Определение № 125 от 25.04.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Търговище, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 662 от 26.03.2024 година, постановено по ч. гр. дело № 426 по описа за 2024 година на Районен съд – Търговище е отхвърлено заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.

Ю., против А. Х. Ч. от гр. Т., за сумите: 100.71 лв. - договорна лихва по договор за заем от 18.04.2023 г. до 18.11.2023 г.; 573.12 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 18.04.2023г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 18.11.2023 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 72.81 лв. - лихва за забава, за период от 19.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и в останалата част за разноските над присъдения в заповедта размер, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт И. Н.. Разпореждането се обжалва частично – само в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 100.71 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 18.04.2023 г. до 1

18.11.2023 г.; и за сумата от 72.81 лв. - лихва за забава за периода от 19.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В частната жалба се излагат следните аргументи:

В заповедното производство заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената в заповедното производство претенция. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не следва да се доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава претенцията.

Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали същото е спорно. В подкрепа на своето становище заявителят се позовава на три съдебни акта, постановени от български съдилища по сходни казуси.

Предвид изложеното моли съда да отмени атакуваното Разпореждане № 622 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. 426/2024 г. на Районен съд - Търговище в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Х. Ч. за сумите: 100.71 лева - договорна лихва и 72.81 лева - лихва за забава, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Въззивният съд констатира, че частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Х. Ч. за парично вземане, произтичащо от цедирано вземане по Договор за кредит MicroCredit № ********** от 18.11.20** г. Параметрите на договора за потребителски кредит са следните: Сума на кредита: 900 лева, срок на кредита –12 месеца, годишен лихвен процент 40.47%, дължима сума по 2 кредита – 1 109.28 лева при месечна вноска от 92.44 лева. Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на тези 12 месеца и месечна вноска от 71.64 лева за закупен пакети от допълнителни услуги, явно възлизащи на обща стойност от 859.68 лева. По този начин месечната вноска общо възлиза на 164.08 лева или общата сума, която е прието, че следва да върне кредитополучателя след като ползва в рамките на тези 12 месеца кредитен ресурс от 900 лева е 1,968.96 лева – т.е. почти два пъти и нещо повече от заетата сума. В договора ГПР изобщо не е посочен. Но ясно е, че при лихвен процент от 40.47%, вероятният ГПР надхвърля значително 50%.

По съществото на спора настоящия съдебен състав приема следното:

Обсъжданият Договор за кредит MicroCredit № № *************** от 18.11.20** г. представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит за сумата от 900 лева със срок за погасяване на задължението - 12 месеца, като месечното му задължение е 164.08 лева, заедно със стойността на „закупените“ пакети допълнителни услуги, ведно с договорната лихва, а общо за периода на действие на договора задължението е 1,968.96 лева. Несъмнено ГПР реално надхвърля значително 50%, което води до извода за недействителност на договора. Без значение е обстоятелството, че са сключени два договора във връзка с общото задължение на кредитополучателя по повод на отпуснатия му заем.

В настоящото производство се поставя въпросът дали заповедният съд разполага с правомощия да направи преценка за действителността на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК и да приложи 3 разпоредбата на чл. 23 ЗПК, присъждайки само дължимата главница, или заповедният съд няма такова правомощие и следва да уважи заявлението и за договорната лихва и едва в евентуалното исково производство да е възможно обсъждане на изискванията за недействителност на договора по възражение на длъжника.

За да отговори на този съществен въпрос настоящият състав изхожда от съображенията, съдържащи се в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.И.Т. Посоченото решение дава отговор на редица въпроси, касаещи правомощията на заповедния съд по повод на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка със служебната проверка на заповедния съд по повод на констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Безспорно е, както е прието и в обсъжданото решение, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

Тезата на частния жалбоподател в настоящото производство по принцип е следната: заповедният съд е длъжен да издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава.

Длъжникът е този, след като му се връчи заповед за изпълнение да възрази и да се позове на недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ако не възрази, длъжникът може в отделно производство да претендира връщане на платените в повече от него суми, позовавайки се на недействителност на договора - т.е. активната страна по повод изясняване на 4 въпроса за действителността/недействителността на договора и прилагане на последиците, регламентирани в чл. 23 ЗПК, следва да е потребителят.

Настоящият съдебен състав не възприема тази теза поради следното: По повод на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка с търсени суми по договор за потребителски кредит, заповедният съд разполага с данни за всички параметри на отпуснатия потребителски кредит като и без да събира допълнително доказателства е във възможност да извърши обоснована преценка за това дали ГПР е съобразен с изискванията на закона. В случая е видно, че ГПР е значително по-висок от законовия минимум по ЗПК. Принципът на ефективност, приложим в областта на правото на ЕС и регулярно обсъждан в практиката на Съда на ЕС, изисква да се ограничи възможността за образуване на нови и допълнителни съдебни производства по повод на даден правен спор, какъвто е настоящият.

Потребителят е по-слабата страна в настоящия спор, не само финансово, но и от гледна точка на възможност да съобразява начините, по които следва да действа, за да защити правата си. В случая в основата на спора е поведението на самия заявител, което несъмнено и очевидно не е съобразно със закона същият не дава вярна информация за размера на приложимия спрямо конкретния договор за потребителски кредит ГПР. Ако заповедният съд игнорира своята преценка за размера на ГПР на етапа на заповедното производство, това означава да се толерира практиката на небанковите институции, отпускащи кредити, които чрез невярна информация заблуждават потребителя относно този съществен параметър на договора за потребителски кредит - ГПР, разчитайки в същото време на бездействието на длъжника - липса на възражение срещу заповедта или на други ответни действия в защита на правата им. Настоящият съдебен състав приема, че реализирането на конкретните правни последици от констатацията за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК следва да се извърши още на етапа на заповедното производство. При това заявителят нe губи правото си да защити претендираните от него права, предявявайки съответния иск по негова преценка.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на 5 потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането ѝ и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%. Следва да се приеме, че е налице сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 ЗПК недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на обсъдения по-горе пакет от допълнителни услуги.