Определение № 13 от 09.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000003 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

С определение № 260515/20.09.23 г., постановено по т.д. № 582/17 г. на Пловдивски окръжен съд, е прекратено производството по делото, в частта му в която е допуснато главно встъпване по отношение на „П.“ ООД със седалище и адрес на управление - Ф., гр. Т. *, ул. „В.“ № 1, с което са приети за разглеждане в производството установителни искове за собственост против двете страни „С.“ ООД и „Ф.“ ЕООД, за установяване, че движимите вещи, съставляващи съоръжението на фотоволтаична електроцентрала „С.- О.“ с обща електрическа инсталирана мощност от 4 мегавата, находяща се в с. О., местност „С.“, а именно: Модули с обща мощност 4 000 к\У;Инвертор АЕС с обща мощност 4000 к\У; Кабели и комбинатор кутии за обща мощност 4 000 к\У; Носещи конструкции за обща мощност 4 000 к\У; Малко оборудване за обща мощност 4 000 к\У, са собственост на третото лице „П.“ ООД, поради невнасяне на дължимата държавна такса.

Частна жалба против горното определение е подадена от „П.“ ООД чрез процесуален представител адв. С. П.. Излагат се оплаквания за неговата неправилност и и незаконосъобразност, като се иска същото да бъде отменено.

1

От противните страни „С.“ ООД и „Ф.“ ЕООД не е подаден отговор в законоустановения срок.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и законосъобразността на обжалваното определение, намира за установено следното:

По отношение на „П.“ ООД е допуснато главно встъпване по делото с протоколно определение от 23.06.20 г., като е приет за разглеждане установителен иск за собственост против двете главни страни в процеса, за установяване, че движимите вещи /подробно изброени/, съставляващи съоръжението на фотоволтаична електроцентрала О.“ с обща електрическа инсталирана мощност от 4 м находяща се в с. О., местност „С.“, са собственост на третото лице „П.“ ООД.

С определение от 03.08.2020 г. на осн. чл.70, ал.З ГПК е определена приблизителна цена на претенцията в размер на 300 000 лв. Внесена е ДТ от 6200 евро + 12 000 лв. съобразно дадени указания на съда, че са предявени два иска /по отношение на двама ответници/, респ. че се дължи ДТ по всеки един от тях.

По делото е допусната експертиза, която да даде оценка на вещите, предмет на установителната претенция, като съобразно приетото заключение на тройна експертиза към 2020 г. пазарната оценка на вещите възлиза на 7 331 565 лв., а към 2017 – на 8 634 602 лв.

С протоколно определение от 20.06.23 г., след приемане на горното заключение, съдът е приел, че по предявените установителни искове главно встъпилото лице следва да довнесе по 281 262.60 лв. за всеки един от исковете. Срок за внасяне на таксата е определен с разпореждане № 261024/10.7.23 г.

С обжалваното определение е констатирано, че в рамките на дадения срок определената ДТ не е внесена, поради което е постановено прекратяване на производството по предявените установителни претенции от 2

„П.“ ООД като главно встъпило лице.

Частният жалбоподател счита, че ДТ е неправилно определена за всеки един от исковете по 281 262.60 лв. Счита, че дължимата ДТ следва да бъде определена като проста такава по чл. 15 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв., предвид обстоятелството, че главно встъпилото лице е предявило молба по реда на чл.

622, ал.5 от ГПК за признаване на чуждестранно съдебно решение по реда на чл. 53 от Регламент № 1215/12 г. на Европейския парламент и на съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела. С това установителната собственическа претенция била трансформирана в от класически установителен иск в иск за признаване на чуждестранно съдебно решение, поради което дължимата ДТ била 50 лв.; с прекратителното определение се осуетявала процедурата по признаване на чуждестранното съдебно решение, на което се позовава страната, тъй като съдът не може да признае права на страна, която не участва в процеса; излага съображения, че налагането на прекомерна ДТ затруднява достъпа до правосъдие на встъпилото лице, което било недопустимо.

Съображенията, че дължимата ДТ от главно встъпилото лице е в размер на 50 лв. съгласно чл. 15 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, не се споделят от настоящия въззивен състав на ПАС. Това е таксата, предвидена по искане за признаване на чуждестранно съдебно решение.

Такова искане действително е предявено от страната с молба от 26.6.23 г. по реда на чл. 622, ал.5 от ГПК, според който когато изходът на дело зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава – членка на ЕС, компетентен по признаването е съдът, пред който е висящо делото. С това обаче не се постига твърдения от частния жалбоподател ефект на „трансформиране“ на установителната собственическа претенция в иск за признаване на чуждестранното решение.

Така предложената конструкция не съответства на процесуалните правила по ГПК. Признаването на чуждестранното съдебно решение в тази хипотеза е във връзка с висящ спор, същото е във връзка с този спор, именно поради 3 което законът предвижда компетентност по признаването именно на съда, разглеждащ този спор. Страната, която иска признаване на чуждестранното решение, следва да участва по висящото дело като страна, за да може да иска признаване по реда на чл. 622, ал.5 от ГПК. А в случая „П.“ ООД участвал по делото като главно встъпило лице, предявило установителни претенции за собственост на процесните движими вещи против главните страни по делото.

Тези претенции не могат да бъдат изменени /“трансформирани“/ по начина, предлаган от частния жалбоподател, респ. искът, предявен от главно встъпилото лице не е изменен.

По предявените установителни претенции за собственост дължимата ДТ следва да бъде определена по пазарната цена на вещите, доколкото същите нямат данъчна оценка съобразно чл. 69, ал.1,т.2 от ГПК, какъвто е подходът и на първоинстанционния съд.

Независимо от горното, се констатира незаконосъобразност на обжалваното определение във връзка със следното:

В хипотезата на чл. 70, ал.3 от ГПК, процесуална предпоставка за прекратяване на производството поради невнасяне на ДТ върху окончателната цена, е тази окончателна цена да бъде определена от съда. В случая липсва постановен съдебен акт, с който да е определена окончателната цена. Видно от протокола от открито съдебно заседание от 20.06.23 г. след приемане на заключението на тройната експертиза е постановено определение за оставяне без движение на производството по иска, предявена от главно встъпилото лице, до внасяне на ДТ. Окончателната цена на иска не е посочена и в мотивната част на определението.

Освен това, определение, с което се определя окончателна цена, по-висока от първоначално определената, подлежи на обжалване по аргумент от чл. 70, ал.2 от ГПК. Недопустимо е прекратяване на производството по иска поради невнасяне на дължимата ДТ върху окончателна цена преди стабилизиране на съдебния акт, с който същата се определя.

Освен това при определяне на дължимата ДТ в случая не е съобразена разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ГПК, според която за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна 4 такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците, каквато хипотеза е налице по делото: с една молба действително са предявени субективно съединени искове против двама ответници, но те са в защита на един интерес – правото на собственост върху процесните движими вещи. При това положение дължимата ДТ е една, а не по двата иска поотделно.

С оглед посоченото въззивният съд намира, че обжалваното определение, от една страна, е преждевременно постановено, доколкото не е налице определена окончателна цена с влязъл в сила съдебен акт, а от друга, изисканата ДТ е определена в нарушение на правилото на чл. 72, ал.1 от ГПК.

Същото следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от главно встъпилото лице, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260515/20.09.23 г., постановено по т.д. № 582/17 г. на Пловдивски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от главно встъпилото лице.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5