Решение № 49 от 11.03.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Нова Загора, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100886 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Славянска“ № 29, ет.7, чрез юрк.М. Ивайлов Стоянов против М. И. В. с ЕГН ********** и постоянен адрес - ***, с настоящ адрес - ***, с цена на иска - 10339.80 лева, с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В нея се сочи, че „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е подало Заявление по реда на чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 865/2023 г., по описа на Районен съд - гр.Нова Загора срещу М. И. В. с ЕГН **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 171/2024 по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Със свое разпореждане, получено от ищцовото дружеството на 24.07.2024 г., съдът му предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

Излага се, че на 30.09.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключил Договор за отребителски кредит № 4053658471 (Приложение № 2) с ответника М. И. В. с ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД бил предоставил сума в размер на 9963.98 (девет хиляди деветстотин шейсет и три лева и деветдесет и осем стотинки) за закупуване на следните избрани от ответника стоки: 1999.00 лева за климатик - 1 бр.; 1399.00 лева за климатик - 2 бр.; 34.99 лева за зарядно - 2 бр.;

1499.00 лева за мобилен телефон - 1 бр.; 1999.00 лева за мобилен телефон — 1 бр.; 1599.00 лева за преносим компютър - 1 бр.

Сочи се, че съгласно чл.7.2.1. изр.второ от Договора, по изрично нареждане и съгласие на Потребителя, дадено с подписването на този Договор, Кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 21.57 % (чл.9, ал.1 от Договора). Годишният процент на разходите по договора бил 23.45 %. Договорът не бил сключен при Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя по Договора (чл.10 от Договора) била в размер на 12355.41 лева, която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски - 23 по 514.81 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 514.78 лв.

Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни 1 вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Първата вноска била дължима на 5.11.2022 г., а последната на 5.10.2024 г.

Твърди се, че длъжникът преустановил плащанията по договора и допуснал просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски (5.1.2023, 5.2.2023 и 5.3.2023), поради което заявителят изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от длъжника на 29/5/2023 г., считано от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Разяснява се, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК (28/06/2023 г.), задължението на ответника М. В. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, било в размер на лева 9286,57 главница.

Отделно от това, ответникът дължал 869.70 лева - договорна лихва и 183.53 лева обезщетение за забава върху просрочените вноски по Договора.

Посочва се още, че на 24.07.2024 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, чрез договор за прехвърляне на вземания (цесия) било прехвърлило това свое вземане на цесионера „Мост Финанс Мениджмънт” АД. С оглед на това към настоящия момент именно „Мост Финанс Мениджмънт” АД имал правен интерес от конституиране в настоящото производство и депозиране на установителен иск.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т.д.№ 3501/2015 г., I т.о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр.д.№ 1268/2011 г., IV г.о., решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г., II т.о. и др.), съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД правно релевантно за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Цесионерът ставал титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника било от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следвало да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следвало да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.

С оглед гореизложеното произтичал правният интерес на дружеството да заведе настоящия установителен иск, както и да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането в хода на настоящото исково производство.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето М. И. В. с ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 4053658471 от 30.09.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Мост Финанс Мениджмънт” АД, в качеството му на кредитор, за сума в общ размер 10339.80 лева, от които:

- 9286.57лв. - главница;

- 869.70 лева - договорна /възнаградителна лихва за периода от 5.1.2023 г. до 29.05.2023 г. (предсрочната изискуемост на договора);

- 183.53 лева - обезщетение за забава върху просрочената главница от 05.01.2023 г. до 15.06.2023 г. (датата на извлечението от счетоводни книги), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК (28/06/2023 г.) до 2 окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли съда да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 865/2023 г. съобразно изхода от спора и да му ги присъди, както и да му присъди разноските по настоящото дело.

Ищецът предоставя банкова сметка, по която може да се заплати задължението:

BG31IORT80481096439500, BIC: IORTBGSF

С исковата си молба ищецът прави особено искане:

1. Моли съда при разглеждане на настоящото дело да присъедини ч.гр.д.№ 865/2023 г. н а P C - Нова Загора, както и да вземе предвид приложените по делото писмени доказателства.

2. На основание чл.127, ал.2 от ГПК ищецът посочва, че с описаните като приложения към настоящата искова молба писмени доказателства установявали гореизложените обстоятелства. Моли съда да допусне представените с настоящата искова молба писмени доказателства до събирането им по настоящето производство като относими, допустими и необходими за решаване на делото.

3. В случай, че ответникът представи нови доказателства, ищецът моли съда да му даде възможност да се запознае с тях и да вземе становище.

4. Ищецът моли съда да се произнесете с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК. С исковата молба ищецът заявява, че дава съгласие делото да се гледа в негово отсъствие.

5. В случай, че ответникът подаде отговор или се яви в насроченото заседание и признае предявените обективно кумулативно съединени искове, ищецът моли съда да постанови решение при признание на иска, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК.

6. Моли дружеството „Мост Финанс Мениджмънт” АД да бъде конституирано в настоящото производство с оглед придобитото право на вземане срещу насрещната страна.

Към исковата си молба ищецът прилага и моли съда да приеме: Договор за потребителски кредит 4053658471 сключен с ответника, Заявление - Декларация за установяване на договорни отношения, Рамков договор за платежни услуги, Фактури, Уведомление за предсрочна изискуемост и Обратна разписка за получаването му, Извлечение от счетоводни книги, Платежно нареждане за платена държавна такса в размер на 206,80 лева; Молба до заповедния съд за завеждане на иска, Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., Приложение № I към Договор Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., Приложение № 4 към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., Уведомление за цесия до М. И. В. и юрисконсултско пълномощно.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Видно от приложените по делото книжа исковата молба с приложенията към нея са връчени на посочения от справка месторабота адрес: *** на служител Д.П.Г. /Разписка № 202422209569/, а Определение № 5 от 03.01.2025 г. на съда, с което е насрочено открито съдебно заседание по делото е получено лично от ответника на 04.02.2025 г., видно от Разписка № 202522200450.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното вземане произтича от сключен на 30.09.2022 г. от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД Договор за потребителски кредит № 4053658471 (Приложение № 2) с ответника М. И. В. с ЕГН **********, с който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД предоставил на ответника сума в размер на 3

9963.98 лв. за закупуване на следните избрани от него стоки: 1999 лева за климатик - 1 бр.;

1399 лева за климатик - 2 бр.; 34.99 лева за зарядно - 2 бр.; 1499 лева за мобилен телефон - 1 бр.; 1999 лева за мобилен телефон - 1 бр. и 1599.00 лева за преносим компютър - 1 бр.

Съгласно договореното в чл.7.2.1. изр.второ от Договора, по изрично нареждане и съгласие на Потребителя, дадено с подписването на този Договор, Кредиторът превел съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 21.57 %, съгласно чл.9, ал.1 от Договора. Годишният процент на разходите по договора бил 23.45 %. Договорът не бил сключен при Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя по Договора, съгласно чл.10 от Договора била в размер на 12355.41 лв. и тя била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски - 23 по 514.81 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 514.78 лв., която предоставена сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка съставена от 2 компонента - главница и договорна лихва. Първата вноска била дължима на 05.11.2022 г., а последната на 05.10.2024 г.

Длъжникът преустановил плащанията по договора, допускайки просрочие при изплащането на три поредни дължими вноски, а именно: 5.1.2023 г., 5.2.2023 г. и 5.3.2023 г., поради което заявителят му изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от длъжника на 29/05/2023 г., считано от която дата договорът е бил обявен за предсрочно изискуем.

Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК - 28/06/2023 г., задължението на ответника М. В. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора, възлизало в размер на 9286.57 лв. - главница, 869.70 лв. - договорна лихва и 183.53 лева - обезщетение за забава върху просрочените вноски по Договора.

На 24.07.2024 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, чрез договор за прехвърляне на вземания (цесия) прехвърлило това свое вземане на цесионера „Мост Финанс Мениджмънт” АД, с оглед на което последното дружество имало правен интерес от конституиране в настоящото производство и депозиране на установителен иск.