Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 507 от 25.09.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 311/2026
Вид
Определение № 507
Подписан
25.09.2026
В сила
20.10.2026
Състав
Елизабета Кралева, Таня Живкова, Кристина Савова Янкулова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, т. 2, пр. 3 · Закон за правната помощ
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 424, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Монтана, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във вр. чл. 130 ГПК и чл. 95, ал. 5 ГПК.

С определение № 2355/24.07.2026 г. Апелативен съд-София на основание чл. 23, ал. 3 ГПК е изпратил делото на Окръжен съд-Монтана за разглеждане на частна въззивна жалба с вх. № 77953/25.06.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу определение № 19585/30.04.2025 г. по гр. д. № 77771/2024 г. на Софийски районен съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателя и производството е прекратено.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на чл. 6 и чл. 47 ХОПЕС.

Твърди се, че настоящото дело не е идентично с други дела, тъй като е с различен предмет и страни и е за различен период от време. Иска от съда да отмени определението, с което е прекратено производството и да уважи искането за назначаване служебен адвокат.

Окръжен съд-Монтана намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийският районен съд 1 приел, че Е. М. има заведени общо 1015 броя дела пред същия съд, като 99 % от тях са с един и същ предмет – иск за обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения за непроизнасяне по молба за възобновяване. Приел, че е налице очевидна злоупотреба с право, тъй като генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва цел за търсене на защита, а е израз на кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно неоснователни претенции. В исковата молба били въведени изначално необосновани фактически и правни аргументи. С оглед това СРС приел, че е нарушен принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК и искът е недопустим. Тези изводи били основание да бъде отказана и правна помощ на ищеца, тъй като претенцията е очевидно недопустима.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай правото на иск е упражнено недобросъвестно. В съдебната практика се приема, че при преценката дали по конкретно дело правото на иск е упражнено недобросъвестно поради заведени множество дела със сходен предмет, през относително кратък период от време, съдът следва да установи колко са другите висящи дела, кога са заведени, какъв е техният предмет, има ли самостоятелни фактически основания за различните предявени искове, а когато са за ангажиране на отговорност на държавата за вреди, следва да се установи кои са публичните органи, които представляват или упражняват правото на иск на държавата /така Определение № 3674 от 3.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2465/2026 г., IV г. о., ГК/.

Софийският районен съд е извършил служебна справка в ЕИСС, която установила, че към 21.01.2025 г. ищецът Е. М. има заведени общо 1015 бр. дела пред същия съд срещу органи на съдебната власт, сред които е и Софийски градски съд. Делата са с един и същ предмет – ищецът М. претендира обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения като непроизнасяне по молба за възобновяване. В случая ищецът отново е насочил своята претенция срещу Софийски градски съд, с твърдения, че съдът не е изпратил жалбата му до ВКС по реда на чл. 424, ал. 3 НПК, като по този начин бил лишен от ефективни правни средства за защита срещу осъждане по непредявени обвинения от АСНС и ВКС. Установеният факт, че ищецът е завел множество дела с идентичен предмет, за кратък период от време, срещу 2 един и същ ответник, води до извод, че той използва процеса не за защита на свое спорно материално право или интерес, а с цел накърняване на обществения интерес /в смисъла по чл. 57, ал. 2 КРБ/ и по този начин от една страна се затруднява функционирането на дадената институция, която е страна в процеса /в случая СГС/, а от друга страна неминуемо се затруднява и функционирането на правосъдието като цяло. Това се потвърждава и от множеството заведени дела с идентичен предмет срещу останалите органи на съдебната власт.

Наред с това, като още един аргумент, следва да се посочи, че ищецът в исковата молба въвежда твърдения и правни доводи, които изначално са неоснователни и същите, преценени в контекста на огромния брой генерирани дела срещу същия ответник и срещу останалите органи на съдебната власт, водят до извод, че е налице злоупотреба с право. Твърденията на жалбоподателя, че настоящото дело не е с идентичен предмет като останалите дела се опровергава от служебно извършената справка на СРС.

С оглед горното, МОС намира, че в случая е налице злоупотреба с правото на иск, която, както е прието в горецитираното определение на ВКС, може да бъде санкционирана с приложението на чл. 130 ГПК, което всъщност е сторил и районният съд.

За пълнота следва да се посочи, че в Определение № 4024 от 24.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2537/2026 г., IV г. о., ГК върховната инстанция е отчела факта, че по конкретното делото е извършена справка за образувани 1500 броя дела от ищеца в СГС и СРС, като косвено е посочила, че справка с такива данни опровергава твърденията за липса на факти за недобросъвестност на ищеца.

Предвид всичко гореизложено, искането за предоставяне на правна помощ не следва да бъде уважено, тъй като такава не се предоставя при очевидно недопустима претенция – арг. чл. 24, т. 2, пр. 3 от ЗПП.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19585/30.04.2025 г. по гр. д. № 3

77771/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4