Решение № 76 от 02.04.2018, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 14/2018
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 02.04.2018
- Състав
- АДРИАНА ГЕОРГИЕВА ДОБРЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 15 от 04.01.2018 · АДРИАНА ГЕОРГИЕВА ДОБРЕВА
- Определение № 178 от 21.02.2018 · АДРИАНА ГЕОРГИЕВА ДОБРЕВА
- Разпореждане № 487 от 08.05.2018 · АДРИАНА ГЕОРГИЕВА ДОБРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.312, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 162, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.188 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 7 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1 т.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е №… гр.Козлодуй, 2 април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ
СЪСТАВ в публично заседание на 15.03.2018г. /Петнадесети март две хиляди и осемнадесета година/, в състав, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева при секретаря Мартин Марков като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 14 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба А.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат Е.О. ***, с която е предявила против „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валери Митков Попов, обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и със Заповед № 011/07.122017г. и евентуални искове за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г. в размер на 931.93 лева /след допуснато от съда изменение на иска в съдебното заседание на 15.03.2018г./; за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от 2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева. Претендира законната лихва върху всяко от обезщетенията и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с пълномощника адвокат О. и поддържат предявените искове.
Ответника в срока и по реда на чл.312, ал.1 вр. чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и иска да бъдат отхвърлени по подробно изложени съображения.
В съдебно заседание за ответника работодател се явява лично управителя на дружеството и със адвокат С.Г. *** и оспорва исковете по съображенията подробно изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приложена е личното трудово досие на ищеца и прието е заключение на съдебно счетоводна експертиза.
Съдът приема от фактическа страна по делото следното:
Видно от личното трудово досие на ищеца А.И.А., тя работи по трудово правоотношение при ответника „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съгласно трудов договор № 078 от 15.02.2016г. на длъжност „продавач-консултант”. Последното й място на работа е било в павилион АЕЦ гр.Козлодуй на Площадката на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”.
На 08.12.2017г. на ищеца А.И.
Александров е връчена лично, което тя е удостоверила с подписа си, Заповед № 011 от 07.12.2017г.издадена от работодателя чрез управителя на дружеството, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл.330, ал.2 т.6 вр. чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 от Кодекса на труда /КТ/ вр. чл.188 т.3, вр. чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 КТ за това, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството. В дисциплинарната заповед е записано още, че описаното нарушение представлява системни нарушения на трудовата дисциплина – отклонения на парични средства повече от три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от магазина и парични средства от касата на магазина.
На 07.12.2017г. на ищеца е връчено лично, което тя е удостоверила с подписа си и, което обстоятелство не оспорва в съдебно заседание, писмо-искане от работодателя, с което по реда на чл.193 КТ са й поискани писмени обяснения до 17.00 часа на същия ден 07.12.2017г. за нарушението, за което е уволнени – че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона, по сигнал на служители, е установено системно изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени.
Недоволна от наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание „Уволнение” ищеца в срок оспорва уволнението и твърди, че е незаконосъобразно по съображения на първо място, че в издадената Заповед № 011/07.12.2017 г., с която едновременно е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото правоотношение, като основание се сочат редица разпоредби от КТ и са изброени текстове на закона - чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и чл.187, т.3, т.7, т.8, т.9 т.10 от КТ за нарушения на трудовата дисциплина, за всяко от които може да се налага дисциплинарно уволнение, което създава неяснота за какво точно нарушение на трудовата дисциплина работникът е бил наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди и, че в заповедта се сочи, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесена щета на дружеството, като не са конкретизирани стоките като количество и стойност, нито стойността на нанесената щета на дружеството. В заповедта е посочено и, че описаното представлява системи нарушения на трудовата дисциплина - отклонения на парични средства повече от три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина - Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от магазина и парични средства от касата на магазина, от което не става ясно за какви системни нарушения се касае след като е посочен единствен случай, осъществен на 05.12.2017г., т.е. не става ясно в какво се изразява системността на нарушенията. Най-общо възражението на ищеца е, че на първо място заповедта за дисциплинарно наказание е немотивирана.
