Решение № 262376 от 19.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№262376 гр. Пловдив, 19.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16495 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н.Р. Н. против “Сити Кеш” ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е недействителен, поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, както и на основание чл.

22 ЗПК.

В случай на отхвърляне на главния иск, в условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6.1 и чл. 6.2. от процесния договор са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави и накърняващи договорното равноправие между страните.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 84 %, платим на 12 месечни погасителни вноски, с размер от 130, 46 лв. и една вноска от 33, 38 лв. В клаузата на чл. 6.1. от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1 341, 72 лв., платима заедно с погасителните вноски по кредита. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащания, тъй като договорът е нищожен. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва, установяваща, че годишният лихвен процент е от 40, 05 %, противоречи на добрите нрави и води до неравновесие на правата и задълженията на страните. Твърди, че тази клауза е нищожна, тъй като възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Счита, че посочения в договора за кредит лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като установената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, който не е оповестил действителната цена на заемния ресурс. Твърди, че тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, и последната не може да се замени на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, това обстоятелство води до недействителност на целия договор за заем. счита, че е неприложима и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като не може да се приеме, че договорът за заем би могъл да бъде сключен без недействителната му част, с оглед възмездния характер на възникналото между страните правоотношение. Сочи, че установената в договора за кредит неустойка представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен при определя на годишния процент на разходите на основание чл.

19, ал. 1 ЗПК. Поради невключването й в годишния процент на разходите, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение ГПР, което води до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното водило до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че не е изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния размер на възнаградителната лихва в разрез с изискванията на добросъвестността. Твърди, че договорът е недействителен и поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е установен лихвения процент на ден и не са установени правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. В условията на евентуалност излага съображения за нищожност клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК “Сити Кеш” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, но твърди, че задълженията по него не са погасени. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит. Счита, че възнаградителната лихва е установена в съответствие с добрите нрави, като соченото от ищеца ограничение на размера на възнаградителната лихва почива на отменени нормативни актове, а практиката на Върховния касационен съд в този смисъл не е задължителна. Твърди, че ограничение досежно размера на възнаградителната лихва е имплицитно установено с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което ограничение в случая било съобразено. Оспорва твърдението на ищеца, че чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка се заобикаля закона, в точност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се позовава на практика на Върховния касационен съд, която постановява, че заобикалянето на закона не може да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в който смисъл са доводите на ищеца. Счита, че неустойката не е установена в противоречие с нормите на добросъвестността и извън присъщите й санкционна, обезпечителна и обезщетителна функции. Твърди, че обезпечението на задължението по кредита е съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск при сключване на договора. По тази причина и с оглед недопускане на неравновесие между правата и задълженията на страните, последните са се съгласили, че при неизпълнение на същественото задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, последният следва да заплати неустойка. Поддържа, че предоставянето на обезпечение зависи изцяло от волята и действията на длъжника. Чрез действията си потребителят едностранно увеличил носеният от кредитора риск, което е осъществено след сключване на договора за кредит. Сочи, че в случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, последният е договарял недобросъвестно – в разрез с нормата на чл. 12 ЗЗД. Сочи, че дори да се приеме, че неустойката е установена извън присъщите й функции, последното е основание за недействителност единствено на посочената клауза, а не и за недействителност на целия договор. Оспорва, че възнаградителната лихва е уговорена като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като в договора ясно е посочен размерът на лихвата и как е определен фиксираният лихвен процент.

Оспорва и твърдението, че при недействителност на клаузата за възнаградителна лихва не следва да намери приложение хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че не е допуснато нарушение на чл. 11, т. 4 ЗПК, тъй като редът за определяне на годишния процент за разходите е дефиниран от закона. Оспорва твърдението на ищцата, че в годишния процент на разходите следва да бъде включен и размерът на установената договорена неустойка, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен под евентуалност с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Н.Р.Н. и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за заем „Кредирект“ № *** г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1 000 лв., срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 1 274, 28 лв. на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, обективиран в договора, с дата на първо плащане на 13.04.2020 г. и падеж на последната вноска на 12.03.2021 г. Посочен е размерът на погасителните вноски, първите три от които с размер от 33, 38 лв. и следващите девет вноски с размер от 130, 46 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 84 %, като в клаузата на чл. 5 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите не включва възможните разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на обезпечение по начина и реда, установен в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия – поръчител или банкова гаранция.

В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем, е установено, че при сключване на договора за заем страните могат да уговорят едно от следните обезпечения: 1. поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; 2. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща главница и лихва.

С клаузата на чл. 6.2. от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 341, 72 лв. на вноски, съгласно включения в договора погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая в разпоредбата на чл. 3.5. от Договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 47, 84 %.

С клаузата на чл. 6.2. от договора за потребителски кредит страните са установили, че длъжникът следва да заплати в полза на кредитодателя неустойка при неизпълнение на задължението му за осигуряване на обезпечение по чл. 6 от договора в тридневен срок от сключване на договора. Тази неустойка е уговорена в глобален размер от 1 341, 72 лв.