Решение № 4837 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10915/2025
- Вид
- Решение № 4837
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4837 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330110915 по описа за 2025 година намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № **, ет. **, ап. *** със съдебен адрес: гр. П., ул. „****“ № ***, ет. **, офис **, чрез адв. Д. Б. от АК - П., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която е предявен иск за осъждане на ответника „Кредирект“ ЕООД да заплати на ищеца С. М. С. сумата в размер на 10,00 лева, предявена като частичен иск от общо 1474,00 лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по Договор за паричен заем от *****, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът получил чрез системата на Изипей паричен заем от 1900,00 лева на ****., след разговор по телефон с представител на ответното дружество, с посочване на номер на договора – № ****. На ****** ищецът върнал на ответника сумата в общ размер на 3374,00 лева с основание – предсрочно погасяване на кредит № ***. Доколкото се задължил да върне единствено заемната сума от 1900,00 лева, то платената сума над тази в размер на 1474,00 лева била платена при начална липса на основание.
1
По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Кредирект“ ЕООД със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да върне предоставената сума, ведно с лихва и при условията на договора.
Последният отговарял на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на тези по ЗПФУР. Поради това за ответника било налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.
По гореизложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът С. С. се представлява от адв. Д. Б., който поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът „Кредирект“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. М. от САК, с което оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
С протоколно определение от 29.10.2025 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен на сумата в размер на 1474,00 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).
2
Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 1474,00 лв. на ответното дружество.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .
При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1474,00 лв. е заплатена на валидно правно основание.
Страните по делото не спорят и съдът с доклада, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 1900,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищеца.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.
От представения Договор за потребителски кредит № **** от ***** се установява, че между „Кредирект“ ЕООД, като кредитор и С. М. С., като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ищеца С. С. е предоставена сума в размер от 1900,00 лв. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 47 %, годишният процент на разходите е 57,97 %, а задължението следва да се погаси на 12 месечни вноски до 22.07.2024 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договора, потребителят следва в срок от два дни от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасителния план или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят да следните кумулативно поставени условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания доход.
При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за 3 предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 18, ал. 1 от Договора, ищецът потребител се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер от 2441,61 лв. Видно от обективирания в Договора погасителен план неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
Страните не спорят, а и от съдържанието на клаузата на чл. 3, ал. 4 от Договора се установява, че при формиране на размера на приложимия към кредитното правоотношение ГПР е включено само вземането за възнаградителна лихва, но не и задължението за неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 2441,61 лв.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 57,97 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Умишленото невключване на 4 задължението за неустойка в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва (като това включва както възнаградителната лихва, така и законната лихва за забава за периода до подаване на исковата молба) или други разходи по кредита – такси, неустойки и т.н.
В процесния случай от представената от ищеца разписка от ***, издадена от „Изипей“ АД, неоспорена от ответника, се установява, че ищецът е платил по сметка на ответното дружество сумата в размер на 3374,00 лв. с посочено основание на плащането „предсрочно погасяване кредит № ******, С. М. С., ЕГН **********“. Предвид установената по делото недействителност на договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че предоставеният кредит е в размер на 1900,00 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази сума до пълния заплатен размер от 3374,00 лв., равняваща се на 1474,00 лв., се явява платена от ищеца при начална липса на правно основание и подлежи на връщане.
Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59871fd4-505e-4512-a563-dbd4a2023658