Решение № 226 от 31.01.2014, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 226

31.01.2014г., гр.Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове: Фаня

Рабчева

Тоско

Ангелов като разгледа докладваното от съдията

Ф.Рабчева гр.д.№ 3883/ 2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.463, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от

Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК ********* – гр.Пловдив, представлявана от председателя Р.

П.Б. чрез процесуалния си представител адв.Н. П.Р.,***, с посочен адрес на адв.кантора: гр.Пловдив, бул.” Шести септември”, № 154, ет.1 против Разпределение на постъпили суми от публична продан на недвижим имот от 11.04.2013г. на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№ 757, район на действие ОС – Пловдив по изп.д.№ 00399/ 2011г., по присъединени изп.д.№ 00400/

11г и по присъединени изп.д.№ 00246/ 2012г. ., както и против Постановление за възлагане от 24.01.2013г. относно недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. ид.ч. от поземлен имот № 000308, находящ се в землището на с.Куртово конаре, община Стамболийски, обл.Пловдивска с площ на имота от 1, 364 дка с начин на трайно ползване – друг селскостопански терен, осма категория на земята, в м.

„Вълев мост”, при описани граници , заедно с всички подобрения и приращения, направени в него. По изложени подробни оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваните актове на съдебния изпълнител и даване указания на съдебния изпълнител за съставяне на ново разпределение.

Постъпило е възражение от Н. П.

Г. от гр.Стрелча и посочен адрес за кореспонденция: гр.Пловдив, ул.”Р.Димитриев”, № 37, ап.14 , първоначален взискател по изп.д.№ 00399/ 2011г. на ЧСИ Ат.Атанасов, оспорва жалбата и моли да не се уважава, като се потвърдят действията на ЧСИ Ат.Атанасов като правилни и законосъобразни.

Ответникът по жалбата В. Р. К., длъжник в изп.процес, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Никола Видев, по изп.д.№ 00399/ 2011г., към което са присъединени: изп.д.№ 00400/11г по описа на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№ 757, прехвърлено със заповед № 697/05.08.2013г. на Министерство на правосъдието на ЧСИ Н.Видев, рег.№ 759, район на действие ПОС, преобразувано под № 4063/ 2013г. Заявява се становище за основателност на жалбата в частта, в която в обжалваното разпределение са включени разноските и по изп.д.№ 400/11г и № 246/12г., тъй като привилегировани по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД са разноските по изп.д.№ 399/12г., по което е извършена публичната продан; основателно се намира и възражението и за начислените такси по т.1, т.2 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ, при което в разпределението не са отделени изплатените от взискателя първоначални такси от начислените такива в полза на ЧСИ; основателно се сочи да е и възражението за това, че има данни за дължими от длъжника суми към държавата, които не са включени в разпределението; неоснователно се намира възражението за размера на начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ; относно размера на адв.възнаграждение се счита, че не е била оспорен от длъжника, като за редуцирането му се предоставя на съда.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбоподателят има качеството на присъединен взискател в качеството на ипотекарен кредитор, чиито вземания са присъединени за събиране с удостоверение изх.№ 1370/ 01.02.2013г. по изп.д.№ 20128290400064/ 2012г. по описа на ЧСИ З.Добринова, рег.№ 829 с длъжник В. Р. К..

Изп.производство е образувано изп.д.№ 00399/2011г по описа на ЧСИ Ат.Атанасов е инициирано от първоначалния взискател Н. П. Г. за събиране на вземане по изп.л. от 20.06.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 11051/ 2011г. на РС- Пловдив срещу длъжника В.Р.

К.

С обжалваното разпределение са разпределени суми след проведена публична продан от 18.09. до 18.10.2012г. на описания имот, собственост на длъжника В. Р. К., в резултат на което издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2103г., с което посочения имот е възложен на Н. П.Г..

