, с давност над 30 години, като заболяването датира от 1988 г. Вещото лице е категорично, че и към 15.04.2020 г., А.Я. е страдал от проста форма на шизофрения. Според вещото лице простата шизофрения е хронично прогресиращо психично разстройство, което удовлетворява критериите за продължително разстройство на съзнанието. В този смисъл са нарушени и психичните годности на Я. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Годността на А.Я. за участие в административно наказателния процес е нарушена предвид психичното му заболяване. В съдебно заседание вещото лице изцяло поддържа депозирана експертиза.

Съдът кредитира заключението на СПЕ, като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото бе разпитан св.И.- актосъставител, който потвърди, че АУАН е съставен от него. Посочи, че при съмнение за психичното състояние на лицето не би съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на актосъставителя.

В хода на съдебното следствие съдът разпита св.А.Я.- майка на възз.

Същата посочи, че синът й е с психично заболяване от детска възраст. Посочи, че заболяването му е диагностицирано като шизофрения.

Показанията на свидетелката, макар същата да е майка на възз., бяха кредитирани от съда, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и най-вече със заключението на назначената и приета от съда СПЕ.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали – заключението по СПЕ, преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на Министъра на здравеопазването / последните две налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай към група „ОП“ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетеля И., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.

Административно

-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от

2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн.

- ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед №

РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. за първи път , считано от 00.00ч. на 21.03.20г., е въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедта е създала задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е предвидено, че се преустановява посещението на паркове и градски градини, както и че заповедта е в сила от 00.00ч. на 21.03.2020г. включително. В заповедта не е посочен срк на мярката, което означава, че до отмяната й на 14.05.2020г. същата е била действаща. Т.е. към дата 15.04.2020 г. когато възз. е установен в Приморския парк на гр.Варна заповедта е била действаща. Едва със Заповед №РД-01-263/14.05.2020 г. заповедта е отменена.

Съдът намира, че процесната заповед не е нормативен акт. Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на

Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.