Присъда № 49 от 27.02.2023, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И от 07.03.2023 г. към Присъда № 49/27.02.2023 г., постановена по НЧХД № 685/2023 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на Й.И. И. против П.Т.Т., с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. **, ал. 1 НК, а именно за това, че на 04.01.2023 г., в гр.

Пловдив, с молба № **04.01.2023 г., депозирана по гр. дело № **/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П.Т.Т. е приписал престъпление на Й.И. И., като е заявил следното: „Твърдим, че подписаната декларация е невярна, защото от молбите, приложени по делото е видно, че Й. И. сам признава, че е придобил 3/6 идеални части от акции от капитала на „Бони Холдинг“ АД, ЕИК: 110012468…“.

В съдебно заседание поверениците на частнаия тъжител, адв. Б.Й. и К.Й., считат, че престъплението е безспорно доказано. Молят съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответно наказание. Претендират и разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия, адвД.Н. оспорва обвинителната теза, като моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение.

От своя страна подсъдимият Т. отрича извършването на повдигнатото му обвинение и моли да бъде признат за невинен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.Т.Т. е роден на ** г. в гр. Пловдив, живее в същия град, б.,б.гр., разведен, с висше образование, работещ като ***, с ЕГН: **********.

Подс. Т. упражнявал ** професия. В това си качество той бил ** ** по гр. дело № **/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Във връзка с представена от насрещната страна декларация в лицето на ЧТ Й.И. И., във връзка с депозирана молба за освобождаване от държавни такси, подс. Т. направил оспорване на съдържащото се в тази декларация, излагайки становище пред съда в нарочна писмена молба, че представената декларация е невярна, тъй като насрещната страна притежавала голям брой акции от капитала на търговско дружество. Тъй като частният тъжител се почувствал оклеветен от това твърдение, същият депозирал частна тъжба в РС-Пловдив, с която повдигнал обвинение срещу подсъдимия за нанесената му клевета, изразила се в приписване на извършено документно престъпление, с което го е предал на съд за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. **, ал. 1 НК.

Посочените по-горе данни се установяват от приобщените като писмени 1 доказателства по делото, както следва: Молба от 04.01.2023 г. от П.Т.Т., депозирана по гражданско дело № **/2022 г. по описа на ПОС, XV гр. състав, в която се съдържат инкриминиратните в тъжбата изявления; Определение № **/04.01.2023 г., постановено по ГД № **/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на ЧТ Й. И. за освобождаване от дължими такси и разноски по делото, тъй като съставът на съда е приел, че ищецът не е декларирал всичките си активи; Искова молба, депозирана до Софийски градски съд от Й.И. И. с правно основание чл. 135 ЗЗД; Искова молба, депозирана до Окръжен съд - Пловдив от Й.И. И. с правно основание чл. 135 ЗЗД; Молба от 02.12.2022 г. за освобождаване от държавна такса, депозирана от Й.И. И. до Окръжен съд – Пловдив, ведно с Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която Й.И. И. е декларирал нулеви доходи и липса на имущество; Препис извлечение от Акт за смърт по отношение на Б.Г.Н.; Удостоверение за наследници; Решение № **/14.10.2014 г., постановено по гр. дело № **/2014 г. по описа на Софийски районен съд за приемане на наследство по опис;

Договор за продажба на наследство от ** г.; Анекс № 1 към Договор за продажба на наследство от ** г.; Анекс № 2 към Договор за продажба на наследство от ** г.; Решение от ** г., постановено по т.д. № **/2018 г. по описа на Софийски градски съд; Справки от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ; Молба от 21.12.2022 г. от Й.И. И. до Окръжен съд-Пловдив, с която се отстраняват допуснати нередовности в молба за освобождаване от държавни такси и разноски по делото; Удостоверение за семейно положение, съпруг/а, деца; Уверение от УНСС; Справка за актуално състояние на всички трудови договори на Й.И. И.; Определение № ** от 13.01.2023 г., постановено по ГД № **/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с която Й.И. И. е освободен от плащане на ДТ и разноски в производството по делото; Отговор от Адвокатско дружество „Т. и Д.“ на Покана за доброволно изпълнение от Й.И. И.; Решение № **29.08.2019 г., постановено по ГД № **/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което с дава разрешение за продажба на наследство; Договор за продажба на вземания и права от 09.11.2022 г.;

Потвърждение за извършено прехвърляне на парични вземания и права на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Договор за паричен заем от 28.04.2022 г.;

Договор за особен залог на търговско предприятие от 28.04.2022 г.; Устав на „П.А.“ ЕООД; Устав на „П.А. Финанси“ ЕАД; Препис от Определение на Софийски апелативен съд, с което Й.И. И. е освободен от ДТ и разноски по гр.д. № **/2022 г. на СГС; Определение № **/22.02.2023 г., постановено по ТД № **2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Й.И. И. за освобождаване от ДТ и разноски;

Разпореждане № **/16.01.2023 г., постановено по ТД № **/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната искова молба, депозирана от адв. Й. и адв. Й.ов поради неотстраняване на нередовности.

