Решение № 308 от 15.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103129 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№3129/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: г*** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, Бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Управителя ***.

Предявен е иск за прогласяване нищожността на сключения между Н. Г. П., ЕГН ********** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 Договор за паричен заем „Standart 30 plus” №6062030/25.07.2024г., поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди се, че на 25.07.2024г. ищцата Н. Г. П. е сключила с ответника „Вива Кредит“ АД Договор за паричен заем „Standart 3 0 plus” №6062030, по силата на който „Вива Кредит” АД е предоставил в собственост заемни средства в размер на 450 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите - 49.48% и срок за погасяване на заема 5 месеца. Сочи се, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 143.90 лв. Сочи се, че съгласно чл.4 от договора заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 95.95 лв., а Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 147.24 лв.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което според ищцата е недействителен.

Навежда се, че в договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 49.48%, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага се, че в чл.2, ал.8 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Според ищцата при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР от 49.48%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент 1 40.32%. Твърди се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Излага се, че уговорената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем клауза, според която се дължи неустойка в размер на 95.95 лв. при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, както и в противоречие с чл.16 от ЗПК.

Навежда се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Навежда се, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата чл.33, ал.1 от ЗПК.

Излага се още, че общата сума, която трябва да заплати заемополучателят за експресно разглеждане на заявка и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция е в размер на 239.85 лв., като при включването на тези суми в ГПР, той ще се промени многократно. Сочи се, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива и е налице неяснота при определяне на ГПР, което според ищцата води до недействителност на договора по чл.22 от ЗПК. Навежда се, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата чл.33, ал.1 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Вива Кредит“ АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Навежда се, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като по договора не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка. Твърди се, че договърът не е сключен при ОУ. Навежда се, че кредитополучателят е имал 14-дневен срок да се откаже от договора и да не дължи неустойка, но той не го е сторил. По отношение на допълнителната услуга за експресно разглеждане, се сочи, че същата няма задължителен характер и ищецът доброволно е пожелал да се възползва от нея. В отговора са изложени подробни правни доводи за оборване становището на ищеца.

Направено е възражение, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 от ЗАДв, поради което се възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 25.07.2024г. между „Вива кредит“ АД като заемодател и Н. Г.

П. като заемател е сключен Договор за паричен заем Standart 30 plus №6062030 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.2: размер на отпуснатия заем - 450 лв.; размер на погасителна вноска – 128.05 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 5 месеца; брой вноски – 5; първа погасителна вноска – 24.08.2024г.; последна погасителна вноска – 22.12.2024г.; фиксиран ГЛП – 40.32%; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 640.25 лв., като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по т.8; ГПР – 49.48%.

Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Договора заемателят заявява, че при подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 143.90 лв.

Съгласно чл.4 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от 2 работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на заемодателя. Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 95.95 лв. Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 147.24 лв., а общото задължение по договора става в размер на 736.20 лв.

Видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница и договорна лихва в общ размер на 99.27 лв.; такса за експресно разглеждане в размер на 28.78 лв.; неустойка за непредставено обезпечение в размер на 19.19 лв., или общият размер на месечната вноска възлиза на 147.24 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор – в този смисъл е практиката на ОС-Благоевград по идентични дела /Определение №472 от 09.05.2023г. по в.ч.гр.д.№466/2023г. на Окръжен съд-Благоевград/. В случая се твърди нищожност на договор за кредит, по който видно от представената от ответника справка /л.25/ са извършени частични плащания за главница и договорна лихва и същият не е изцяло погасен, поради което ищцата има интерес да бъде прогласена недействителността на същия.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.48% /чл.2.8/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е посочено, че представлява сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания по т.8 /чл.2.8/ и се равнява на 640.25 лв. От погасителния план обаче е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка, като по този начин общият размер на сумата, подлежаща на връщане се равнява на 736.20 лв. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

Според съда посоченият в договора ГПР от 49.48% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Както беше посочено, видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница и договорна лихва в общ размер на 99.27 лв.; такса за експресно разглеждане в размер на 28.78 лв.; неустойка за непредставено обезщетение в размер на 19.19 лв., или общият размер на месечната вноска възлиза на 147.24 лв., а общият размер на плащанията по кредита – 736.20 лв. Според съда неустойката и таксата за експресно разглеждане по същество представляват скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при 3 изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните: