Определение № 333 от 05.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Б., 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20221200900013 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 6995/31.05.2023г. от „М.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Б.“ №17, ет.4, представлявано от И.Д. -изпълнителен директор, чрез пълномощник – с искане за изменение на Решение № 42/19.04.2023г., постановено по т.д. № 13/2022г. по описа на РС Б., в частта за разноските.

Твърди се от ищеца в молбата, че с решението искът е уважен и в полза на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 1 450 лв., а действително направените такива са в общ размер от 2384 лв., от които 880 лв. за държавна такса, 876 лв. адвокатски хонорар, 550 лв. възнаграждения за допусната съдебно – компютърна експертиза и 78 лв. разходи за преводи на документи.

Твърди се, че описаните по размер и основание разноски са реално направени от страната, за което има доказателства по делото. Сочи се допусната техническа грешка списъка по чл.80 ГПК в изписване на размерите на част от претедираните разноски, поради което се иска изменение на решението, в тази част, като се присъдят действително направените такива в общ размер от 2384 лв., вместо присъдените 450 лв.

На основание чл. 248, ал.2 от ГПК, препис от молбата на ищеца с искането по реда на чл.248, ал.1 от ГПК - за изменение на постановеното решение, в частта на разноските, е връчена на ответната страна, която е подала отговор.

Искането се оспорва като неоснователно. Сочи се, че размерът на разноските е съобразен с представения от ищеца списък по чл.80 ГПК и е присъдено толкова, колкото е поискано, като се изтъква липсата на процесуална възможност за отстраняване на нередовности в списък по чл.80 ГПК.

Молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена е от страна в процеса, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК - в срока за обжалване, считано от връчване на препис от постановеното съдебно решение и при извод за 1 допустимост на молбата за изменение на постановения съдебен акт – решение, както и при представен нарочен списък с разноски по чл.80 от ГПК от тази страна до приключване на устните състезания по делото /лист 83 от делото/ - така по арг. на т. 11 и т. 8 и по арг. на противното на т.9 от Тълкувателно Решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

По същество:

По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

В случая с оглед изхода от спора от ответната страна на ищеца се дължат разноски.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Следователно според мотивите на т.1 от цитираното тълкувателно решение на ВКС се установява, че се присъждат разноски съобразно изхода от спора, но само такива, за които страната удостовери, че са направени и съответно заплатени, т.е. на възмездяване подлежат само заплатените разноски. Според становището на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

С други думи - присъждат се само тези разноски, за които се докаже от страната, че са направени по основание и размер и за които по делото са налични доказателства сред изброените и посочени в тълкувателното решение начини.

Представянето на списък по чл.80 ГПК не установява разноските, нито по основание, нито по размер, а има значение само относно допустимостта на искане за изменение на съдебния акт в частта, присъждаща разноски.

Според цитираната от самата ответна страна съдебна практика списъкът с разноски не установява направени такива по размер и по основание.

Следователно – при направено от страна искане да й се присъдят разноски, в случай на изход от делото в нейна полза, съдът дължи присъждане на действително направените такива, за които до приключване на устните състезания по делото са представени доказателства. Ето защо – искането на ищеца следва да се уважи, като се изменени решението в частта за 2 разноските, като се присъдят действително направените такива. Видно от материалите по делото е, че действителния размер внесена държавна такса е от 880 лв., а внесения адвокатски хонорар е от 876 лв. или действителния общ размер направени от тази страна разноски по делото е от 2384 лв., които следва да се заплатят от ответната страна с оглед изхода от спора.

В тази връзка, искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, е основателно.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Изменя Решение № 42/19.04.2023г., постановено по т.д.№ 13/2022г. по описа на ОС Б., в частта за разноските, като вместо сумата от 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, присъдени в последния осъдителен диспозитив да се чете: сумата от 2384,00 /две хиляди триста осемдесет и четири/ лева или последният осъдителен диспозитив на решението да се чете, както следва:

„ОСЪЖДА „Д.- С“ ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г.Д.“ № 13, област Б., представлявано от К.И.К. да заплати на Сдружение "М.",ЕИК *****, с посочени по-горе адреси и седалища на управления, сумата от 2384,00 лв. /две хиляди триста осемдесет и четири/ лв.,представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.“.

Определението, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК, може да се обжалва пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________

3