Съдът кредитира тези писмени доказателства, като обективно отразяващи документираните в тях фактически констатации. Така или иначе 2 по-голямата част нямат отношение към предмета на доказване в настоящето производство, но съдът ги цени доколкото спомагат за изясняване на отношенията, в които се намират страните. Така или иначе в случая обвинението, повдигнато на подс. Т. се основава на конкретно представено по делото писмено доказателство, а именно Молбата от 04.01.2023 г., депозирана от П.Т.Т., в качеството му на ** ** по гражданско дело № **/2022 г. по описа на ПОС, XV гр. състав, в която се съдържат инкриминираните с тъжбата изявления.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на производството доказателства, намира обвинението за недоказано. В конкретния случай не се спори, че с молба № **04.01.2023 г., депозирана по гр. дело № **/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, подс. П.Т.Т., в качеството си на ** ** на страна по гражданско делото, във връзка с упражянваната от него **, е заявил следното: „Твърдим, че подписаната декларация е невярна, защото от молбите, приложени по делото е видно, че Й. И. сам признава, че е придобил 3/6 идеални части от акции от капитала на „Бони Холдинг“ АД, ЕИК: 110012468. В тази връзка може да се каже, че спор по фактите няма, а и така или иначе същите се установяват по категоричен начин от събрания по делото писмен доказателствен материал, който по един обективен начин внася по делото данни за фактите от значение за делото. Спорен е въпросът, дали с изложените твърдения, подс. Т. е извършил престъплението клевета, която да е нанесена публично. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Инкриминираното деяние е несъставомерно. Няма спор в теорията и практиката, че съставът на престъплението “клевета” може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено. Предмет на престъплението “клевета” могат да са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В конкретния случай със заявеното от подс. Т. в молбата му, в качеството му на ** ** по гражданско дело, последният не твърди нито позорящи за честта и достойнството на тъжителя обстоятелства, нито пък му е приписал извършването на престъпление, така, както се твърди в тъжбата.

Касае се за субективен прочит на изразено адвокатско становище, 3 представляващо израз на упражняване на правото му да оспори направено твърдение или представен документ от насрещната страна в съотвеното съдебно производство. В конкретния случай подс. Т. е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата - да изрази мнението си свободно с цел защитата правата на доверителя си, като съдът счита, че същият не е излязъл от пределите на свободно изразяване, накърнявайки неправоморно правната сфера на друго лице. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав взе предвид обстоятелството, че твърдението на адв. Т. не е голословно, напротив – същото е аргументирано и базирано на конкретни писмени доказателства и на знание във връзка с участието му в други съдебни производства със същата страна, а именно че частният тъжител И. има вземане в размер на 3 064 000 лева, което според становището на подс. Т., в качеството му на лице, упражняващо ** професия и на ** ** в конкретното гражданско производство, това вемане е следвало да се декларира. Касае се за правна оценка на обективен факт от действителността, решен по различен начин от различни съдебни състави, видно от представените като писмени доказателства преписи от съдебни актове. Своята правна оценка на декларираното от частния тъжител е дал и подс. Т., изразявайки становището си в депозираната молба. Доказателство, че това становище не е произволно е фактът, че състав на СГС се е произнасъл в същия смисъл в деня, в който подс. Т. е депозирал инкриминираната молба пред пловдивския съд. В този смисъл е и представеното като писмено доказатество Определение № **/04.01.2023 г., постановено по ГД № **/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на ЧТ Й. И. за освобождаване от дължими такси и разноски по делото, тъй като съставът на съда е приел, че ищецът не е декларирал всичките си активи. Последното е в потвърждение и на заетата от подс. Т. позиция, че депозираната нулева декларация от частния тъжител не отговаря на действителното му имуществено състояние. Горното пък е показателно за това, че заявеното от адв. Т. не е имало за цел приписване на престъпление, извършено от частния тъжител И., защото е представил в молбата си коректно изложени факти, въз основа на които решаващият съд е могъл да формира свой извод. С депозираната молба подс. Т. е оспорил твърдение на частния тъжител пред гражданския съд, като е поставил на вниманието на съда своята правна позиция.

В своята практика ВКС не веднъж е посочвал, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност когато става дума за съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. В случая се касае за поддържане на определена процесуална позиция, подлежаща на доказване или опровергаване. Европейският съд по правата на човека в редица решения подчертава, че Конвенцията за правата на човека изисква свобода на 4 изразяване на защитниците пред съда, която “да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция”. В случая подсъдимият Т. е осъществил именно тези си права, поради което не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението “клевета“.

Предвид всичко гореизложеното съдът призна подс. Т. за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. **, ал.