1. На първо място обжалваното разпределение се счита за неправилно и незаконосъобразно за това, че с него не се разпределя достигнатата при наддаването при публична продан предложена цена от 26 250 лева, като в постановлението за възлагане на недв.имот наддаването не е отразено и извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена продажна цена от 26 250 лв и неясно е била вписана по-ниска цена – 13 125 лева, поради което се счита, че по този начин противозаконно се укрива 50% от цената при наддаването и се разпределя само половината от продажната цена. В тази насока се сочи, че постъпилото наддавателно предложение от взискателя Н. П.Г. било единствено и саморъчно написано, в което записано, че за ½ ид.част от описания имот същият предлага сумата от 26 250 лева, след което същият обаче не заплатил цялата продажна цена , а само сумата от 13 125 лева. С оглед на това се счита, че е налице нарушение на чл.496, ал.1 и чл.495 ГПК поради невнасяне на цялата продажна цена.

2. Сочи се, че е налице объркване в процесуалния ред за извършване на разпределение и за издаване на постановление за възлагане на имота, в каквато насока следва да се има предвид, че събраната сума не е постъпила от трето лице – наддавач в публичната продан, а имота е възложен реално на първоначалния взискател по дело № 399/ 11г. , който не се явявал привилегирован взискател и сумата не може да покрие всички задължения на всички взискатели , поради което съобразно чл.460 ГПК съдебният изпълнителя е трябвало да направи разпределение, с което да посочи взискателят Н. Г. каква сума има право да получи като разноски за обезпечаването на вземането си и след това да му посочи каква сума следва да заплати в полза на ипотекарния кредитор – кооперацията.

3. Обжалваното разпределение се сочи да е издадено в нарушение на чл.459 и чл.460 ГПК, както и чл.136 ЗЗД. Процесният имот е в режим на СИО между съпрузите В. К. и С. К. , с оглед НА № 163/2001г. на нотариус Иво Гонев.

Учредената в полза на жалбоподателя като ипотекарен кредитор договорна ипотека с НА № 62/2008г. на нотариус В.Благоева е във връзка със сключен договор за кредит със заемополучателката

С. К. по договор за кредит № 2107/ 2008г. в размер на 50 000 лева.

Вземането на жалбоподателя-взискател е по обявен за предсрочно изискуем необслужвания договор за кредит , с оглед на което по изп.д.№ 64/ 12г. на ЧСИ З.Добринова проведени прин.действия – възбрана и опис на имота.

Във връзка с горните факти се възразява, че изп.д.№ 399/ 11г., № 400/11г. и 246/12г. с длъжник В.

Р.К., вземанията на взискателите не се ползват с обезпечение и предимство, поради което неправилно ЧСИ е включил в разпределението всички разноски и по трите дела, които са били образувани при него при неправилно приложение на чл.136 ГПК. Излагат се възражения и относно включените в т.1, т.2, т.3 и т.4 такси и разноски.

4. Възразява се относно включването в разпределението на разноските на взискателите за адв.хонорари по трите изп.д. № № 399/11, 400/11 и 246/12г., а именно общо сумата 10 050 лева, които вземания не се ползват с привилегия пред ипотекарния кредитор и не се включват в разноските за обезпечаване вземането на взискателите, в които се включват само разноски за възбрана и опис.

5. На следващо място прави се възражение срещу размера на адв.хонорари по посочените три изп.дела №№ 399/11, 400/11 и 246/12г. като се сочи, че са свръх-прекомерни, несъобразени с размера на самия дълг по делата и с Наредба №1/ 2004г на ВАС, както и по изп.д.№ 399/11г при образуването му са представени два отделни договора за правна защита и съдействие за двама адвокати, поради което нарушена разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК; съответно по изп.д.№ 400/11г. вписаната сума за адв.хонорар представлява 50% от вземането, както и по из.д. 246/12г хонорарът също е необосновано завишен. С оглед на това се иска намаляване на тези хонорари до минималните такива според посочената наредба.

6. Възразява се също, че преди и при извършването на разпределението не е изискана справка от ТД на НАП-Пловдив за размера на задълженията на длъжника към държавата въпреки постъпилата справка от НАП на 30.08.2012г. за наличие на образувано публично изп.д. в НАП, както и ТД на НАП на са призовани за разпределението, при което единствено ипотекарният кредитор има предимство пред държавата.

