Решение № 220 от 27.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900541 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, гр. София, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК 103829167, със седалище в гр.

Варна, да заплати на ищеца сумата в общ размер от 92 479.59 лв., както следва:

52 588.80 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по прекратен с изтичане на срока договор за наем с № Н-2/01.07.2014 год. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2022 год., м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023 год. по допълнително споразумение с изх. № 14986 от 15.11.2022 год. и сбор от разлика в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год. по допълнително споразумение № 10199 от 30.08.2023 г. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата;

1 304.10 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на задълженията на наемателя с предизвестие изх. № 9812/08.08.2024 год., получено от ответника на 12.08.2024 год. договор за наем № Н25/16.12.2019 год. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15-05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023 год. и периода 01.09- 15.09.2023 год. по допълнително споразумение с изх. № 2109 от 17.02.2023 г. и сбор от разлика в наемната цена за периода 1

15-05.-31.05.2024 год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.0818.08.2024 год. по допълнително споразумение изх. № 1909 от 07.02.2024 год. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата;

37 945.18 лв., представляваща начислена за периода 16.08.202227.07.2024 год. неустойка за забава по чл. 27 от договора върху главницата по договор за наем № Н-2/01.07.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата;

641.51 лв., представляваща начислена за периода 16.06.2023-18.08.2024 год. неустойка за забава по чл. 23 от договора върху главницата по договор за наем № Н-25/16.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са били обвързани от облигационно отношение по договор за наем № Н-2/01.07.2014 год. и № Н-25/16.12.2019 год., по силата на които ищецът има качеството на наемодател, а ответникът качеството на наемател.

Излага се, че сключеният между страните договор Н-2/01.07.2014 год., с който на ответникът са били отдадени под наем имоти – частна държавна собственост, е сключен за срок от 10 години, за сезонно ползване за периода от 15 май до 15 септември на съответната година, начиная от 25.07.2014 год.

Договорено между страните е и дължимата за имотите наемна цена, като в чл.

4 от договора е посочено, че същата подлежи на ежегодна актуализация чрез умножение на първоначално договорената по чл. 3, ал. 1 от договора наемна цена с индекса на потребителските цени за страната, обявен от НСИ, която се прибавя към последната договорена месечна наемна цена, за което страните подписват допълнително споразумение. Сочи, че такива допълнителни споразумения са били сключвани между страните за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 години, но за 2022 и 2023 години наемателят не е подписал изпратените му два броя допълнителни споразумения с изх. № 14986/15.11.2022 год. и изх.

№ 10199/30.08.2023 год., в резултат на което са натрупани задължения в размер на 22 265.42 лева с ДДС по допълнително споразумение от 15.11.2022 год., съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2022 год., м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023 год. и 30 323.38 лева с ДДС по допълнително споразумение от 30.08.2023 год., съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.-15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год., съгласно приложена на л.146 от делото справка, които суми са останали дължими поради прекратяване на договора с изтичане на срока му.

Твърди също така, че съгласно чл. 27 от договора за наема при неплащане на наемната цена в срок се дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена, начислена за периода 16.08.20222 27.07.2024 год., съгласно справка на л.147 от делото и възлизаща в общ размер на 37 945,18 лева по договор Н-2/01.07.2014 год.

Със сключения между страните договор Н-25/16.12.2019 год. се сочи, че на ответника е отдаден под наем недвижим имот – част от морска база „Китен“, като договорът е сключен за срок от 5 години, за сезонно ползване за периода от 15 май до 15 септември на съответната година, начиная от 16.12.2019 год.

Договорено между страните е и дължимата за имотите наемна цена, като в чл.4 от договора е посочено, че същата подлежи на ежегодна актуализация чрез умножение на първоначално договорената по чл.3, ал.1 от договора наемна цена с индекса на потребителските цени за страната, обявен от НСИ, която се прибавя към последната договорена месечна наемна цена, за което страните подписват допълнително споразумение. Сочи, че такива допълнителни споразумения са били сключвани между страните за 2020 и 2021 години, но за 2022 и 2023 години наемателят не е подписал изпратените му два броя допълнителни споразумения с изх. № 2109/17.02.2023 год. и изх.

№ 1909/07.02.2024 год., в резултат на което са натрупани задължения в размер н а 840.25 лева с ДДС по допълнително споразумение от 17.02.2023 год., съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15-05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023 год. и периода 01.09-15.09.2023 год. и 463.85 лева с ДДС по допълнително споразумение от 07.02.2024 год., съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15-05.-31.05.2024 год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.08-18.08.2024 год., съгласно приложена на л.148 от делото справка, които суми са останали дължими поради прекратяване на договора от страна на наемодателя поради неизпълнение на задълженията на наемателя с предизвестие изх. № 9812/08.08.2024 год., получено от ответника на 12.08.2024 год.

