Решение № 13148 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13148 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Й. Н. Станева при участието на секретаря Й. П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Й. Н. Станева Гражданско дело № 20241110120820 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД от „Ю.Б.“ АД срещу Й. С. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 14687,69 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** от *****., ведно със законната лихва считано от 25.10.2022г. до окончателно изплащане, сумата от 2539,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019г. до 26.04.2022г., сумата от 89,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 670,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 27.08.2021г., сумата о т 360,00 лева, представляваща договорни такси, начислени за периода от 08.07.2019г. до 23.08.2021г., включващи 16 броя месечни такси за обслужване на разплащателна сметка и 23 броя такси, дължими съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка с раздел XIV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на банката, сумата от 24,00 лева, представляваща обезщетение за уведомяване за периода 20.09.2022г. до 11.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.11.2022г. по ч.гр.д. № *****г. по описа на СРС, 25-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от *****., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 15500 лева, като кредитополучателят се бил задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор. Според чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800 %. Сочи, че съгласно 1 договореното в чл. 3, ал. 2 референтният лихвен процент „*****“ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити в лева се определял от Комитета по управление на активите и пасивите на Банката - *****/ съгласно Методология на Банката за определяне на референтен лихвен процент „*****“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, представляваща неразделно Приложение № 1 към процесния договор, като кредитополучателят бил запознат със съдържанието, за което бил положил подписа си върху всяка една от страниците. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит референтният лихвен процент „*****“ на Банката бил в размер на 1,150 %. Твърди, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит страните изрично били уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. В чл. 7 от договора било предвидено, че процесният кредит ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4 погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащали на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена в последния работен ден след падежа, без това да представлява забава на Кредитополучателя по смисъла на настоящия договор. Ищецът сочи, че по аргумент от чл. 8, вр. чл. 6 от Договора за потребителски кредит погасителните вноски се изплащат в 1) брой до 5-то число на месеца, 2) безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в „Ю.Б.“ АД до 5- то число на съответния месец като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите л и х в и б и л до 05.10.2028г. Общият брой на погасителните вноски бил 120, като погасителният план бил подписан от страните по Договора за потребителски кредит и бил неразделна част от него съгласно чл. 17 от Договора. В чл. 9 от договора било предвидено, че при просрочено плащане на погасителните вноски по кредита, кредитополучателят следвало да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава. Според уговореното в чл. 14 от процесния договор при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Клаузата на чл. 19 от договора поставяла изискване всички уведомления и изявление във връзка с действието му да бъдат извършвани в писмена форма. Поддържа, че доколкото ответницата не била изпълнила в срок поетите задължения, то банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез ЧСИ ***** на 26.04.2022г.

Във връзка с последното сочи, че са сторени разходи в размер на 24,00 лева, които също претендира. Твърди и че на *****. ответницата била подписала Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, съгласно която кредитополучателят давал изричното си съгласие със средствата по обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по застрахователния пакет. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 2 предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил сключен договор със соченото от ищеца съдържание. Излага доводи за недействителност на процесния договор като твърди наличието на неравноправни клаузи в съдържанието му.

Уточнява, че договорът бил нищожен поради противоречието му със закона, излагайки подробни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, които счита за нарушени, а именно: чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Позовава се и на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа, че не ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване на кредита. Сочи, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следвало, че простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да считат за спазени законовите изисквания. В договора трябвало да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В случая не ставало ясно такса ангажимент дали била включена в ГПР и какво било нейното предназначение. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/. В договора се сочел неясен размер на възнаградителната лихва. Посочено е също, че се прилагал променлив лихвен процент, който представлявал сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползвал референтният лихвен процент „*****“ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък била предвидена хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита.

Така потребителят бил поставен в неяснота още при сключване на договора за действителния лихвен процент на кредита. В договора бил посочен ГПР 8,37%, но без да било ясно по какъв начин бил формиран. В този ГПР не била включена такса за оценка на кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и таксата за обслужване на разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво представлявал индекс „*****“, как се изчислявал, което водело до нищожност на клаузите на чл. 3 от договора. Не било ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума от 39020,62 лева и какви вземания се включвали в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът не бил написан по ясен и разбираем начин като всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ***** от *****.; че е предоставил на ответника кредит в размер на 15500 лева, че същият е усвоен; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният размер; размерът и основанието за начисляване на таксите; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен; както и сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.

В конкретния случай с определението от 13.02.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 10.04.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от *****., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 15500 лева.

Освен безспорния характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски кредит № ***** от *****., видно от който страните са договорили следните параметри: банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 15500 лева за текущи нужди, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на настоящия договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора в случай че във връзка с договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Ю.Б.“ АД, чиято премия е платима еднократно, страните по договора се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита, от сметката по чл. 2, ал. 1 по реда и при условията, посочени в чл. 13. В чл. 1, ал. 3 е посочено, че страните се съгласяват, че предвидените в чл. 5 от договора такси, платими към датата на усвояване на кредита, са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат служебно от банката при усвояване на кредита, от сметката по чл. 2, ал. 1, по реда и при условията, посочени в чл. 13. Освен таксите, посочени в чл. 5 от договора, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната операция по сметката. В чл. 2, ал. 3 е посочено, че в случай че с кредита се погасяват 4 задължения към други кредитни и/или финансови институции, с подписване на договора, кредитополучателят/ите декларират своето изрично съгласие, незабавно след заверяване на сметката по ал. 1 със сумата на разрешения кредит, банката да извърши следните парични преводи от сметката на кредитополучателя по ал. 1 с цел предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя /включващи лихви, главници, дължими такси и други разходи/ към следните кредитни и/или финансови институции: сума в размер на 6700 лева по сметка с титуляр Й. С. в ***** с цел предсрочно погасяване на задължения; сума в размер на 4450 лева по сметка с титуляр Й. С. в ***** с цел предсрочно погасяване на задължения по договор; сума в размер на 478,69 лева по сметка с титуляр Й. С. в У.Б. АД с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта; сума в размер на 1618,51 лева по сметка с титуляр Й. С. с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за овърдрафт, сключен с ЕС Д.Е..