Решение № 37 от 29.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000095 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20232100900442 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 2, ет. 2 е предявил против ответника С. Е. И., ЕГН ********** регистриран като земеделски производител с Булстат **********, с адрес село Ид., община Севлиево, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ № 54 за заплащане на сумата 49242 лева, представляваща полагаща се на ищеца част от печалбата за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. по договор за съвместна дейност за почистване и поддържане като пасища на подробно описани земеделски земи в землищата на селата Ст. и Ж. бр. в община Ст., област Хасково, ведно със законната лихва от завеждането на делото на 30.10.2023 г. до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност ищецът е предявил претенции за описаните суми като дължими по договори за наем от 15.07.2020 г. и от 24.06.2021 г., изменени с допълнителни анекси.

Ответникът С. Е. И. от своя страна е предявил против ищеца инцидентни установителни искове (именувани насрещни) за прогласяване 1 нищожността на анекси от 06.06.2018г. и 06.06.2019г., сключени към договори за наем от същите дати, поради противоречието им със закона респ. заобикалянето му, накърняване на добрите нрави и липса на основание, както и насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати на ответника суми, получени без основание (по нищожните анекси), както следва: (1) сумата от 10746 лева, получена съгл. платежно нареждане от 12.09.2019 г. ведно с мораторна лихва в размер на 5076,51 лева, начислена за периода от 12.09.2019 г. до 02.02.2024 г. и законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателно изплащане; (2) сумата от 8099,50 лева, получена съгл. платежно нареждане от 04.05.2020 г. ведно с мораторна лихва в размер на 3297,52 лева, начислена за периода от 04.05.2020 г. до 02.02.2024 г. и законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателно изплащане; (3) сумата от 9011 лева, получена съгл. платежно нареждане от 20.12.2020 г. ведно с мораторна лихва в размер на 3092,87 лева, начислена за периода от 20.12.2020 г. до 02.02.2024 г. и законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателно изплащане; (4) сумата от 8420 лева, получена съгл. платежно нареждане от 17.12.2021 г. ведно с мораторна лихва в размер на 2043,27 лева, начислена за периода от 17.12.2021 г. до 02.02.2024 г. и законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 289 от 19.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 36 от 11.02.2025 г. по цитираното дело, Бургаският окръжен съд е уважил главните осъдителни претенции, отхвърлил е инцидентните установителни искове (описани като насрещни), както и насрещните претенции в частта за главниците.

С Решение № 94 от 09.04.2025 г. по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено решението от 19.11.2024 г. като са отхвърлени и насрещните претенции в частта за лихвите.

Ответникът С. Е. И. е подал въззивни жалби против основното и допълнителното решение като моли за отмяната им с отхвърляне на главния иск и уважаване на инцидентните и насрещните претенции.

В жалбата срещу основното решение са развити доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Първоинстанционният съд изложил противоречиви мотиви относно спорното правоотношение. Въпреки че обсъдил клаузи от коментираните погоре анекси, които били характерни за наема, съдът приел, че се касае за договор за съвместна дейност. Валидно съглашение в тази насока обаче не 2 можело да има, тъй като не се допускало от закона – арг. от чл. 37б – 37д от ЗСПЗЗ.

Липсвали уговорки, че земите са обект на общо ползване. Ищецът не бил поел ангажимент по обработването им. Затова и нямал право да получи дял от отпуснатите чрез ДФ „Земеделие“ директни плащания (помощи) от ЕС за ответника като земеделски производител.

В самите анекси земите били описани като отдадени под наем.

Ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД сам посочвал в декларациите си пред ОС „Земеделие“ - с. Ст., че процесните пасища били предоставени за ползване под наем. Той не се бил позовал на анексите.

Ищецът не притежавал повече от ½ идеални части от собствеността, поради което не можел да встъпва в каквито и да съглашения за съвместна дейност.

Той нямало как да ползва всички земи по договор за съвместна дейност, тъй като притежавал само 30 % идеални части от тях. В тази връзка били предявени доводи за нищожност на анексите поради липса на основание, но те не били надлежно обсъдени.

Повърхностно и общо били коментирани възраженията за нищожност на анексите поради противоречие и заобикаляне на разпоредбите на конкретни нормативни разпоредби, сред които чл. 2 и чл. 38б, ал.1 от ЗПЗП и чл. 9 и 63, т.1 от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания на земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика.

Решението се отклонявало от установената съдебна практика относно естеството на директните плащания от ЕС към земеделските производители.

Буквално, а не според точния им смисъл, били тълкувани клаузите на чл. 1.1 от анексите, които регламентирали какви са вземанията на ищеца.

Ползите от поддържането на пасищата се изчерпвали само с директните плащания. Дейността била извършвана изцяло от ответника на негов риск.

Ищецът не можел да се облагодетелства от постъпленията от фондовете на ЕС, тъй като не бил регистриран земеделски производител.

При обсъждане на доводите за накърняване на добрите нрави трябвало да се отчете не само значителният дисбаланс между престациите на 3 страните, но и обстоятелството, че ищецът действал в ущърб на останалите съсобственици като се е обогатил за тяхна сметка. По този повод било образувано т.д. № 2190/2023 на ОС - Бургас, по което законният представител на ищцовото дружество бил разпитан по чл. 176 от ГПК. Обясненията му имали значение и за разрешаването на настоящия спор и трябвало да бъдат анализирани.

