Решение № 407 от 07.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Плевен, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 588/ 10. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 4800/ 2023 год., Плевенският районен съд е осъдил- на основание чл. 150 във вр. с чл. 262 във вр. с чл.143 от КТ- „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр. Плевен да заплати на Р. К. Д. от гр. Плевен сумата от 4 737, 14 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 20/ 10. 06. 2022 год. за периода от м. 06. 2022 год. до 09. 12. 2022 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /23. 08. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 5 118, 70 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 150 във вр. с чл. 262 във вр. с чл.143 от КТ- „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр. Плевен да заплати на Р. К. Д. от гр. Плевен сумата от 3 681,12 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 42/ 15. 12. 2022 год. за периода от м. 12. 2022 год. до 15. 06. 2023 год., ведно със законната 1 лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /23. 08. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 4 854, 28 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 8 6 о т ЗЗД- „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр. Плевен да заплати на Р. К. Д. от гр. Плевен сумата о т 583, 70 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатено възнаграждение за извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 20/ 10. 06. 2022 год. и трудов договор № 42/ 15. 12. 2022 год. за периода от изпадането в забава за всяко месечно трудово възнаграждение до 23. 08. 2023 год., като за разликата до предявения размер от 691, 59 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА- „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр. Плевен да заплати на адв. В. С. сумата от 1 200, 20 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция. Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК- Р. К. Д. от гр. Плевен да заплати на „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр.

Плевен сумата от 620, 21 лв., представляваща направени по делото разноски.

Със същото решение съдът е осъдил- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- „Успех Металкап ССБ“ ЕООД гр. Плевен да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 386, 83 лв.

Срещу така постановеното решение в частта му, в която предявеният осъдителен иск по чл. 150 във вр. с чл. 262 във вр. с чл.143 от КТ във връзка с трудов договор № 20/ 10. 06. 2022 год.е уважен за разликата над 702, 14 лв. до 4 737, 14 лв., в частта му, в която предявеният осъдителен иск по чл. 150 във вр. с чл. 262 във вр. с чл.143 от КТ във връзка с трудов договор № 42/ 15. 12.

2022 год. е уважен за разликата над 1 525, 33 лв. до 3 681, 12 лв., и в частта му, в която предявеният осъдителен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е уважен за разликата над 222, 22 лв. до 583, 70 лв., е постъпила въззивна жалба от „УСПЕХ МЕТАЛКАП ССБ“ ЕООД гр. Плевен. В същата се изразява становище, че в обжалваните части решението е незаконосъобразно и необосновано, като същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенския районен съд в обжалваните му части и отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемия Р. К. Д.

2 от гр. Плевен.

В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззивникът се представлява от адв. М. Б., която моли окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба и отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части.

В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззиваемият се представлява от адв. В. С., която моли окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

В производството пред Плевенския районен съд безспорно е било установено наличието на две трудови правоотношения между страните, произтичащи от сключените срочни трудови договори № 20/ 10. 06. 2022 год. и № 42/ 15. 12. 2022 год. По силата на последните ищецът е работил на длъжността „пазач- портиер“ при пълно работно време- 8 часа. Основният спорен въпрос по делото е изпълнявал ли е ищецът трудовите си задължения извън уговореното работно време през исковите периоди и оттам възникнала ли е отговорност за ответника като работодател за заплащане на положения извънреден труд. За да отговори на така поставения въпрос, първоинстанционният съд е съобразил обилната и непротиворечива съдебна практика досежно доказателствената тежест при иска по чл. 262 от КТ, която 3 може да се обобщи по следния начин: в тежест на работника/ служителя е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143 ал. 1 от КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд. Пълно доказване може да се приеме и при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /срв. решение № 226 -2011- IV г. о., решение № 136- 2014- III г. о. и други/.

При правилно разпределената доказателствена тежест първоинстанционният съд е достигнал до частично неправилни правни изводи. На практика основното доказателствено средство в процеса пред първата инстанция са били представените от ищеца копия от тетрадка за приемане и предаване на обекта. Същите са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба. Въпросната тетрадка представлява частен удостоверителен документ, съдържа изгодни за ищеца факти и доколкото не носи подпис на представител на ответното дружество и не са налице данни управителят на същото или упълномощено от него лице да е нареждал или одобрявал воденето й, отразените в нея записвания са непротивопоставими на ответника. Отделно от това следва да се съобрази заключението на назначената съдебно компютърно- техническа експертиза, от което се установява, че оригиналните снимки на 19 копия от тетрадката, представена от ищеца, не са открити на телефона му, т. е. липсват файлове, от които да се установи достоверната дата на заснемането на документите и съответно извършвани ли са технически манипулации върху същите. Показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Е.Г. и Г.Х. също не могат да бъдат основа, на която да се направят категорични изводи относно спорните обстоятелства по делото. И двамата свидетели дават общи сведения за организацията на работа на пазачите в ответното дружество, но конкретни данни за дежурствата на ищеца през процесните периоди липсват. Освен това към момента на постъпването на ищеца на работа в ответното дружество 4 трудовото правоотношение на свидетеля Г.Х. вече е било прекратено, така че този свидетел няма никакви преки и непосредствени впечатления и наблюдения от трудовата дейност на ищеца. При това положение въззивната инстанция приема, че твърденията в исковата молба за положен и незаплатен извънреден труд- 744 часа по първия трудов договор и 658 часа по втория договор или общо 1 402 часа- остават недоказани. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 7242010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си.

Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.

В заключение може да се обобщи, че доводите на въззивника за необоснованост на мотивите на решението на първоинстанционния съд и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон са основателни.

Обжалваното решение № 588/ 10. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 4800/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е частично неправилно.

Същото следва да бъде отменено в следните му части: в частта, в която предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 20/ 10. 06. 2022 год. за периода от м. 06. 2022 год. до 09. 12. 2022 год. е уважен за разликата над 702, 14 лв. до 4 737, 14 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /23. 08. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата; в частта, в която предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 42/ 15. 12. 2022 год. за периода от м. 12. 2022 год. до 15. 06. 2023 год. е уважен за разликата над 1 525, 33 лв. до 3 681, 12 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /23. 08. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата, и 5 в частта, в която предявеният иск за присъждане на лихва за забава върху неизплатено възнаграждение за извънреден труд по трудово правоотношение на основание трудов договор № 20/ 10. 06. 2022 год. и трудов договор № 42/ 15. 12. 2022 год. за периода от изпадането в забава за всяко месечно трудово възнаграждение до 23. 08. 2023 год. е уважен за разликата над 222, 22 лв. до 583, 70 лв.

Вместо това следва да се постанови ново решение, с което в горепосочените части исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Решението следва да бъде отменено и в частта досежно направените деловодни разноски и присъдената държавна такса. Съразмерно с отхвърлената част от исковата молба и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в първата инстанция в размер на 1 618, 27 лв., както и разноски във въззивната инстанция в размер на 1 131, 05 лв. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 и чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 922, 75 лв. На основание чл.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/598ba963-a883-4fa5-b87d-b011a3c325e3