Решение № 840 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20261100501274 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. З. Г. ЕГН **********, М. Б. Г. ЕГН ********** и Р. Б. Г.

ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия Б.И. Г. ЕГН ********** срещу Постановление за отказ на частен съдебен изпълнител М.Б. от 13.01.2026 година да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380407259.

Жалбоподателите намират отказа за незаконосъобразен, тъй като по делото има период по-дълъг от 2 години, в който няма поискани или извършени изпълнителни действия, което е довело до прекратяване на изпълнението по право. Това намират да е настъпило 21.07.2016 г., когато са изминали две години от последното извършено изпълнително действие, а именно – налагане на запор на трудовото възнаграждение на починалия Б. Г. на 21.07.2014 година. Счита, че молбите на взискателя от 01.02.2016 г. и 09.03.2017 година са бланкетни, без конкретизация на искането и съответно - не са предприети същински изпълнителни действия. Намира, че дори в случай, че се приеме, че отправянето на подобен вид искания към съдебния изпълнител може да се приеме за изпълнително действие, то перемпцията е настъпила най-късно на 09.03.2019 г., а следващите молби са подавани през период, по-дълъг от 2 години, когато изпълнителното производство е прекратено по силата на закона (ех lege). Отделно намират, че подадената от взискателя на 02.07.2025 г. молба също не може да бъде взета предвид, тъй като наследодателят Б. Г. е починал на 27.05.2025 г. и жалбоподателите не са били надлежно конституирани в качеството на наследници.

Посочват и че поради нередовност на молба, в която не е посочен изпълнителен способ и която подлежи на връщане, същата не може да прекъсне давността и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендират разноски.

Взискателят намира жалбата за неоснователна, а постановения отказ – за правилен и законосъобразен. Сочи, че конкретния случай изпълнителното производство спира ех lege (вкл. по чл. 432, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 229, ал. 1,т. 2 и т. 3 от ГПК) и за периода на спиране давност и перемпция не тече. От друга страна, поддържа, че е подавал регулярно молби за предприемане на изпълнителни действия (напр. на 01.02.2016г., 09.03.2017г., 1

04.05.2020г. и на 02.07.2025г.), като е сочел и конкретни изпълнителни действия, а за периода до 26.06.2015г. са приложими постановките на ППВС № 3/1980 г. Настоява, че не е изминал двугодишен непрекъснат период, без да са извършвани изпълнителни действия или пък взискателят да не е искал такива, а и още повече - предвид упълномощаването по чл. 18 от ЗЧСИ. Намира за приложимо също и Тълкувателно решение № 2/2023г., постановено по т.д.

№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, според което всяко ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Претендира разноски.

В мотивите си, съдебният изпълнител поддържа становище за неоснователност на жалбата, поради това, че няма изтекъл двугодишен период при условията на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. В тази връзка, застъпва становището, че по делото регулярно са постъпвали молби за извършване на изпълнителни действия.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил кои точно действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие, както е в случая.

Изпълнително дело № 20148380407259 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 11.07.2014 година по молба на взискателя ТОПЛОФИКАЦИЯ АД и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 15.05.2014 г., по гр.д. № 19859/2013 г. Районен съд София. 87 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 09.12.2013 година.

На 23.08.2014 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, а на 25.07.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от данните по делото, действително с молби от 01.02.2016г., 09.03.2017г., 04.05.2020г. и на 02.07.2025г. взискателят е искал извършване на справки и извършването на изпълнителни действия по делото. В молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители - да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя способа на изпълнението.

Установено е също така, че длъжникът е починал на 25.07.2025 година, а на 28.07.2025 година съдебният изпълнител е конституирал и едновременно с това е изпратил покани за доброволно изпълнение до неговите наследници, съобразно дела в наследството на всеки от тях.

Съгласно чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Целта на нормата е да бъдат прекратени производствата, по които взискателят демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането, която обективира в бездействие. В ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС се сочат изпълнителните действия, прекъсващи давността. Понятието за давност има отношение и към перемпцията, но доколкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да тече от последното изпълнително действие, което от своя страна пък е началният момент на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтичането му води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не погасява материалното право, т.е. няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително удовлетворяване. В този смисъл настоящият състав намира и че следва да се тълкува цитираното от взискателя Решение № 37 от 24 февруари 2021г. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година. Както, обаче, 2 е посочено в това решение, както и в решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г. ІІІ ГО на ВКС, и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО на ВКС и др., се касае за различни правни институти, с различни правни последици - давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Следователно, за да се приложи правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е необходимо кумулативното наличие на две положителни предпоставки - първата, липсата на активно поведение от страна на взискателя, и втората, неговото бездействие да е продължило определен период от време - поне две години, считано от последното валидно (поискано или извършено) изпълнително действие, и една отрицателна - делото да не е за издръжка.

Поради това, макар прекъсващи давността по отношение на материалното право да са единствено същинските изпълнителни действия, съобразно посоченото тълкувателно решение, то по отношение на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя, прекъсващи този срок действия са и молбите и отправени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, сочещи на проявена от него активност и заинтересованост от хода на производството.

На следващо място, в хипотезата по чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, като в течение на изпълнителното производство се констатира период за повече от две години, в който да не са поискани или извършени изпълнителни действия.

С молба от 09.03.2017 година (до тази дата няма непрекъснат период от две години, в който да са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) взискателят е поискал налагане на запор на вземанията по банковите сметки на длъжника и запор на трудовото възнаграждение. Следващото поискано от съдебния изпълнител (като в периода от 09.03.2017 година не се установяват извършвани служебно изпълнителни действия, предвид упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ) изпълнително действие от взискателя е по молба от 04.05.2020 година. Тоест, на 09.03.2019 година е настъпила перемпция и изпълнителното производство е прекратено по силата на установеното в процесуалния закон, още преди смъртта на общия наследодател и конституиране на наследниците. Това е така, тъй като двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от датата на последното извършено изпълнително действие по делото, респ. от датата на последната молба за извършване на такова, ако изпълнителното действие не е било извършено по причини, за които взискателят не отговаря - в този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г. О. на ВКС и Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г. О. на ВКС.

За пълнота и във връзка с възраженията на страните следва да се посочи, че съдебната практика приема, че включително и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция", а след датата 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, като тя има значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело.

3

Следователно, постановеният отказ е незаконосъобразен, а развитите доводи на съдебният изпълнител, взискателя и цитираната практика във връзка с последващите изтичане на срока искания и съответно – извършени изпълнителни действия е неотносима в конкретния спор. Не е налице пречка за образуване на ново изпълнително производство, както е посочил в мотивите и съдебният изпълнител. Тоест, взискателят има възможност отново да инициира принудително изпълнение и в този случай съдебният изпълнител е длъжен да образува ново изпълнително дело, по което да продължи изпълнението въз основа на представения изпълнителен лист.

Предвид изхода от производството На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокат и държавна такса в размер общо от 423,04 евро, тъй като такива се претендират и да представени съответни доказателства за това да са сторени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Р. З. Г. ЕГН: **********, М. Б. Г. ЕГН: ********** и Р. Б. Г.

ЕГН: **********, в качеството им на наследници на починалия длъжник Б.И. Г. ЕГН:

********** Постановление от 13.01.2026 година за отказ на частен съдебен изпълнител М.Б. да прекрати производството по изпълнително дело № 20148380407259, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ПРОГЛАСЯВА за настъпило по силата на закона прекратяване на производството по изпълнително дело № 20148380407259 по описа на ЧСИ М.Б., на основание чл. 433, ал. 1, т.