Решение № 734 от 21.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100507595 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 20032152/ 26.04.2022г., постановено по гр. дело № 32276 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 64 състав, е признато за установено по отношение на П.

Г. П. и Г. Г. П. съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, при условията на разделна отговорност, по ½ ид.ч. за всеки един от тях, за сумата 919,59 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.

“****, за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 125,96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2017г.- 04.10.2019г. и сумата 27,42 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2016г.30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове за установяване на вземането на “Топлофикация София” ЕАД за цена на топлинна енергия над сумата 919,59 лева до сумата 1093,05 лева и за периода 01.04.2016г.- 30.09.2016г., за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 27,42 лева до сумата 164,97 лева и за периода 31.10.2016г.- 15.09.2017г. и за сумата 6,26 лева, представляваща обезщетение за 1 забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.10.20016г.04.10.2019г., като неоснователни.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените установителни искове е постъпила въззивна жалба от П. Г. П. и Г. Г. П.. Същите изразяват несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че са потребители на топлинна енергия. Във въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Общите условия за продажба на топлинна енергия установяват наличие на облигационно правоотношение между страните.

На следващо място, въззивниците релевират доводи, че не са изпаднали в забава по отношение на изпълнение на задължението за плащане на цена на топлинна енергия.

По отношение на вземането за цена на услугата дялово разпределение се сочи, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установява, съществуване на същото по основание и размер.

В обобщение, въззивниците се позовават на отменителното основание- нарушение на материалния закон, довело до неправилност на съдебния акт и релевират искане за отмяна на решението в атакуваната част, и постановяване на друго, с което предявените искове за установяване вземането на ищеца да бъдат отхвърлени.

В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач “Техем сървисис" ООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. П. и Г. Г. П., при условията на разделна отговорност, по ½ ид.ч. за всеки един от тях, за сумата 1093,05 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 164,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.09.2017г.- 04.10.2019г., сумата 27,42 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2016г.30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, сумата 6,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.10.20016г.- 04.10.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2019г., издадена по ч.гр.д. № 59510 по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 64 състав. След подаване на 2 възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че същите са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени доводи за оспорване основанието за дължимост на цената на топлинна енергия. Посоченото възражение е обосновано с доводи за оспорване на качеството потребител на топлинна енергия. Ответниците оспорват да са носители на правото на собственост или вещното право на ползване върху имота. Развиват съображения, че клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и лица, различни от посочените в разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика и са сключили договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Ответниците сочат, че ищецът не е легитимиран да претендира цената на услугата дялово разпределение, тъй като вземането за същата принадлежи на третото лице- помагач. По отношение на вземането за обезщетение за забава се релевират доводи, че не са изпаднали в забава. Не оспорват обстоятелството, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства- н.а. № 53, т. I, рег. № 5477, дело № 46/ 2016г. се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот чрез правна сделка- дарение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна 3 собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Първият спорен въпрос, за разрешаването на който, делото е пренесено пред настоящата инстанция, е съществува ли облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и ответниците.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот Изложеното обуславя извод, че същите са носители на правото на собственост върху имота за процесния период. Следователно, те се явяват клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени разяснения по въпроса По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. В същото е прието, че страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие е собственикът, вещния ползвател или облигационният ползвател, на когото е прехвърлена партидата. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Следователно, страна по облигационното правоотношение е собственикът на имота или носителят на вещно право на ползване.

Възражението на жалбоподателите, че не следва да отговарят по предявения иск, тъй като облигационните отношения възникват с вещния ползвател на имота, а не с формалните собственици, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Ответниците не са ангажирали по делото доказателства, че са учредили в полза на трето за процеса лице вещно право на ползване върху имота.

Според т. 1 от посоченото тълкувателното решение, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е 4 сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка дължи цената й, като договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.