Твърди също така, че съгласно чл. 23 от договора за наема при неплащане на наемната цена в срок се дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена, начислена за периода 16.06.202318.08.2024 год., съгласно справка на л. 149 от делото и възлизаща в размер на 642,51 лева по договор Н-25/16.12.2019 год.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГАЛАКТИК ТУР“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на два договора за наем, но твърди, че същият е изправна страна по тях. Не оспорва и предвидената в договорите възможност по чл. 4 за индексиране на наемната цена, каквото изменение в правоотношението е настъпвало до 2021 год. Сочи обаче, че в чл. 32 от договорите е предвидена възможност на наемодателя при отказ на наемателя да подпише допълнително споразумение за актуализация на наемната цена да развали договора по вина на наемателя, поради неизпълнение на задължението му по чл. 13, което не е сторено от ищеца. По този начин излага, че същият е избрал да запази облигационната връзка и да получава договорената с последно споразумение месечна наемна цена.

3

Именно сумата по последното подписано споразумение е тази, която е фактурирана ежемесечно на ответното дружество, който е одобрил и приел плащания в този размер до прекратяване на договора. Същевременно, договорите предвиждат изменението в наемната цена да се извършва с допълнително писмено споразумение, което изключва автоматичното изменение на договора в тази му част, което тълкувано с възможността по чл.

32 от договора сочи, че договорните клаузи дава възможност на страните да запазят действието на облигационната връзка без да се подписва допълнително споразумение и без да се изменя цената. Доколкото по силата на договорните клаузи липсва възможност за автоматична актуализация на наемната цена, а само при подписано от страните споразумение, каквото не е налице, липсва и основание за дължимост на неустойка за забава върху увеличения размер на наемната цена, още повече, че договор № Н-25 е прекратен поради неизпълнение, което лишава ищеца да претендира неустойка за забава, а само такава за пълно неизпълнение, когато е уговорена.

Моли за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията си. Сочи, че действително до 2022 год. ответникът е бил изправна страна по договора, но след това, в нарушение на договорните клаузи, не е подписвал допълнителните споразумения за актуализация на наемната цена. Вместо това е депозирал на 28.06.2023 год. и 09.07.2024 год. искания за прекратяване на наемния договор в последната година на правоотношението и то, при започнал летен сезон, което искане не е прието от ищеца поради неблагоприятните последици за него. Оспорва и твърдението, че ищецът е бил съгласен с неподписването на допълнителните споразумения предвид издаваните от него фактури, което се установявало и от последваща кореспонденция между страните и проведена във връзка с горното среща. Оспорва се и твърдението на ответника, че договорните клаузи дават възможност за запазване на договорната връзка без да се подписва допълнително споразумение, за което се позовава на чл. 4, чл. 10, чл. 13, както и чл. 8 и чл. 11, ал. 1 от договора, от които е видно, че наемодателят е длъжен да актуализира цената и неподписването на допълнително споразумение за това от страна на наемателя е основание за прекратяване на договора. Оспорва и позоваването от страна на ответника на възможността на наемодателя да прекрати договора, изтъквайки го като пропусната правна възможност.

Поддържа и дължимостта на договорната неустойка за забавено плащане.

В срока по чл. 373 ГПК , ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, поддържайки релевираните вече възражения.

Сочи, че ищецът е приел запазване на договорната връзка без изменение на наемната цена, за което свидетелства, че при изпадането на забава за заплащане на една от издадените фактури ищецът е издал фактура за забава именно въз основа на непроменената наемна цена.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа предявените искове, моли за тяхното 4 уважаване и за присъждането на разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението на представителя на ответника.

От своя страна, ответното дружество, чрез редовно оправомощен адвокат, оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне и за присъждането на разноски.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че помежду им е сключен договор за наем № H-2/01.07.2014 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 5032/01.07.2014 год. на нотариус рег. № 637 в НК, по силата на който ищецът като наемодател отдава на ответника като наемател за срок от 10 години за сезонно ползване в периода 15.05. – 15.09 на съответната година недвижими имоти, частна държавна собственост, находящи се в гр. Китен, община Приморско, местност „Урдовиза“, подробно описани в чл. 1, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от него, за всеки от месеците на сезонното ползване, наемателят дължи на наемодателя наемно възнаграждение от 44 000 лв., облагаемо с 20% ДДС, с падеж 15-то число на месеца, следващ този, за който се следва то. Според чл.