Решение № 234 от 26.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Карлово, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100556 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**чрез адв.

Е. И. против „К. Й.“ ООД, ЕИК: **********, представлявано от В. М. И., чрез адв. Н. Ш., съдебен адрес: гр. Х., ул. „К.” ***, ет.* . Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за неустойка на чл.8 от сключения между него и ответното дружество договор за паричен заем № 997163 от 15.12.2022 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че на 15.12.2022 г., сключил с „К. Й.“ ООД договор за паричен заем № 997163 за сума в размер на 300,00 лева, при месечен лихвен процент по заема 3,33%, годишен процент на разходите 48,419%. В чл. 6 от договора за заем било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора като обезпечение поръчител, както и по негов избор 1

– банкова гаранция, ипотека или особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 225,73 лева.

Твърди, че клаузата на чл. 8 била нищожна, тъй като предвидената неустойка в размер на в размер на 225,73 лева загубила присъщата за нея обезщетителна функция. Тя била 100 % от заетата сума без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

По изложените съображения, неустойката се намирала в разрез с добросъвестността, заобикаляла разпоредите на закона и накърнявала добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска. Моли съда да го отхвърли и да му присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за паричен заем № 997163 от 15.12.2022 г. и Общи условия към него, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „К. Й.“ ООД е предоставило на ищеца сумата от 300 лв., която следвало да бъде върната на 7 месечни вноски от по 48.75 лева, при 2 фиксиран годишен лихвен процент 3.330 % и годишен процент на разходите – 48.419 %. Падежът на първата вноска е 15.01.2023 г., а на последната – 15.07.2023 г., като общата сума по кредита е посочена в размер на 341.27 лева.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т.

2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

Съгласно чл.8 от договора, с подписването му, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 225.73 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за заем. От представения погасителен план се установява, че неустойката се заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на месечната вноска се добавя сума в размер на 32.25 лева. Така общият размер на месечната вноска с включена неустойка е 81.00 лева, а общият размер на плащанията по кредита възлиза на 567.00 лева.

Доказа се по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил сумата от 300.00 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, 3 поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно формулирания петитум на исковата молба, съдът дължи произнасяне по релевираните възражения за нищожност на клаузата за неустойка.

Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. последно от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано, неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е изпълнен по вина на една от страните. Така, както е уговорена в чл.8 от Договора означава, че тя е загубила своята обезщетителна функция, тъй като не предвижда заплащане на обезщетение на вреди поради неизпълнение на договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в следствие на неизпълнение на отделна негова клауза, с която е уговорена.

От представените Общи условия към договора – чл.10, ал.2, е видно, че Заемодателят е поставил редица условия на които заемателят следва да отговаря, но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като условие за обезпечаване на неустойката. Кредиторът е дал възможност 4 на насрещната страна в едва тридневен срок да осигури две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга – изискванията към поръчителите (гарантите) са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения срок информация. Изпълнението на тези изисквания е свързано с получаване на информация от различни държани институции /за неплатени осигуровки, трудова заетост, кредитна история свързана със справка от БНБ/, като срокът /до три дни от подписване на договора/ за събирането на тази информация не отчита сроковете по АПК за отговор на отправени евентуални запитвания, които са с доста по-голяма продължителност. Изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това имат ли сключени други кредити също е свързано със затруднения. В тази връзка следва да се подчертае, че да се вменява на кредитополучателя да изследва дали евентуалният поръчител не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора „К. Й.“ ООД, който разполага с тази информация, се намира в сериозно противоречие с изискванията за добросъвестност. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на съвсем кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствено с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в 5 отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.

Що се отнася до алтернативните опции за обезпечение, то съдът намира, че те също поставят мъчно преодолими пречки пред заемателя.

Например срокът за снабдяването с банкова гаранция в размер два пъти общата сума за плащане по договора, е едва 3 дни, а предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Изисква се залогът да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а ипотеката – да е първа по ред.

Налага се извод, че всички опции за обезпечение всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 225.73 лева /при главница от 300 лева/, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна (възнаградителна) лихва, която да плаща длъжникът и която е скрита печалба за кредитора. Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48,419 %, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.8 от договора. Включена по този начин в договора, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.