Решение № 2336 от 05.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2336

Велико Търново, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20267060600326 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касаторът, директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №58 от 19.02.2026 година, постановено по АНД №1419/2025 година по описа на Великотърновският районен съд.

Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че следва в конкретният случай да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Всъщност не са налице множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е приел за налични. Нарушението е типично за вида си и не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу издаденото от него наказателно постановление да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, Й. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат И. А. от ВТАК отрича основателността на жалбата.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение, като предлага отмяната му и постановяване на ново, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №********** от 07.10.2025 година на касатора, с което на ответника по касация на основание чл.84, ал.2, предложение трето във връзка с чл.84, ал.1, предложение първо от ЗЛОД е наложена глоба от 100 лева, на основание чл. 84, ал.3 от ЗЛОД е наложена глоба от 50 лева, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД ответникът е лишен от право на ловуване на дивеч за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от същият закон е отнета вещта, която представлява средство за извършване на нарушение, а именно ловното му оръжие.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна с оглед събраните по делото доказателства, че на 6.06.2025 година свидетелят Б. А., който е служител в Северно централно държавно предприятие, ДП Габрово е бил изпратен на обход в землището на [населено място], като малко след 21 часа забелязал извън това населено място /на около 300-350 метра/ на черен път, лек автомобил. Свидетелят подал сигнал, за да спре автомобила, но последният не спрял. Свидетелят подкарал автомобила си след въпросният автомобил и успял да го спре в района на нива. Установил, че става въпрос за „Джийп чероки“ с рег.№ [рег. номер], управляван от В. Г. В., като пътника до него бил ответника по касация. Същите били ловци, излезли да зареждат хранилките за животни в близкото ловно стопанство. Констатирано е, че на задните седалки са били положени две ловни оръжия, сглобени, които са собственост на водача и ответника по касация. В автомобила нямало убит дивеч, както и уловен такъв. Свидетелят констатирал и, че ответникът, както и водачът на МПС нямат писмено разрешително за лов и не носят ловните си билети. Съответно свидетелят уведомил РДГ и органите на полицията, като на място пристигнали горски инспектори, както и полицейски служители. Служителите на РДГ констатирали същите факти. В хода на проверката В. и ответникът по касация заявили, че са ходили да подхранват хранилките за животни, нямат писмено разрешително за лов и имат ловни билети, които не носят. Двамата били съпроводени до [населено място], където представили ловните си билети, като този на ответника по касация е бил валиден до 31.12.2025 година. Съответно, съставена са два констативни протокола, в които резултатите от проверката са били описани, като с разписка от 10.06.2025 година е иззета ловната пушка на Г. при съставянето на АУАН. Въз основа на този АУАН, срещу който не са подавани възражения, е издадено и процесното пред съда НП.

От правна страна съдът е приел в мотивите към решението си, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила, които да са дискредитирали правото на защита на жалбоподателя. Посочено, че актовете са формално законосъобразни, като са спазени и сроковете за издаването им.

По същество съдът е намерил с оглед както на преписката, така и на изслушаните свидетелски показания, че от обективна и субективна страна жалбоподателят /ответник по касация понастоящем/ е извършил нарушения по чл.84, ал.2, предложение трето във връзка с чл.84, ал1, предложение второ от ЗЛОД, както и на чл.84, ал.3 от ЗЛОД. Отхвърлени са претенциите на жалбоподателя за формални нарушения и за несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на деянията. Посочено е и, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на умисъл, доколкото става въпрос за лице, което притежава знания за изискванията на ловната дейност, имащо опит и съзнаващо обществената опасност на деянията си. Съдът в това отношение изрично е посочил, че не намират приложение разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.14 от НК.

За да приложи института на малозначителност по разума на чл.28 от ЗАНН съдът е приел, че въпреки, че става въпрос за нарушение на просто извършване, това само по себе си не изключва приложимостта на този институт. Приел е, че и двете нарушения са маловажни по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Посочено е в мотивите, че липсват несъставоерни вредни последици, налице са смекчаващи вината обстоятелства, доколкото нарушенията са извършени за пръв път, не са намерили обществен отзвук, продължили са краткотрайно, извършени са в тъмната част на денонощието, ловуването е осъществено без реализация върху ползването на дивеча. Посочено е и, че двете нарушения са съпътствани с обществено полезна дейност, а и жалбоподателят е оказал съдействие на контролните органи.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно.

Първият състав, на който се е позовал наказващият орган е разпоредбата на чл.84, ал.2, предложение трето във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Същата предвижда следният квалифициран административно-наказателен състав: “Когато нарушението по ал. 1 е или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.“.

В случая става въпрос за [жк], като деянието може да се извърши или умишлено или самонадеяно. Самият състав предвижда възможност за индивидуализиране на размера на наказанието глоба предвид критериите, посочени в нормата на чл.27, ал.2 и 3 от ЗАНН. Обстоятелствата, описани от районният съд, които според него обуславят прилагането на чл.28 от ЗАНН всъщност са съобразени при индивидуализиране на конкретното наказание, като е определен минимума, посочен в закона. Самото деяние с оглед [жк], е с по-висока степен на обществена опасност, като липсата на вредни съставомерни последици е ирелевантна по аргумент от чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, а липсата на несъставомерни последици в случая не може да преодолее високата степен на обществена опасност на деянието. В случая, видно от самото дадено от ответника по касация обяснение /лист 12 от първоинстанционното дело/, същият осъзнато и волево е стигнал до решение да вземе ловното си оръжие с цел да отстреля хищници. Той е осъзнавал и факта, че не разполага с разрешително за такъв лов, но въпреки това е извършил деянието, при което е налице умишлено противоправно поведение. Следователно, не може да се приеме, че е налице проявление на дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Вторият административно наказателен състав, по който отговорността на ответника е ангажирана в постановлението, е този на чл.84, ал.3 от ЗЛОД, която гласи следното: „Който ловува, без да носи ловен билет, се наказва с глоба 50 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“. Нормата изисква провеждането на лов по смисъла, вложен в разпоредбите на чл.43, ал.2 и 3 от ЗЛОД, без административно наказателно отговорното лице да държи в себе си по време на ловуването валиден и действащ ловен билет по смисъла на разпоредбите на чл.23 от ЗЛОД. В случая ответникът е извършил посоченото деяние от обективна и субективна страна, но това е станало в съвкупност с извършване на друго нарушение по квалифициран административно-наказателен състав /по смисъла на чл.18 от ЗАНН/. Извън посоченото, и в този случай е налице умишлено поведение, извършено в тъмната част на денонощието с ясното осъзнаване за противоправността му. Недоказано е изтъкнатото от съда обстоятелство за манифестираната цел на лова като смекчаваща вината и отговорността обстоятелство, а именно ликвидиране на опасни хищници. Следователно не може да се приложи института на чл.28 от ЗАНН във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Съответно, правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД предвид проявлението на състава по чл.84, ал.2 от закона.

Следва решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразно обжалваното пред районният съд наказателно постановление.

Предвид изхода на спора, за касатора се следват разноски за юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции, както следва: за процесуално представителство пред районният съд на осонвание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 66,47 евро и за касационната инстанция на основание чл.25а, ал.3 от същата наредба в размер от 40, 90 евро.

Недоказано е изтъкнатото от съда обстоятелство за манифестираната цел на лова като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство, а именно ликвидиране на опасни хищници.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №58 от 19.02.2026 година, постановено по АНД №1419/2025 година по описа на Великотърновският районен съд и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №********** от 07.10.2025 година на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.

ОСЪЖДА Й. П. Г. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 107, 37 евро, от които 66, 47 евро разноски за първоинстанционното производство и 40, 90 евро разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