По отношение на размера на вземането по главния иск съдът възприел безкритично изводите на вещото лице по изслушаната арготехническа експертиза, без да отчете обстоятелството, че ищецът не е изключителен собственик на земеделските земи и предоставил за ползване само идеални части от тях. Некоректно били изчислени и направените от страните разходи. В тази връзка не е бил направен подробен и логичен математически анализ нито в експертното заключение, нито в решението.

В жалбата против допълнителното съдебно решение се изтъква, че мораторните лихви за забава върху главниците по насрещните искове били дължими и без покана, тъй като другата страна проявила недобросъвестност – била е наясно, че получава плащания по нищожни анекси.

И двете жалби са своевременно оспорени от ищеца „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД.

Жалбите са били приети за разглеждане съгл. определение 26.06.2025 г., постановено по настоящото дело.

С определение от 22.08.2025 г. делото е било върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по молбата на ответника С. Е. И. от 19.12.2024 г. за изменение на решение от 19.11.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, както и за администриране на въззивната жалба на същата страна против решението в частта относно инцидентните установителни искове, описани като насрещни (за нищожност на анексите от 06.06.2018 г. и 06.06.2019 г.) с указания за внасяне по сметка на АС – Бургас на допълнителна такса от 421,61 лева.

Допълнителната такса е изискана от окръжния съд с разпореждане от 19.09.2025 г., връчено на 17.11.2025 г. Сумата е внесена по сметка на АС – Бургас с платежно нареждане от 24.11.2025 г. Първата инстанция обаче не е съобразила това обстоятелство и с разпореждане от 01.12.2025 г. е постановила връщане на въззивната жалба на ответника в описаната по-горе част. Този акт е отменен с определение по приложеното въззивно частно търговско дело № 30/2026 г. на АС – Бургас.

4

С Определение № 1037 от 25.11.2025 г. Бургаският окръжен съд е отхвърлил молбата на ответника по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 289 от 19.11.2024 г. в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатска защита.

Ответникът е подал частна жалба против определението.

В жалбата се изтъква, че ищцовото дружество било представлявано по делото предимно от управителя си, като участието на ангажирания като процесуален представител адвокат било само формално.

Освен това нямало доказателства адвокатското възнаграждение да е платено по банков път съгласно уговореното.

От друга страна размерът на хонорара от 9800 лева бил прекомерен – не съответствал на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Ищецът е оспорил и тази жалба.

Последната е приета за съвместно разглеждане в настоящия процес съгласно определение от 09.03.2026 г. Със същия акт съдът е обявил на страните съгл. разясненията по Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСГТК на ВКС, че служебно ще обсъди в решението си възможността за нищожност на описания в исковата молба договор за съвместна дейност поради противоречие със закона или заобикалянето му, или поради накърняване на добрите нрави.

В насроченото открито съдебно заседание страните са изразили становища по съществото на спора. Ищецът е изложил доводи относно валидността на спорното облигационно правоотношение.

Ответникът е аргументирал позицията си, че недействителни са само анексите към договорите за наем.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по същество, съобразява следното:

Няма спор, че през 2013 г. ответникът С. Е. И. се е регистрирал като земеделски стопанин по реда на чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Занятието му е вписано и в публичния регистър „Булстат“.

Ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД е търговско дружество, регистрирано с капитал от 2556,46 евро със съдружници А. Х. Д. и Г. Д. Д.а при равни дялове. В периода от 14.02.2008 г. до 05.03.2021 г. като управител е бил вписан Д. Х. Д., а след това – съдружникът А. Д..

5

Не се спори, че ищцовото дружество няма регистрация като земеделски стопанин.

Към исковата молба са приложени договори за наем (л. 82-104 от делото на ОС), в които е записано, че ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД (чрез съдружника А. Д. като пълномощник, а след 05.03.2021 г. - като управител) предоставя за възмездно ползване на ответника С. Е. И. 30% идеални части от подробно описани земеделски земи (предимно пасища) в землищата на селата Ж. бр. и Ст. в община Ст., Хасковска област.

Договорите са сключвани последователно за стопанските години между 2012 г. и 2022 г. Само един от тях – този от 12.02.2015 г. – е нотариално заверен и обхваща три стопански години. Останалите договори са сключени в обикновена писмена форма и са едногодишни. Посочена е наемна цена от по 3 лева на декар за първите две стопански години (до 30.09.2014 г.), а за останалите – по 1 лев на декар.

Няма спор, че ответникът С. Е. И. е регистрирал договорите за наем по реда на чл. 41 от ЗПЗП като основание за ползване на земеделските земи (пасища). За да поддържа терените в добро състояние, той е бил субсидиран със средства на Европейския съюз по схеми за директни плащания и мерки.

От изслушаната пред първата инстанция агротехническа експертиза става ясно, че за четирите стопански години, приключили в периода 2019 2022 г., ответникът е получил субсидии на обща стойност 264997 лева по следните схеми за директни плащания по чл. 38а от ЗПЗП: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП);

Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания /ЗДП/), както и по Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ съгл. Наредба № 6 от 24.02.2015 г. на МЗХ.