Решение № 132 от 13.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500155 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 12/12.01.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски окръжен съд, поправено с Решение № 42/22.02.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски окръжен съд е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, с адрес на управление: гр. София, *** Б да заплати на К. В.

М., ЕГН ********** от с. Я., общ. Габрово, *** сумата от 9 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на К.Х. М., настъпила на 09.10.2022 г., в следствие на ПТП от 23.09.2022 г., по предявен частичен иск от сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на К.Х. М., настъпила на 09.10.2022 г., в следствие на ПТП от 23.09.2022 г. за горницата над уважения размер от 9 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва за периода 30.09.2022 г. до 03.02.2023 г., като неоснователна. С решението е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, с адрес на управление: гр. София, *** Б да заплати на 1 сумата от 360 лв. - държавна такса, както и сумата от 5 лв. – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената държавна такса, в полза на Окръжен съд – Габрово. Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, с адрес на управление: гр. София, *** Б да заплати на адв. П. К. от САК сумата от 1 170 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗАдв. Осъден е К. В.

М., ЕГН ********** от с. Я., общ. Габрово, *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, с адрес на управление: гр. София, *** Б сумата от 174 лв. - разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б, представлявано от К.Ч. и Б.В. – изп. директори, чрез юриск. Ю. К. против Решение № 12/12.01.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски окръжен съд, поправено с Решение № 42/22.02.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част било неправилно, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и проверени по делото доказателства. Излага се, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод за преживени особено тежки и интензивни вреди за ищеца, като при него и починалият му дядо се установявали типичните нормални отношения присъщи за родствената им връзка и липсвали конкретно установени обстоятелства, сочещи претърпени морални вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите. На следващо място се излага, че при определяне на обезщетението бил нарушен чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение от първоинстанционния съд в размер на 30 000 лв. (при претендирано от ищеца такова в размер на 20 000 лв.) било завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.

Направено е искане да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. В. М., ЕГН ********** от с. Я., Община Габрово, ***, със съд. адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, чрез адв. П. К. от САК.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.

Неоснователни били възраженията, че в настоящото производство не била доказана трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца, както и продължителността на търпените болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Неоснователни били и възраженията срещу приетия от съда размер на присъденото обезщетение при твърдения за допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД.

Подадена е и въззивна жалба от К. В. М., ЕГН ********** от с. Я., Община Габрово, ***, със съд. адрес: гр. К., ***, офис 10, чрез адв. П. К. от САК против Решение № 12/12.01.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски 2 окръжен съд, поправено с Решение № 42/22.02.2024 год., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част за сумата над 9 000 лв.

(неимуществени вреди) било в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, но неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение било занижено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е прието, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

Неправилно била и определена и датата, от която са дължи законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск до пълно предявения му размер от 20 000 лв., ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121717407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б, представлявано от К.Ч. и Б.В. – изп. директори.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установил, че макар и да не е измежду близките на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие – К.Х. М.

(негов дядо), съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., е измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на негов близък, а именно че е изградил с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания, извън обичайните, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., като прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е намалил същото със 70%, като е присъдил обезщетение в размер на 9 000 лв. Относно началната дата за присъждане на законната лихва е приета – 03.02.2023 г. - датата на уведомяване на застрахователя от страна на пострадалия.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е посочил в диспозитива си, дори и след проведеното производство по чл. 247 от ГПК, че отхвърля предявения частичен иск. След допуснатото по реда на чл. 214 от ГПК изменение на иска с протоколно определение от 13.12.2023 г. искът от К. М. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София е предявен в пълния си претендиран размер от 20 000 лв. и той вече не е частичен. Този пропуск на съда обаче не може да бъде отстранен от настоящия състав на съда по реда на инстанционния контрол, а само по реда на ново производство за поправка на очевидна фактическа грешка. Това обстоятелство обаче не съставлява такъв пропуск, който 3 би могъл да повлияе на настоящата въззивна проверка.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 03.02.2023 г. К. В. М. е предявил претенциите си (л. 31 от д.) за изплащане на застрахователно 4 обезщетение, по които застрахователят е отказал да плати обезщетение.

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писменият отговор на въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените им неимуществени вреди; както и дали починалият К. М. със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя.