Решение № 696 от 18.12.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Монтана, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630101233 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен установителен иско искове по чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. чл. 422 ГПК от „Застрахователно едноличено акционерно дружество Б В И“ ЕАД срещу Ц. П. В. за заплащане на сумата 1000 лева – предствляващо частно суброгационно вземане на ищеца от пълния размер от ********** лева, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „В“, модел ХС60, с рег.№ *********, нанесени от ответника на 12.05.2016г. умишлено и в нарушение на закона, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2024г., до окончателното плащане. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 820/2024 г. на РС - Монтана, срещу която е постъпило възражение.

Ищецът твърди, че на 07.10.2019 г. ответникът е увредил противозаконно чужда движима вещ – л.а. „В“, модел ХС60, с рег.№ *********, като е взривил гараж, в който се намирало процесно превозно средство и го увредил до степен унищожение, за което е осъден с влязла в сила приъсда.. Твърди, че същите носи отговорност за нанесените имуществени вреди, които са били заплатени от ищеца в качеството му на застраховател по договор за имуществено застраховане на превозното средство, поради което ищецът се е суброгирал в правата на увредения и има право да търси платеното обезщетение от причинителите на вредата. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Посочва, че застрахованият не е собственик на превозното средство. Оспорва датата на представените документи. Не е доказана дерегистарцията на превозносто 1 средство, а едва тогава е следва да се заплати застрахователното обезщетение за тотална щета. Размерът на вредата не е доказан.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че е сключена ищецът има сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт" с търговско дружество „Р Л Б“ ЕООД, ЕИК **********, по силата на която е застрахован за всички рискове по клауза „Пълно каско" лек автомобил марка "В", модел „ХС60", с рег. № ***********, със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 18.12.2018г. до 00:00ч. на 18.12.2023г., за което издадохме на застрахования застрахователна полица № 4704185202003876/17.12.2018г.

С присъда от 25.03.2021 г., постановена по НОХД №77/2020г., Окръжен съд - Монтана е признат ответника за виновен в извършване на престъплението по чл. 330, ал. 3, предл. 1, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК и го е осъдил на 8 години „лишаване от свобода", а именно на на 07.10.2019 г. в гр.

Монтана, ***, в гараж № 1, част от сграда № 1, представляваща жилищна кооперация, разположена в поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, чрез използване на леснозапалими вещества - дизелово гориво и бензин, възП.ил посредством неустановен открит огнеизточник горивокислородна смес, като в следствие на това запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка „В“, модел „ХЦ-60“, с рег. номер *********** /намиращ се в гараж № 1 на същата сграда, собственост на „Р Л Б“ ООД, гр.

София и ползван от К И Б от гр. Монтана на стойност ********** лева, като от деянието са последвали значителни вреди в размер на ********** лева по лек автомобил марка „В“, модел „ХЦ-60", с рег. номер ***********, собственост на „Р Л Б“ ООД, гр. София и значителни вреди на друго имущество.

Присъдата е потвърдена от Апелативен съд-София с Решение №6/13.01.2022г. по ВНОХД №818/2021 г. и от ВКС с решение №48/02.02.2023г. по касационно НОХД №955/2022г., като е влязла в законна сила на 02.02.2023г.

2

В резултат, на което ищецът е заплатил на застрахования сумата от 84705,70 лева.

По делото е прието заключението на САТЕ, като в него е посочено, че Стойността на автомобила (по време), към месец октомври 2019 год. възлиза на ***********0 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Според императивната норма на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение на гражданския съд сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото в случая с вещното укривателство е извършено под формата на разкомплектоване на автомобила с цел частите от него да бъдат отчуждени, с което именно автомобила е бил поставен в състояния на тотална щета, то гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителя на увреждането, причинната връзка между неговото поведение и настъпилото увреждане. Тъй като настъпването на имуществени вреди не е част от състава на престъплението по чл. 330 от НК, то в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че твърдените за претърпени от него вреди са пряка и непосредствена последица от деянието на ответника.

Както се посочи, видно от заключението на вещото лице по приетата съдебноавтотехническа експертиза стойността на автомобила (по време), към месец октомври 2019 год. възлиза на ***********0 лева.

В случая при ангажираните по делото доказателства се установи по категориченначин наличието на горепосочените предпоставки. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на исковата претенция и че правото на регрес за застрахователя е доказано и съответно, че предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за осъждане на ответника да заплати законната лихва считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По разноските:

3

Ищецът е сторил разноски в размер на 1946 лева, които следа да бъдат поставени в тежест на ответниците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Ц. В., ЕГН **********, дължи на " ЗЕАД „Б В И" ЕАД, ЕИК **********, сумата в размер на 333,33 лева ЧАСТИЧЕН ИСК от сума в общ размер на 31332.95 лева – регресно вземан по щета № 470418191954012 /референтен №50-01600-15909/19/, ведно с дължимата законна лихва от дата 02.04.2024 г.до окончателното изплащане на присъдената сума.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ц. В., ЕГН **********, дължи на " ЗЕАД „Б В И" ЕАД, ЕИК **********, сумата в размер на 333,33 лева ЧАСТИЧЕН ИСК от сума в общ размер на 31332.95 лева – регресно вземан по щета № 470418191954012 /референтен №50-01600-15909/19/, ведно с дължимата законна лихва от дата 02.04.2024 г.до окончателното изплащане на присъдената сума.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, К. Ц. В., ЕГН **********, дължи на " ЗЕАД „Б В И" ЕАД, ЕИК **********, сумата в размер на 333,33 лева - ЧАСТИЧЕН ИСК от сума в общ размер на 31332.95 лева – регресно вземан по щета № 470418191954012 /референтен №50-01600-15909/19/, ведно с дължимата законна лихва от дата 02.04.2024 г.до окончателното изплащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки от К. Ц. В., ЕГН **********, М. Ц. В., ЕГН **********, и П. Ц. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАЕД Б В И ЕАД, ЕИК: ********** сумата от 648,66 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред ОС - Монтана с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4