На следващо място твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Според ищеца липсва преценка за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съобразно критериите, установени в чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ, поставяйки работника в невъзможност да представи писмени обяснения поради липса на времеви интервал между връчването на искането и дадения срок за представянето им, тъй като писмени обяснения от работника са изискани с отправено „Писмо- искане“ от работодателя със срок до 17.00 ч. на 07.12.2017г. като самото писмо-искане е връчено на работника на същата дата - 07.12.2017г.
На последно място според ищеца уволнението й е незаконосъобразно и защото е нарушена императивната разпоредба на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 от КТ касаеща задължителната предварителна закрила при уволнението. Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 07.12.2017г. като е записано трудовото правоотношение да се счита прекратено от 08.12.2017г., а по това време, считано от 05.12.2017г. до 12.12.2017г. ищеца е ползвал отпуск за временна неработоспособност, което безспорно се установява от приложен болничен лист.
Иска съда да отмени заповедта за уволнение и да присъди на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г., когато е започнала работа по друг трудов договор в размер на 931.93 лева, както и обезщетение по чл.221, ал.2 КТ представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от 2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба.
Ответника оспорва исковете. По отношение главния иск за отмяна на дисциплинарната заповед излага подробни съображения в противния смисъл на твърденията на ищеца.
Представя писмени доказателства, три докладни срещу ищцата от работници в същото дружество за други допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина с дати 20.11.2017г., 23.11.2017г., 24.11.2017г. и 05.12.2017г., подписани от лицето Мария Ангелова Петкова, за които няма доказателства по делото да са сведени до знанието на ищеца.
Представя и констативен протокол от 05.12.2017г. подписан от две служителки на дружеството работещи в същия обект, където е работила и ищеца удостоверяващ факта, че на същата дата 05.12.2017г. след проверка в павилиона за закуски са установили липси на стоки от магазина – сандвич с луканка 6 броя по 1.80 лева; домашна баница 5 броя по 1.50 лева; шницел 2 броя по 1.80 лева; наденица на скара 10 броя по 1.60 лева и кебапчета 13 броя по 0.80 лева, всичко на обща стойност 50.90 лева. Този констативен протокол е връчен на ищеца на 07.12.2017г. и тя е отказала да го получи, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.
Ответникът твърди и, че към датата на уволнението на ищеца на 08.12.2017г. не му е било известно обстоятелството, че последната е в отпуск по болест, тъй като тя не е съобщила такова обстоятелство и не е представила болничния лист. Това му твърдение се подкрепя от писмена декларация за тези обстоятелства, която ищеца работник е отказала да подпише при датата на връчване на дисциплинарната заповед. За това обстоятелство ищеца също не спори.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява размер на БТВ на ищеца за пълен работен месец при ответника, което е в размер на 472.82 лева, както и, че работодателя не е удържал на ищеца с последното трудово възнаграждение обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Според заключението на вещото лице за 2017г. ищеца има неизползван годишен отпуск от 19 дни и при заплащане на последното трудово възнаграждение от работодателя, последния е начислил обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в размер на 408.35 лева.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
1.
По главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ.
Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението очертават основанието на предявения иск и в тези рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. За конкретния случай те са свързани с това, че атакуваната заповед не съдържа изискуемите реквизити на чл.195 КТ, което я прави немотивирана, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ досежно искане на обяснения на работника, както и, че е нарушена разпоредбата на чл.333 КТ досежно предварителната закрила при уволнение на ищеца.
По делото е безспорно установено и страните не спорят, че ищеца е работила при ответника по безсрочен трудов договор № 078 от 15.02.2016г. на длъжност „продавач-консултант” с място на работа Павилион АЕЦ гр.Козлодуй на площадката на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”. Страните не спорят и, че със Заповед № 011 от 07.12.2017г. издадена от работодателя чрез управителя на дружеството, връчена лично на ищеца на 08.12.2017г. й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и трудовия договор с нея е прекратен на основание чл.330, ал.2 т.6 вр. чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 КТ вр. чл.188 т.3, вр. чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 КТ за това, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне на стоки от магазина от ищеца, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството. В дисциплинарната заповед е записано още, че описаното нарушение представлява системни нарушения на трудовата дисциплина – отклонения на парични средства повече от три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от магазина и парични средства от касата на магазина.
Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59923264-cf34-4341-b4b5-1b58241e7daa