7. Обжалването на извършеното разпределение се свързва с липса на законно издадено постановление за възлагане като се сочи, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата продажна цена.

Жалбоподателят в качеството на присъединен взискател съобразно чл.457, ал.1 и сл. ГПК има същите права в изпълнителното процес, каквито има и първоначалният взискател. Следователно в това качество би могъл да обжалва тези действия и актове на съдебния изпълнител, които е легитимиран да обжалва и първоначалният взискател в изпълнителното производство. От така описаното изложение на жалбата, в частта й на т.1, т.2 и т.7, е видно, че присъединеният взискател обжалва Постановлението за възлагане на недвижимия имот, предмет на опис, възбрана и проведена публична продан, по отношение на който действително в полза на жалбоподателя е налице редовно учредена договорна ипотека, обезпечаваща вземането на същия срещу длъжника като заемополучател по договор за кредит. Съобразно законово регламентираната хипотеза по чл.435, ал.3 ГПК, в която взискателят може да обжалва постановлението за възлагане, предпоставка за реализиране на това право е същият да е участвал като наддавач в публичната продан. В случая жалбоподателят

– взискател не е имал качеството на наддавач в провеждана публична продан по отношение на процесния имот, поради което не може да се приеме, че жалбата в тази й част се явява допустима. Като недопустима в тази част ще се остави без разглеждане, а образуваното производство в тази част по делото ще се прекрати.

Оплакването по т.3 от жалбата е за нарушение на разпоредбата на чл.459 ГПК, предвиждаща присъединяване на - в случая - ипотекарния кредитор. Видно от уведомление изх.№ 011917/ 17.08.2011г. , връчено на същата дата – 17.08.2011г. , се констатира, че жалбоподателят като ипотекарен кредитор по отношение на имота, за който е учредена договорната ипотека, е уведомен за образуваното изп.дело срещу длъжника, както и за това, че изпълнението е насочено към същия имот. С оглед на това задължението на съдебния изпълнител по приложение на чл.459, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК с оглед присъединяване на настоящия жалбоподател в качеството му на взискател по делото не може да се приеме, че не е изпълнено.

В тази част на жалбата се възразява и относно нарушение на разпоредбата на чл.460, ал.1, пр.І ГПК във връзка с отделяне на сумите, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Тези възражения се припокриват с формулираните такива по т.4 от жалбата, а именно включените в обжалваното разпределение разноски за предпочтително удовлетворение наред с тези по образуваното първоначално изп.д.№ 399/11г. и тези по изп.д.400/11г. и 246/12г. на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

С обжалваното разпределение е посочено от съдебния изпълнител включването „съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на първо място вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, поради което от получената сума следва на първо място да се удържат разноските по изп.д. № 00399/11г. и разноските за ЧСИ”, посочени конкретно в т.1 и т.2 , както и такива „по изп.д.№ 00400/11г. и изп.д.№ 00246/12г.”, при което удържане на сумите за адв.хонорари, както следва: 4 200 лв и 2 700 лева – адв.хонорари по изп.д.№ 00399/11г.;

2 500 лв- адв.хонорари по изп.д.№ 00400/11г. и 650 лв – адв.хонорари по изп.д.№ 00246/ 12г. В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.136, т.1 ЗЗД предвижда с право на предпочтително удовлетворение да се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от тези кредитори, които осигуряват изпълнението чрез тези разноски. В случая следователно с право на предпочтително удовлетворение следва да се ползват вземанията на първоначалния кредитор по първото образувано изп.дело, което се явява настоящото, а именно изп.д.№ 00399/ 11г. Вземанията за разноски на кредиторите по присъединените изп.д. № 00400/11г. и 00246/12г. не следва да се ползват с право на предпочтително удовлетворение, поради което не следва приложение на чл.136, т ЗЗД спрямо тях.